7P E Ш Е Н И Е

№ 172

София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 206 по описа за две хиляди двадесет и пета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Д. срещу решение № 5091 от 05.09.2024 г. по в. гр. д. № 9132/2021 г. на Софийски градски съд.

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил предявения от него иск по чл. 49 ЗЗД. Счита, че общото задължение да не се вреди другиму е всеобхватно и не се нуждае от по-детайлна регламентация поради обективната невъзможност да се опишат всички случаи на действия, предмети и явления, които са рискови за живота и здравето на човек. Като израз на конкретно проявление на общото правило на чл. 45 ЗЗД следвало да се разглежда разпоредбата на чл. 14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, която била приложима в случая.

Ответникът в производството СДВР не взема становище по жалбата.

С определение № 5253 от 17.11.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: За да се обуслови противоправност на бездействието на деликвента за съобразяване на мерки на безопасност, трябва ли да са нарушени конкретни правила, предписани в нормативен акт, или би било достатъчно, ако бездействието е в противоречие с общоприети правила и стандарти на поведение.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

В практиката на ВКС се приема, че отговорност за непозволено увреждане се носи не само когато се нарушава писана правна норма, но...