ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1171

Гр.София, 10.03.2026г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.541 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

С определение №.13770/17.07.25 по г. д.№.5630/24 на СГС ІV Жс., е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение №.44906/14.12.23 по г. д.№.67052/23 на СРС, 50с., за прекратяване на производството по делото и отхвърляне на искане по чл. 95 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба от Е. Д. М. ведно с изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК от назначения му по реда на правната помощ и посочен от него служебен адвокат Е.Я., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт е прието, че предявеният иск е недопустим предвид наличие на предпоставките на чл. 126 ГПК. В конкретния случай сочените действия, за които се твърди противоречие с правото на ЕС и международни актове, са бездействие - непредприемане на действия във връзка с искането по чл. 422 НПК /подавани са множество искания/ на ищеца за възобновяване на наказателното производство, по което е осъден с влязла в сила присъда, като окончателният акт е постановен по нохд №.1018/19. Отразено е, че уредбата на НПК /чл. 420 и сл./ за възобновяване на наказателно производство дава възможност и самият осъден да иска директно до първоинстанционния съд такова възобновяване, но в шестмесечен срок от получаване на решението; сезирането с подобно искане на прокуратурата не води до задействане на такава процедура, тъй като законът е предоставил на нейната преценка дали да се предприемат такива действия. Същевременно множеството подадени от Е.М. молби по същество са с едно и също искане и касаят твърденията за неправомерно му осъждане и възможност това да бъде преодоляно. Фактическото основание на молбите във връзка с твърденията за нарушение на правото на ЕС чрез тези действия на прокуратурата са с едно и също съдържание, предметът на исковете е един и същ /накърнява се един и същ правен интерес/ и предходни дела с идентичен предмет съставляват г. д.№.51820/23 /искова молба вх.№.25950/23/ и г. д.№.44826/22 /искова молба вх.№.172972/18.08.20/ на СРС - като по второто се е произнасял по частна жалба именно въззивният състав, постановил атакуваното понастоящем пред ВКС определение №.13770/17.07.25 по г. д.№.5630/24 на СГС, ІV Жс. При това положение е преценено, че прекратяването на производството от СРС е правилно и в съответствие с вече формираната практика на ВКС, касаеща предходно заведени искове с такъв предмет.

Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280 ГПК. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е налице позоваване на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите: 1. “Допустимо ли е национален съд да прекрати производството по гражданско дело на основание чл. 126 ал. 1 ГПК поради твърдян пълен обективен и субективен идентитет, когато между делата липсва реална идентичност по предмет, фактически състав и период на настъпилите вреди, когато делата се отнасят за различни периоди от време и различни фактически обстоятелства - вреди, настъпили в различни периоди, и различен обем на вредите в различните периоди, макар и заведени от едно и също лице, и представлява ли това ограничаване на достъпа да съд в нарушение на чл. 47 от ХОПЕС и принципите на ефективност и равностойност в правото на ЕС?“; 2.“Представлява ли голословното изброяване на множество „други дела“, заведени от ищеца, без конкретизация на техните номера, страни и предмет, достатъчно основание за извода на съда, че е налице пълен обективен и субективен идентитет по смисъла на чл. 126 ал. 1 ГПК и допустимо ли е въз основа на такова общо твърдение да се прекрати производството, без съдът да извърши конкретна съпоставка на предмета и страните по делата-с оглед гарантираното в чл. 47 ХОПЕС и чл. 6 пар. 1 ЕКПЧ право на достъп до съд и на мотивиран съдебен акт?“/реш.№.3/27.02.17 по г. д.№.1566/16, реш.№.63/8.05.19 по г. д.№.3161/ 18/; 3.“Представлява ли злоупотреба с право завеждането на множество дела, когато те са с различни страни и предмет и целят обезщетение за вреди, възникнали в различен период от време, и представляват вреди в различен обем?“ /опр.№.123/20, опр.№.97/19, ІV ГО/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първите два въпроса съдържат условие, което не е било прието от въззивната инстанция – тя не е приемала, че съдът може да прекрати производство по гражданско дело на основание чл. 126 ал. 1 ГПК поради твърдян пълен обективен и субективен идентитет, когато между делата липсва реална идентичност /това, което е приела, е, че такъв идентитет е налице, като дори непосредствено се е произнасяла по частна жалба по второто цитирано в тази връзка дело/, нито се е позовала голословно на „множество дела“ – напротив, изрично е конкретизирала две дела, въз основа на които е направила извода за наличие на предпоставките на чл. 126 ГПК. Третият въпрос не е бил предмет на изрично обсъждане и мотиви във връзка с него не са били излагани. При това положение изведените от касатора въпроси не са свързани с решаващата воля на съда, неотносими са и не могат да обусловят допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в частната касационна жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 ТР 1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.13770/17.07.25 по г. д.№.5630/24 на СГС, ІV Жс.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: