РЕШЕНИЕ

№ 157

София 09.03.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 5129/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, чл. 248, чл. 250 и чл. 251 ГПК.

Постъпила е молба от „Денис Ер“ ЕООД с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №742/02.12.25г., постановено по настоящето дело, за допълване на решението, за тълкуване на същото, както и е поискано решението да бъде изменено в частта му за разноските.

От ответника фондация „ВМРО“ е постъпил отговор, с който е изразено становище за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Първото искане, направено с молбата, е на основание чл. 250 ГПК – за допълване решението по делото, като съдът се произнесе по наведеното оплакване в допълнение на исковата молба, направено с молби от 13.11.12г. и 11.12.2010г. в изпълнение на разпореждане от 16.10.12г., респ. инкорпорирано във въззивната жалба, че на 22.07.2010г. К. К. и негови служители са запечатали механата и пицарията с лепенки с подпис на К. К. и печат на Фондация ВМРО и на 29.07.2010г. К. К. и служители на ответника, заедно с ключар, са разбили патронниците на вратите и са ги сменили с други .

По реда на чл. 250 ГПК подлежи на допълване решението, с което съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет. Настоящият случай не е такъв. Производството по делото е образувано по предявен иск по чл. 76 ЗС за защита на отнето на 02.07.2010г. държане, който е и разгледан, поради което и молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Искането по чл. 250 ГПК се основава на твърдения, че с молби от 13.11.12г. и 11.12.2010г. /вероятно се има предвид молба от 11.12.2012г./ е поискано съдът да се произнесе и по искане за защита на отнето на 22.07.2010 г. държане.

Процесуалният закон допуска с една искова молба да бъдат предявени срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Случаят не е такъв. Исковата молба е подадена по пощата на 03.07.2010г. и с нея не е могло да се предяви иск по чл. 76 ЗС за защита на държане, отнето в по –късен момент. Такава защита може да бъде поискана по общия ред - чрез предявяване на иск, по който да се образува отделно производство, но не и в рамките на висящ процес по вече предявен иск по чл. 76 ЗС за отнето на предходна друга дата държане, защото такова последващо обективно съединяване на искове е недопустимо.

Доколкото в молбата от 13.11.2012г. се съдържат твърдения за отнето държане на дата, различна от тази, за която е предявен искът, настоящият състав намира, че следва да даде указания на първоинстанционния съд да извърши преценка за отделяне на тази молба за разглеждане в отделно производство.

В т. 2 от молбата е поискано на основание чл. 247 от ГПК да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно решение относно индивидуализацията на търговските имоти съгласно молба от 13.11.2012г., по отношение на които касационният съд е формирал воля за отхвърлянето им.

Искането е неоснователно.

С молба от 13.11.2012г. в изпълнение на дадените от районния съд указания ищецът е индивидуализирал имотите, за които е предявен искът, като е посочил, че имотите са три с обща площ 902,15кв. м., както следва: клуб /дискотека/ от 290,71 кв. м.; кафе /механа/ с площ от 260,32 кв. м. и аперитив /пицария/, с площ от 351,12 кв. м. Уточнено е също, че трите обекта се намират в общ имот на кота минус четири, находящ се в [населено място], [улица], № 5, парцел пл. № ***, кв. *** /***/ по плана на [населено място].

Видно от диспозитива на постановеното по делото решение, описанието на имотите напълно съответства на направеното такова в уточнителната молба от 13.11.2012г. , поради което и не е налице допусната фактическа грешка, която да подлежи на отстраняване и съответно и молбата по чл. 247 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение.

Неоснователно в молбата се поддържа, че е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на решението, а именно, че в мотивите на решението е формирана воля за обезсилване на въззивното решение, а искът е отхвърлен. В мотивите на решението извод, че решението на въззивния съд е недопустимо и подлежащо на обезсилване, не е направен. Прието е, че решението е неправилно и като такова следва да се отмени, което е и постановено с диспозитива на съдебния акт.

С т. 3 от молбата е направено искане на основание чл. 251 ГПК съдът да тълкува решението си като се произнесе по наведените в допълнение на исковата молба оплаквания с молба от 13.11.2010г. и във въззивната жалба и отговори на въпроса: Установеното от ВКС смутено държане на 02.07.2010г., довело ли е до частично отнемане държането на имота и неизпълнение на договор за наем от 01.11.2004г. и допълнително споразумение №1 от 05.07.2005г.?

Съгласно чл. 251 ГПК на тълкуване подлежат влезлите в сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, водещи до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил съдебното решение, и наличието им обуславя невъзможност за прилагане на правните последици на акта. В случая не се констатира наличието на някоя от хипотезите за тълкуване на постановеното по делото решение, защото в него по ясен начин е изразена волята на съда за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск, предвид на което и искането за тълкуване на решението също е неоснователно и следва да се остави без уважение. По реда на тълкуването съдът не може да дава отговор на поставени от молителя въпроси, каквито се съдържат в молбата по чл. 251 ГПК, които въпроси по съществото си са израз на несъгласие с изводите на съда, направени в мотивите на решението, защото на тълкуване подлежи диспозитивът на решението, но не и мотивите му.

С т. 4 от молбата е поискано на основание чл. 248 от ГПК да бъде изменено решението в частта за разноските съгласно отхвърлената част на иска за търговските имоти.

Това искане също е неоснователно, защото искът е отхвърлен изцяло и съобразно с този изход от спора е разпределена отговорността за разноските. Твърдения, че те са грешно определени, не са въведени.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Денис Ер“ ЕООД с вх. № 23948 от 29.12.2025 г. за поправка по реда на чл. 247 ГПК на очевидна фактическа грешка в решение № 742/02.12.2025г., постановено по гр. д. № 5129/2023 г. на ВКС, І г. о.; за допълване по реда на чл. 250 ГПК и за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на решение № 742/02.12.2025г. по гр. д. № 5129/2023 г. на ВКС, І г. о., както и за изменение на същото решение на основание чл. 248 ГПК в частта му за разноските.

След връщане на делото, същото да се докладва на първоинстанционния съд за преценка относно отделянето на молбата на „Денис Ер“ ЕООД от 13.11.2012г. за разглеждане в отделно производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: