ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638

Гр. София, 11.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. дело № 2868 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима частна касационна жалба с вх.№ 24392 от 07.07.2025 г., подадена от И. Д. Б. чрез адвокат С. Г. от АК – Пловдив срещу въззивно Определение № 2014 от 23.06.2025 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 1429/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХІV състав.

Ответник по частната жалба не е конституиран предвид едностранния характер на охранителното производство по вписване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:

С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от И. Д. Б. частна жалба против Определение от 13.05.2025 г. на Съдия по вписванията при Районен съд - гр. Карлово, постановено по заявление с вх. рег.№ 1700 от 13.05.2025 г., с което е отказано вписване на съдебно-разделителен протокол рег.№ 443 от 28.04.2025 г. по гр. д.№ 675/2024 г. на РС - Карлово.

Окръжният съд е съобразил, че исканото вписване е отказано тъй като в изпълнение на задължението си по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията е извършил служебна проверка в НАП и е констатирал, че съделителите по гр. д.№ 675/2024 г. на РС - Карлово И. Д. И., Д. Л. И. и Ц. Л. И. имат публични задължения, за заплащането на които не са представени доказателства съгласно изискването на чл. 264, ал. 4 ДОПК. Цитирана е практика на ВКС, с която се приема, че изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано, както и че при вписване или отбелязване на съдебни решения по извършване на съдебната делба по чл. 353 ГПК установяването на непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, на съделител, получил реален дял на стойност, съответна или по-голяма от дела му в прекратената съсобственост, не е основание за отказ на съдията по вписванията да допусне извършаването му, защото в посочената хипотеза имуществото на съделителя, който има непогасени публични задължения, не се намалява в резултат от извършването на делбата. Съобразено е, че и в настоящия случай, по силата на одобрената спогодба съделителите с установени публични задължения (И. И., Д. И. и Ц. И.), заедно със съделителката Т. И., са получили в общ дял имоти на стойност, надхвърляща стойността на дяловете им в съсобствеността. Спогодбата обаче предвижда и вписване на законна ипотека по чл. 168, т. 2 ЗЗД върху един от поставените им в дял имоти като обезпечение на вземането на съделителя-молител И. Б. за уравняване на неговия дял в съсобствеността. За вписването на ипотеката следва да са налице отрицателните предпоставки по чл. 264, ал. 1 ДОПК - липса на публични задължения, или положителните предпоставки по ал. 4. Тъй като тези предпоставки не са налице, а и предвид липсата на правен интерес за жалбоподателя от частично вписване на спогодбата, частната жалба срещу отказа на съдията по вписванията е оставена без уважение.

В изложение към частната касационна жалба е поставен въпрос: „Вписването съгласно чл. 4, б. „г“, предл. ІІ от раздел Втори „Вписване на актове относно недвижими имоти“ на Правилника за вписванията – на съдебно-разделителен протокол за имоти – зависимо ли е и може ли да му се противопоставя като пречка за вписване наличието на непоискана в това производство законна ипотека в полза на съделителя съгл. чл. 16, ал. 1 от раздел Четвърти „Вписване на ипотеки“ от Правилника за вписванията ?“ – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивните актове се допускат до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност, като за наличието на тези основания касационният съд е длъжен да следи и служебно. Обсъждането за вероятното наличие на тези пороци на въззивния акт се извършва последователно от най-тежкия към по-леките.

Доводи за наличие на вероятна нищожност или недопустимост не са въведени и в резултат от служебната проверка не се установява вероятност за такива пороци на обжалваното определение.

Същото обаче е очевидно неправилно и неговото касационно обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК по следните съображения:

Извършването на вписвания по реда на Правилника за вписванията е подчинено на правилата, регламентиращи охранителните производства. По отношение на тях приложение намира регламентираното с чл. 6 ГПК диспозитивно начало - както досежно образуването на производството въз основа на подадена молба от заинтересованото лице, така и досежно обхвата на търсеното съдействие. Видно от съдържанието на подаденото от И. Д. Б. Заявление вх.№ 1700 от 13.05.2025 г., молбата за вписване е по отношение на получения от това лице Д. П. по съдебно-разделителен протокол рег.№ 443 от 28.04.2025 г. по гр. д.№ 675/2024 г. на РС - Карлово. При така очертаните предели на искането, извън рамките на дължимата проверка за основателността на предявеното искане се явява въпросът дали са налице предпоставките за вписване на предвидената със съдебно-разделителния протокол възможност за учредяване на законна ипотека върху поземлен имот, включен в Дял ІІ. Като е аргументирал потвърждаването на постановения от съдията по вписванията отказ с аргумент, че не са налице предпоставките за вписване на законна ипотека, окръжният съд е излязъл извън рамките на сезирането, с което е допуснал нарушение на основното начало на гражданския процес, установено с чл. 6 ГПК.

По съществото на частната касационна жалба съставът на ВКС намира следното:

В практиката на ВКС по приложението на новата редакция на чл. 264, ал. 1 ДОПК по отношение на актовете, постановени в производство по съдебна делба (Определение № 289 от 24.01.2025 г. по к. ч.гр. д.№ 2697/2024 г. на ВКС, ІІ г. о.), се приема, че извършването на делбата чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК е обхванато от понятието „прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти” по смисъла на чл. 264, ал. 1, изр. ДОПК; всеки от съделителите, получаващ реален дял от имуществената общност, съвместява едновременно две качества – праводател (прехвърлител) на своите идеални части и приобретател на идеалните части на другия съделител; когато съделителят е получил реален дял, стойността на който съответства или е по-голяма от дела му в прекратената имуществена общност, решението по извършването на делбата по чл. 353 ГПК няма за последица намаляване на имуществото на съделителя; държавният интерес при установяване на непогасени публични задължения на такъв съделител не се засяга с извършването на исканото действие, респективно не може да бъде защитен чрез отказа от вписването или отбелязването на съдебното решение.

В настоящия случай, с оглед задължението по одобрената от съда спогодба за заплащане на сумата 3 494 лв. от Дял ІІ към Дял І, установено се явява обстоятелството, че съделителите, по отношение на които са налице непогасени публични задължения, са получили в общ Дял ІІ имущество, надвишаващо стойността на дела им в съсобствеността. В такава хипотеза не е налице основание съдията по вписванията да постанови отказ по аргумент от чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК, а следва да се допусне извършването на поисканото от молителя вписване. Неоснователно е и изразеното от окръжния съд становище, че заявеното от молителя искане е „частично“. Видно от съдържанието на Заявление вх.№ 1700 от 13.05.2025 г., молбата за вписване е предявена за всички имоти в състава на Д. П. по съдебно-разделителния протокол. Следва да се подчертае, че съгласно практиката на ВКС (Определение № 1438 от 05.06.2023 г. по к. ч.гр. д.№ 800/2023 г. на ВКС, ІІ г. о. и цитираните в него) по аргумент от чл. 10, чл. 18, ал. 3 и 4 и чл. 21 от Правилника за вписванията се приема, че няма нормативно установена забрана нито за частично вписване на подлежащ на вписване акт, нито за частично заличаване на вписан акт, поради което дори и при частично заявено искане не е налице основание за постановяването на отказ. Частично вписване на подлежащ на вписване акт е допустимо - само за част от недвижимите имоти, предмет на този акт, независимо дали причината за това частично вписване е волята на молителя, или преценка на съдията по вписванията (когато е оправомощен от закона да я прави).

Изложеното мотивира извод, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което то и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени, вместо което и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК следва да се разпореди извършване на исканото вписване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 2014 от 23.06.2025 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 1429/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХІV състав.

ОТМЕНЯ въззивно Определение № 2014 от 23.06.2025 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 1429/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХІV състав и потвърденото с него Определение от 13.05.2025 г. на Съдия по вписванията при Районен съд - Карлово, постановено по заявление с вх. рег.№ 1700 от 13.05.2025 г., с което е отказано вписване на съдебно-разделителен протокол рег.№ 443 от 28.04.2025 г. по гр. д.№ 675/2024 г. на РС - Карлово, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписванията на Службата по вписванията при Районен съд – гр. Карлово представеният съдебно-разделителен протокол рег.№ 443 от 28.04.2025 г. по гр. д.№ 675/2024 г. на РС – Карлово досежно Д. П.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: