О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
София, 12.03. 2026 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове: Десислава Добрева
Мария Бойчева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 187 по описа за 2026 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „БСС груп“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 349 от 18.06.2025г. по в. т.д.№ 151/2025г. на САС. С него е потвърдено решението по т. д.№ 1804/2023г. на СГС и на основание чл. 51, ал. 3 ЗМТА (понастоящем ал. 4 на чл. 51 от Закона за арбитража, съгласно изменението ДВ бр. 63/2025г.), във вр. с чл. 119, ал. 1 КМЧП и чл. 3 Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, е уважена молбата на Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/ЛТД, със седалище в Швейцария, за признаване и допускане до изпълнение на територията на Р. Б. на решение № 4778 от 20.02.2023г. на Арбитражния трибунал по арбитражно дело на Международната федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини (F0SFA) №1122 - Астън Еф Еф Ай (Швейцария)СА / БССС груп ЕООД, с което продавачът „БСС груп“ ЕООД е осъден да заплати на купувача „Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/ЛТД, обезщетение за вреди от неизпълнение на договор № 000108-22/10.02.2022г. за продажба на слънчогледово олио на едро, ведно с лихва за забава и разноски за арбитражното производство. Решението е постановено в състав госпожица С. Кей (арбитър посочен от ищеца), господин Ф. Нойс (арбитър, определен от Ф. от името на ответника) и господин Б. Тапи (определен за трети арбитър от Ф.), с място на арбитража в [населено място].
В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и неправилност на обжалвания акт. Наведени са твърдения за необсъден доказателствен материал и неразгледани оплаквания на въззивника; за отсъствие на изложени от състава на САС собствени мотиви; за неизвършено ново разпределение на доказателствената тежест при оплакване в жалбата за допуснато в този смисъл нарушение от първоинстанциония съд при изготвяне на доклада; за неправилен отказ да се допусне съдебно техническа експертиза за проверка на оспорената истинност на електронен документ (попълнен формуляр, озаглавен „опознай своя клиент“), на който съставът основал решението си. Изложени са съображения за необоснованост на решението на САС във връзка с кредитирането на този документ; за нарушение на разпоредбата на чл. 117, т. 2 КМЧП и на чл.V, т. 1, б. „б“ от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Твърди се, че въззивният съд е разгледал „възражения на ответника, незаявени в процеса“ в противоречие с диспозитивното начало. Поддържа се доводът, че домейнът @bessarabia-group.com е на трето лице и дори да е налице електронна кореспонденция, не е доказано, че неин адресат е ответникът или негов упълномощен представител. Искането е за отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение и оставяне без уважение на искането за екзекватура на арбитражното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:
1/ „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по съществото на спора и да даде отговор на доводите и възраженията на страните, а не да извършва единствено оценка на изводите на първоинстанционния съд? Представлява ли това нарушение на чл. 236 ГПК и на правото на справедлив процес?“ поради твърдяно противоречие с цитирани решения по чл. 290 ГПК – допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК.
2/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства?“ при аналогично въведена допълнителна предпоставка.
3/ „Допустимо ли е въззивният съд да разглежда и приема за релевантни възражения, които не са направени от страната и представлява ли това нарушение на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК? Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по незаявени в жалбата доводи и да приема за недоказани факти и обстоятелства, които не са спорни между страните?“ при твърдяно противоречие с практика по чл. 290 ГПК.
Според касатора, изводът на съда, че управителят на дружеството е уведомен за арбитражното производство, почива на възражения, които ответникът никога не е правил. Поддържа се, че в отговора на исковата молба, ответникът е изложил напълно противоположни твърдения, които не са били обсъдени поради неправилно разпределена доказателствена тежест - изрично е заявил, че не е уведомен за образуваното арбитражно производство, не е уведомен за посочване на арбитър от негова страна, не е получил препис от исковата молба, не е бил редовно призован и така са нарушени основни принципи на българското право, свързани с неговата защита; че участието на „БСС груп“ ЕООД в арбитражното производство се свежда до представяне на становище от 28.10.2022г., което той прави веднага след узнаване за висящото производство срещу него. Възразява, че от тези изявления ясно следва, че ответникът изрично твърди липса на уведомяване за назначаването на арбитър, липса на връчване на препис от искова молба, късно узнаване за арбитражното дело, както и невъзможност да организира своевременно защитата си. Посочва, че подаденото от него становище по арбитражното дело от 28.10.2022г. е било „при крайно ограничено време, без възможност за подготовка, без да са известни доказателствата на другата страна и без ангажиране на професионален защитник“.
4/ „Длъжен ли е съдът при направено оспорване на документ и при поискване на оригинал, първо да установи неговото естество (дали представлява електронен, хартиен или хартиен препис от електронен документ), за да определи приложимите процесуални правила относно доказателствената му сила и реда за проверка на автентичността му? Допустимо ли е съдът да откаже проверка на документ с мотив, че няма хартиен оригинал, без да изиска електронния му оригинал по чл. 184 ГПК и без да назначи експертиза? Неподписаният с електронен подпис оспорен документ притежава ли обвързваща съда сила относно неговото авторство?“ при аналогично въведена допълнителна предпоставка. Въпросът е насочен към представения от ищеца в съдебно заседание пред СГС документ - въпросник „Опознай своя клиент“, който според касатора е електронен документ на хартиен носител, ответникът е оспорил автентичността му, тъй като не изхожда от управителя на дружеството, и е поискал задължаването на ищеца да представи оригинала на документа, след което да бъде назначена експертиза, но съдът отхвърлил искането по чл. 183 ГПК; искане за допускане на такава експертиза е направено и с въззивната жалба, съставът на САС го отхвърлил отново с аргумента, че не съществува на хартиен носител в оригинал, поради което изпълнението на съдебно-графическа експертиза е невъзможно. Изложени са аргументи срещу правилността на последните съображения.
5/„Кой носи доказателствената тежест за установяване връчването на преписа от исковата молба и редовното уведомяване в производството по екзекватура – молителят или ответникът? Достатъчно ли е формално твърдение за уведомяване, или съдът е длъжен служебно да изиска и да установи чрез категорични доказателства, че ответникът действително е получил исковата молба и уведомлението за назначаване на арбитър съгласно чл. 117, т. 2 КМЧП и чл. V, т. 1, б.„б“ от Конвенцията?“ Тезата на касатора е, че съдът има служебно задължение да изследва и провери предпоставките по чл.V, т. 1, б. „б“ от Нюйоркската конвенция и това задължение възниква независимо дали страната е въвела конкретни възражения. Позовава се на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК.
6/ „ Може ли съдът да приеме, че изискванията на чл. 117, т. 2 КМЧП и чл. V, т. 1, б.„б“ от Нюйоркската конвенция са изпълнени единствено въз основа на подадено от ответника становище, без да обсъди направеното възражение за липса на връчване и липса на уведомяване за назначаването за арбитър и достатъчно ли е формалното изпращане на електронно съобщение, ако страната не е могла своевременно да узнае за производството и да организира защитата си?“ Позовава се на решенията на състави на ВКС и на СЕС по дела С-283/05, С-619/10; С-7/98.
При допълнителната предпоставка, заявена като „обуславящи материалноправни въпроси, свързани с развитието на правото“, са поставени въпросите:
7/ „Какъв е приложимият начин за доказване на надлежно уведомяване по чл. 117, т. 2 КМЧП и чл. V, т. 1, б. „б“ от Нюйоркската конвенция в условията на електронни форми на комуникация (имейли, ел. адреси, куриерски услуги)? Кои минимални граници следва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че страната действително е получила препис от исковата молба и е имала ефективна възможност да организира защитата си? Следва ли цифровата или електронната форма на уведомяване да поражда правни последици само при доказано авторство, автентичност и достигнало до адресата съдържание, или е достатъчно формалното изпращане без доказателства за фактическо получаване?“
8/ „Допустимо ли е съдът да приеме за доказани авторството и съдържанието на електронен документ, който не е подписан с квалифициран или с обикновен електронен подпис, при своевременно оспорване, без да приложи процедурите по чл. 193-195 ГПК и без да допусне съдебно-техническа експертиза? Задължително ли е при направено оспорване и поискване на оригинал представянето на електронния документ на електронен носител по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК?“
Иска се допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност на обжалвания акт със съображенията: „На стр. 8 от решението САС приема, че не съществува съмнение относно редовното уведомяване на управителя на дружеството - жалбоподател за арбитражното производство, като основава този извод единствено на факта, че е подадено становище в арбитража и че управителят в него е изложил съображения по съществото на спора. Този извод е не само неправилен, но и очевидно необоснован по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради следните съществени нарушения на формалната логика и опитните правила и в пряко противоречие със закона. САС е приел, че след като е подадено становище по арбитражното дело, това означава, че управителят е бил надлежно уведомен. Подаването на становище не доказва връчване на препис от исковата молба, нито уведомяване за назначаване на арбитър. Това е забранена презумпция, която е в противоречие с чл. 117, т. 2 КМЧП, чл. V, т. 1, б. „б“ от Нюйоркската конвенция и трайната практика на ВКС. Съдът не е извършил служебната проверка, която законът изисква по чл. 120, ал. 1 КМЧП. Не е анализирал имейлите (в които липсва прикачена искова молба), не е анализирал куриерските разписки (с неизвестен получател, адрес, съдържание), не е проверил дали документът „Опознай своя клиент“ е автентичен, не е изискал доказателства от молителя, което е задължението на съда по екзекватура. Това прави извода на съда очевидно необоснован. Съдът е подменил оценката на доказателствата с предположение, не е установил реално уведомяване, а само предполагаемо „узнаване“. Всичко изложено по-горе води до еднозначния извод, че правната констатация на САС относно редовното уведомяване е не само неправилна, но и очевидно необоснована, тъй като е постановена в нарушение на закона, при пълно игнориране на релевантните доказателства и в отклонение от задължителната практика на ВКС и СЕС.“
В писмен отговор ответникът в касационното производство оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Изложените в касационната жалба оплаквания, на които кореспондират и поставените в изложението въпроси, засягат и имат значение единствено по отношение на въведеното от ответника възражение за отказ за признаване и допускане на изпълнението на територията на Р. Б. на арбитражното решение, постановено в Лондон, - възражението, че българското дружество като ответник в арбитражното производство не е уведомено за образуването му, за възможността да посочи арбитър, не е получило препис от исковата молба, не е било редовно призовано, не е получавало писма по куриер или по поща, и по независещи от него причини не е могло да вземе своевременно и пълноценно участие в арбитражното производство и да защити правата си, т. е. въведените в обхвата на касационното производство правни проблеми касаят единствено основанието за отказ, визирано в чл.V, т. 1, б. „б“ от Конвенцията, ратифицирана 1961г., обнародвана в Държавен вестник бр. 2/08.01.1965г.
Извън пределите на касационното проверка е наличието на основанието по чл. V, т. 2, б. „б“ - противоречие на обществения ред, на което страната също се е позовала в отговора на исковата молба и което е счетено от съдилищата за неоснователно. Независимо, че съдът служебно следи за тази предпоставка, касаторът не оспорва формираните по отношение на нея изводи от инстанциите по същество, от което може да се изведе, че решението на САС в частта, с която е отречено признаването на силата на чуждестранното арбитражно решение и допускането на неговото изпълнение, да е в противоречие на обществения ред на България, не е предмет на дължима от настоящата инстанция преценка.
Решаващите аргументи на състава на апелативния съд по въпроса дали българското дружество е било уведомено за арбитражното производство, са основани на подадено от управителя му В. Ш. (вписан управител за периода 22.11.2021г.-29.06.2023г.) становище по арбитражното дело. Прието е, че в това становище управителят не е посочил каквито и да било възражения относно уведомяването на представляваната от него страна за хода на арбитражното производство; становището изразява позицията по съществото на материалноправния спор - твърдения, че не е във виновно неизпълнение на задълженията си на продавач по договора с швейцарското дружество. Мотивирано е, че изложените съображения за отсъствие на виновно неизпълнение сочи на това, че законният представител на ответника е бил наясно с водения арбитражен процес и е посочил причините договорът да не бъде изпълнен.
Въззивната инстанция е основала изводите си и на водената в хода на арбитражното производство кореспонденция по електронен път и използваната от страна на ищеца (чрез представляващата го адвокатска кантора) и от арбитражния съд комуникация с ответника на електронни адреси: [електронна поща].; [електронна поща]. и [електронна поща]), чрез които, преди започване на арбитражното производство, се е водила кореспонденцията между двете страни във връзка с изпълнението/неизпълнението на договора. Обсъдено е и, че електронният адрес [електронна поща] е посочен на 11.02.2022г. от управителя на българското дружество В. Ш. като адрес за контакт в документа - въпросник „Опознай своя клиент“, а лицето В. Тхач е посочен от него като лице за контакт.
Настоящият състав намира, че искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено, тъй като, какъвто и отговор да получат поставените в изложението въпроси, той не може да обуслови постигането на различен изход на спора. Основание за това са следните обстоятелства:
1/ Самият ответник не само, че не оспорва, а признава в писмения отговор по чл. 131 ГПК на стр. 7, че „участието на „БСС груп ООД в арбитражното производство се свежда до представяне на становище от 28.10.2022г., което той прави веднага след узнаване за висящото производство срещу него“ .
Фактите по конституирането на арбитражния състав, посочени в арбитражното решение са следните: На 25 април, след сезиране на арбитражния съд, госпожа С. Кей е определена за арбитър. На 27 юни Ф. се е обърнала към продавача и му е предоставила 14 дневен срок да посочи арбитър от негова страна; На 12 юли, след липсата на реакция на продавача, Ф. е определила господин Ф. Нойс за арбитър от негово име. На същия ден, в съответствие с правило 2е от Правилата за арбитраж и обжалване на FOSFA, Ф. е определила г-н Б.Тапи за трети арбитър. Отбелязано е, че купувачът се представлява в Лондон от адвокатско дружество HFW (Holman Fenwick Willan), а продавачът се представлява лично.
По делото не е провеждано открито арбитражно заседание, комуникацията между арбитража и страните е осъществявана по електронен път.
2/ Електронното писмо от 28.10.2022г., съдържащо като приложение становището на ответника - продавач по арбитражното дело е изпратено:
От: адрес „[електронна поща];
До:„Tapcomint”;[електронна поща];[електронна поща] и др.;
С копие до: „СараКей и „Ф. Нойс;
„Тapcomint@btinternet.com“ е електронният адрес на назначения от Ф., на основание Правилата за арбитраж и обжалване на Международната федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини (FOSFA), трети арбитър по делото - господин Б. Тапи, който в електронната си кореспонденция действа „за и от името на трибунала“ (л. 146, л. 173 от том първи на първоинстанционното производство). Изпратените копия са до арбитрите Ф. Нойс и С. Кей.
Темата на електронното писмо е „Външна кореспонденция - отг. по арбитражно дело на Международната федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини (F0SFA) №1122-Астън Еф Еф Ай (Швейцария) СА/ БССС груп ЕООД“.
Електронното писмо от 28.10.2022г. съдържа цитат от изпратеното на 17.10.2022г. от арбитражния съд (електронен адрес Тарсоm Intl - Б. Тапи) до „БСС груп“ предходно електронно писмо по арбитражно дело на Международната федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини (FOSFA)№ 1122-Астън Еф Еф Ай (Швейцария) СА/ БССС груп ЕООД, относно срока за становище. Ц. от предходното електронно писмо от 17.10.2022г. е следният: „В продължение на нашето разпореждане от 29 септември 2022 отбелязваме, че ответникът не е връчил своята защита. С настоящото окончателно разпореждаме, че ответникът трябва да връчи своята защита не по - късно от края на работния ден на 31 октомври 2022 г., лондонско време. В съответствие с Правилника за арбитраж и обжалване на FOSFA, правило 4 (в) (ii), ако ответникът не представи своята защита, Т. пристъпва незабавно към разглеждане на арбитража.“
Приложеното към електронното съобщение от 28.10.2022г. становище по арбитражното дело е подадено от името на „БСС груп“ ЕООД, с посочен адрес [улица], ет. 3, офис Б, 2700 Б., България, (който е адресът на управление и седалище към този момент) и изхожда от посочено лице „Директор на БСС груп ЕООД Шидерев В.“, носи подпис и печат. Няма спор, че именно В. Ш. е законният представител на БСС груп ЕООД към този момент.
Първият абзац на писмото - становище е със съдържание, възпроизвеждащо становището на арбитражния състав: „Искът е за вреди за предполагаемо неизпълнение на ответника да осъществи превоз на стоката, която е предмет на договора за покупка. Съгласно правило 4(b)(ii) от Правилника за арбитраж и обжалване на Международната федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена мазнини (FOSFA), ако ответникът желае да отговори (т. е. да се защитава по иска), такъв отговор и документите в подкрепа на това, трябва да бъдат незабавно изпратени в писмена форма.“
В отговора-становище са изредени защитните позиции на продавача, които касаят единствено материалноправния спор между страните и въпросите налице ли е виновно неизпълнение на продавача или е налице форсмажор - войната в У.. Към отговора са описани като приложения 15 броя писмени доказателства.
След като самият ответник е изпратил писмото от 28.10.2022г. от адрес „[електронна поща], т. е. ползвал е и е посочил като свой този електронен адрес, няма никакво значение за спора кой е собственик на домейн и пощенска услуга с наименование „bessarabia-group.com“. Възраженията на касатора, че собственик и ползвател е трето за спора лице, дружество, регистрирано в У., са ирелевантни.
От значение е, че от съдържанието на електронното писмо, изпратено на 28.10.2022г. от адрес „[електронна поща], се установява по несъмнен начин, че „БСС груп“ знае за образуваното арбитражно производство пред конкретната арбитражна институция и номера на делото, запознат е със съдържанието на исковата молба, запознат е с имената на назначените арбитри, знае техните електронните адреси, уведомен е за необходимостта, че ако желае да се защитава, следва да изрази това незабавно в писмена форма и да изпрати документи в подкрепа на позицията си. Както се посочи, от съдържанието на изпратеното на 28.10.2022г. становище е видно, че „БСС груп“ е запознато и с изпратеното предходно на 17.10.2022г. до него от арбитражния съд електронно писмо.
Изложеното е достатъчно основание, отричащо тезата на касатора за наличието на основанията за отказ по чл. V, т. 1, б., „б“ от Конвенцията. От съдържанието на отговора на исковата молба пред арбитражния съд е очевидно, че ответникът не е навел никакви възражения за ненадлежното си уведомяване, възражения относно връчването на исковата молба, възражения срещу персоналния състав на арбитражния състав, съответно по повод на служебно определения арбитър на ответника. Няма изразено несъгласие за своевременно уведомяване за образуването и хода на делото, нито пък за недостатъчен срок за организиране на защитата в този процес.
3/ От съществено значение е, че след депозиране на становището на ответника по арбитражното дело с електронното писмо от 28.10.2022г., всички съобщения, изходящи от арбитражния съд и адресирани до тази страна, са изпращани на същия електронен адрес, от който е постъпило становището - [електронна поща]. От значение е и обстоятелството, че на същия електронен адрес на страната е изпратено писмо от 05.12.2022г. от арбитражния съд относно етапа на производството (л. 185), както и електронното писмо от 29.12.2022г. и електронното съобщение за връчване на арбитражното решение от 22.02.2023г.
Фактът, от който пряко може да се изведе обосновано заключение за неоснователност на всички оспорвания на касатора в процеса по екзекватура и неоснователността на защитаваната теза, че „ответното дружество не е водило, нито е получавало, нито е изпращало кореспонденции по имейли „[електронна поща].; [електронна поща].com. и [електронна поща]“, нито е давало съгласие от негово име лицата А. Д., В. Т. и В. Т., чиито имена фигурират като електронни адреси в разменяна по повод арбитражното дело кореспонденция, да водят преговори, да сключват договори, да получават уведомления по арбитражното дело от името и за сметка на дружеството и да го задължават“, е изпратеното до посочения от законния представител на „БСС груп“ електронен адрес [електронна поща] от арбитражния съд електронно писмо от 29.12.2022г. От съдържанието на това съобщение е видно, че във връзка с обсъжданията с оглед предстоящото постановяване на решението си, Т. е изискал от страните допълнителна информация (която да бъде предоставена до 13 януари, съответно коментарът по информацията на насрещната страна, следва да бъде направен до 20 януари 2023г.) за изясняване на самоличността и ролята на участниците в електронната кореспонденция, разменяна по повод възникналите пречки за изпълнението на договора във връзка със ситуацията в У. в края на февруари 2022г.; за потвърждаване на датите на изпращане на съобщенията. На така предоставената възможност да даде пояснения и информация ответникът не е отговорил, обстоятелство, изрично посочено в пункт 1.13 на арбитражното решение (в отговор на искането, купувачите са представили допълнителни доказателства пред Трибунала. Продавачите не са представили коментар или отговор до 20 януари 2023г. в съответствие с предоставените указания).
Именно в арбитражното производство и то при изрично указана, предоставена и съобщена от Трибунала възможност, страната е могла да изясни и да се защити, ако е считала, че това не са електронни адреси, комуникацията по които може да ангажира и обвърже „БСС груп“, а не да навежда тези оспорвания в настоящия процес, домогвайки се да докаже, че същите електронни адреси: [електронна поща].; [електронна поща]. и [електронна поща]“, ползвани от адвокатското дружество, упълномощено от ищеца за арбитражното производство и от Трибунала в кореспонденцията им с ответника за размяна на книжата до 28.10.2022г. (за назначаване на арбитър от 23.05.2022г., за изпращане на препис от исковата молба от 05.08.2022г.) „няма как да са достигнали до ответното дружество, тъй като не е доказано, те да са получени от лица с мандат да представляват „БСС груп“ ЕООД“.
Въз основа на тези констатации може еднозначно да се изведе, че не са доказани да са били налице каквито й да било причини, поради които за ответника в арбитражното производство е било невъзможно да представи своите защитни средства, да организира защитата си. С оглед на това, няма как да бъде възприета като основателна тезата на ответника, заявена в отговора по чл. 131 ГПК, че „арбитражният съд не е осигурил на ответника пълноценно участие в процеса и не му е било осигурено правото да се защити срещу предявените искове, което се е отразило на равнопоставеността на страните в производството“.
4/ От значение е и обстоятелството, че в т. 5 от арбитражното решение е възпроизведена защитата на продавача в 11 пункта: „Продавачът е представил данни, че руската военна агресия срещу У. е призната от Търговско-промишлената палата на У. с обявление от 28 февруари на украински английски език; Продавачът е заявил, че на 5 март Министерски съвет на У. е приел Резолюция № 207, която не само въвежда квоти върху износа на различии стоки, но и въвежда лицензионен режим върху износа на слънчогледово олио; Освен това продавачът е заявил, че тези обстоятелства на непреодолима сила, въведени през март 2022 г. (и всила най-малко до края на 2022г.), са в съответствие с договорните форми на Асоциацията за тьрговия със зърно и фуражи и FOSFA; Продавачът е изложил, че е закупил слънчогледовото олио по този договор от О. Т. К. ООД, И. Т. К. ООД и Т. Е. ООД. Те са представили копия на двата последни договора само на украински език. Освен това Продавачът декларира, че те са получили съобщения по електронна поща от тези три доставчика, в които се посочва, че в У. е въведено военно положение, включително и в [населено място], считано от 24 февруари в резултат на руската инвазия; Продавачът е заявил, че на интернет страницата на Търговско-промишлената палата на У. е публикувана официална информация за събитието на непреодолимата сила в У. и това е била общоизвестна информация; Тези обстоятелства на непреодолима сила са довели до затваряне на завода за производство на слънчогледово олио в И. и са нарушили логистиката и ограничили операциите на пристанището в града; Продавачът е декларирал, че предвид тези обстоятелства той не е бил в състояние да изпълнява своите задължения към купувача по този договор, тъй като неговият продавач/доставчик на олио в У., не е могъл да изпълнява задълженията си към продавача; Продавачът е заявил, че на 11 март той е уведомил купувача за невъзможността да изпълнява Договора поради ескалацията на конфликта, затягане на ограниченията на износа, които директно са засегнали изпълнението на договора; Продавачът е посочил, че противно на твърденията на купувача, дружеството Б. няма нищо общо с него; Продавачът е отбелязал, че този договор се урежда съгласно Договор 53 на FOSFA, както и, че той е запазил изцяло всички свои права; В заключение, продавачът е заявил, че купувачът няма право да изисква от него да покрива загуби, свързани със закъснение в доставката или прекратяване на договора“.
Тези възражения са обсъдени в пункт 7 (7.1. - 7.24. ) от арбитражното решение.
От изложеното е видно, че няма никакво самостоятелно, нито пък решаващо значение за изхода на спора объждането на обстоятелството дали електронният адрес [електронна поща] е посочен на 11.02.2022г. именно от управителя на българското дружество В. Ш. като адрес за контакт в документа - въпросник „Опознай своя клиент“, и дали лицето В. Тхач е посочен от него като лице за контакт. По тези съображения четвъртият въпрос и последният са напълно безпредметни.
Първият и вторият въпроси в случая съставляват касационни оплаквания, т. е. не са общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Третият въпрос от изложението е напълно неясен в контекста на „разглеждане и приемане за релевантни възражения, които не са направени от ответника, в нарушение на диспозитивното начало в процеса“. Основателно е виждането на ответника в касационното производство, че ако хипотетично са разгледани възражения, които не са направени от ответника, стои въпросът как това нарушава неговите процесуални права на защита. Аргументите към въпроса са също нелогични, защото ако „ответникът не е уведомен за образуваното арбитражно производство“, следва разумното питане защо законният представител на дружеството е подал становище пред Трибунала, от съдържанието на което явства, че е напълно запознат с претенцията на ищеца и със съдържанието на подадения пред арбитража иск. Заявената в обосновката към третия въпрос теза противостои на въведената с отговора по чл. 131 ГПК - че такова становище пред арбитражния съд е депозирано именно от законния представител.Същевременно твърдение за времеви ограничения, неизвестности относно доказателствата на насрещната страна и др., не са изложени в отговора по чл. 131 ГПК, а са заявени за пръв път пред настоящата инстанция в обосновката към третия въпрос. Следователно всички доводи, въпроси и тези на касатора, основани на несвоевременност на уведомяване, на недостатъчен срок за организиране на защита в арбитражното производство, неясноти относно ангажираните от насрещната страна доказателства, са ирелевантни за производството пред ВКС.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича и от следното:
Основанията по т. 1 на чл. V от Конвенцията следва да бъдат изрично заявени и доказани от страната, срещу която е предявено искането за екзекватура, в който смисъл е и константната съдебна практика.
Така в решение № 162а от 25.10.2010г. по т. д. № 993/2009г. на 2 т. о. на ВКС като отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване е посочено: Признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение на територията на Р. Б. е обусловено от изпълнението на изискванията, установени в чл. ІV и чл. V от Конвенцията и при съответно приложение на чл. 117 – 122 от Кодекса за международно частно право, които актове съдържат изчерпателно изброяване както на положителните, така и на отрицателните предпоставки, като обвързват признаването и допускане до изпълнение на чуждестранните арбитражни решения с тяхното кумулативно наличие. Отрицателните предпоставки са предмет на изрична регламентация в чл. V от Конвенцията. В т. 1 и т. 2 на тази норма са уредени две групи основания, при които компетентният орган /съдът/ може да откаже исканата екзекватура. Разликата между тях се състои в това, че основанията по т. 1 следва да бъдат изрично заявени и доказани от страната, срещу която е предявено искането за екзекватура, докато за основанията по т. 2 съдът е длъжен да следи служебно. По отношение на самото доказване, респ. на относимите и допустими доказателствени средства, съобразно препращането по чл. ІІІ от Конвенцията, приложими се явяват процесуалните правила, които се прилагат на територията, където се иска признаването и изпълнението. Посочената процедура следва да се приложи и по отношение на онези предпоставки, предвидени в чл. 117 КМЧП, които не се покриват или обхващат от изрично изброените в чл. V от Конвенцията.
Изложеното по-горе налага извод, че визираните в чл. V от Конвенцията две групи основания за отказ да се допусне признаване и изпълнение на чуждестранно арбитражно решение, са подчинени на различни процесуални условия от гледна точка на тяхното заявяване и на разпределението на тежестта между страните за доказването им. Поради различното разпределение на доказателствената тежест, правилното решаване на спора е обусловено от преценката на съда към коя от двете категории се отнася заявеното от страната основание.
В решение № 97 от 11.07.2017г. по т. д.№ 1649/2016г. на 1 т. о. на ВКС също е даден изричен отговор в обратен смисъл на твърдението на касатора, че той не може като ответник да носи доказателствената тежест за установяване на отрицателни факти и на тезата му, защитавана чрез петия въпрос от изложението: Съгласно общото правило на чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да докаже фактите, от които черпи права, респективно, на които са основани защитните й възражения. Независимо от това, че в разпоредбата на чл.V, т. 1, б. „б“ от Конвенцията основанието за отказ е формулирано като отрицателен факт, константна е практиката на ВКС, че не винаги твърденията за отрицателни факти обръщат доказателствената тежест, доколкото доказването може да бъде извършено посредством други положителни факти, установими с всички допустими и относими доказателствени средства. В случаите на наведено възражение за наличие на посоченото в горната разпоредба основание за отказ, законодателят изрично е възложил пълното му и главно доказване в тежест на „страната, срещу която то (искането за признаване и изпълнение на арбитражното решение) се предявява“ именно поради преценката, че такова твърдение би могло да бъде доказано от обективно съдържащите се в самото арбитражно дело данни.
Въззивното решение не е постановено в отклонение от цитираната практика на ВКС, което изключва допускане на факултативната касационна проверка по 5-7 въпроси. Шести въпрос е и хипотетичен, зададен при предпоставка едностранно възприета от касатора като установена - „страната не е могла своевременно да узнае за производството и да организира защита си“, а и както се посочи, тезата за несвоевременност на уведомяването и недостатъчен срок за организиране на защита, ответникът се домогва да въведе за пръв път в касационното производство. Именно поради това няма как и въззивното решение да е постановено в разрез с практиката на СЕС, посочена от касатора.
На последно място, касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалвания акт. Понятието „очевидна неправилност“ е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение/определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаторът аргументира очевидната неправилност с мотивите на въззивния състав, основани на изпратеното от законния представител становище по арбитражното дело, но вече се посочи, че това съображение не може да послужи и като причина за осъществяване на факултативния контрол, поради което е изключена преценката то да е правно нелогично и явно необосновано.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите с отговора по чл. 287 ГПК и доказани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение - сумата 4 600 евро.
По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 349 от 18.06.2025г. по в. т.д.№ 151/2025г. на Апелативен съд София.
Осъжда „БСС груп“ ЕООД, [населено място] да заплати на „Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/ЛТД със седалище в Швейцария сумата 4 600 евро разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: