ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741

гр. София, 16.03. 2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.

ЧЛЕНОВЕ: М. Ж.

М. К.

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2526 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Б. и Г. А. М. срещу решение № 335 от 26.06.2024 г. по в. гр. д. № 427/2024 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 35 от 07.02.2024 г. по гр. д. № 510/2022 г. на Районен съд – Петрич е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че А. Д. Б. и Г. А. М., при условията на солидарна отговорност, дължат на „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място], следните суми: 8315,60 евро, представляваща главницата по договор № 022LD-R-001931/02.07.2012 г. за банков кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.10.2021 г. до погасяването й; 1542,83 евро - непогасена възнаградителна лихва, начислена на основание Раздел II, т. 4 от договора за периода от 15.11.2018 г. до 01.09.2021 г.; 83,16 евро - законна лихва, начислена на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 02.09.2021 г. до 07.10.2021 г. и 49, 08 евро - разноски за връчване на покани до длъжниците, за които вземания са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1433/2021 г. на Районен съд – Петрич.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационните жалбоподателки излагат подробни съображения, че изводът на въззивния съд за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при сключването на процесния договор за потребителски кредит, противоречи на разпоредбата на чл. 10, пар. 2, б. „ж“, възпроизведена в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, на транспонираната Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета /Директива 2008/48/ и на практиката на СЕС – решения по дела С-42/15, С-76/10, С-686/19 по тълкуването й. Излагат доводи, че не е достатъчно в договора годишният процент на разходите /ГПР/ да бъде посочен само като общ процент без яснота за отделните му компоненти, както е в настоящия случай. Сочат, че в договора за потребителски кредит, сключен между страните, е съществувала неяснота досежно включените разходи в ГПР, както и какви предвиждания и допускания са били взети предвид при определянето му. От несъответствието на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК касационните жалбоподателки извеждат недействителността на договора за потребителски кредит /чл. 22 ЗПК/, като поддържат, че на връщане подлежи чистата стойност на кредита, но вземането на банката ищец за посочената стойност е погасено по давност, тъй като съгласно ППВС № 1/1979 г. давността започва да тече от датата на даването без основание, която в случая е датата на сключване на сделката – 02.07.2012 г. В касационната жалба се изразява несъгласие и с намерилото в атакувания акт на въззивния съд становище, че възражението на ответниците за погасяване по давност на вземането на банката е неоснователно, доколкото е приложима петгодишната давност и тя тече от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, тоест в случая от 02.09.2021 г., съответно не е била изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Касационните жалбоподателки излагат доводи, че при формиране на изводите си досежно дължимата по договора главница въззивният съд не е отчел, че по банковата сметка за обслужване на процесния кредит е постъпила сумата от 3890, 06 лв., която е била преведена от НБПП. Молят обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касация „П. И. банка“ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна.

С определение № 2312 от 17.07.2025 г. по настоящото дело ВКС, ТК, състав на Първо отделение допусна касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка за съответствието му с практиката на СЕС по въпроса „относно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК досежно съдържанието на договора за потребителски кредит“ и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или възнаградителните лихви – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна изискуемост? Какъв е приложимият давностен срок по отношение на задълженията за заплащане на възнаградителни лихви по договор за банков кредит?“.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.11.2025 г. съдът е дал ход на устните състезания по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

При извършена служебна справка се установява, че по въпроса за възможността в хипотеза на предявен иск за реално изпълнение на договора да бъде присъдена чистата стойност на получената сума по обявен за недействителен договор за потребителски кредит, макар и по-общо формулиран, по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване е образувано пред Съда на Европейския съюз дело С-349/25.

С оглед направените от ответниците защитни възражения относим към спора е и въпросът относно началния момент, от който тече давност за вземането на кредитора за реституционната претенция за връщане на чистата сума на кредита по недействителен договор за потребителски кредит, по който по отправени преюдициални запитвания са образувани и висящи пред Съда на Европейския съюз дело С-261/25 и дело С-262/25.

Налице е и образувано пред Съда на Европейския съюз дело С-641/25 по отправено преюдициално запитване по въпроса относно правото на търговеца да иска от потребителя лихви за забава при обявяване на договор за кредит за недействителен.

Като съобрази нормата на чл. 633 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне от Съда на Европейския съюз по отправените до него преюдициални запитвания, по които са образувани горепосочените дело С-349/25, дело С-261/25, дело С-262/25 г. и дело С-641/25 по описа на СЕС. Това налага да бъде отменено протоколното определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.11.2025 г., за даване ход на устните състезания по делото.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.11.2025 г., за даване ход на устните състезания по т. д. № 2526/2024 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.

СПИРА производството по т. д. № 2526/2024 г. на ВКС, ТК, Първо отделение на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-349/25, дело С-261/25, дело С-262/25 и дело С-641/25 по описа на СЕС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: