ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 686

гр. София, 11.03.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от Васил Христакиев частно касационно търговско дело № 307 по описа за 2026 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД срещу въззивно определение на Пловдивски апелативен съд.

Ищецът Е. М. оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по частна жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил определението, с което първоинстанционният съд по искане на ищеца на основание чл. 248 ГПК е изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати на упълномощения от ищеца адвокат възнаграждение по чл. 38 ЗА, намирайки за неоснователно възражението на ответника за възлагане на разноските изцяло в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че не е налице първата от предвидените в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото - по съображения, че при наличие на издаден изпълнителен лист признанието на иска от страна на ответника не е достатъчно, за да освободи ответника от отговорността за разноски.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 ГПК.

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

- дава ли повод ответникът за завеждане на иск по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК чрез подаване на информация в ЦКР на БНБ за погасено по давност задължение и съответно покани за доброволното му плащане от длъжника;

- достатъчно ли е наличието...