ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1341

София, 17.03.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.02.2026 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 723/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. Х., чрез адв. А. Б., против решение № 1109 от 06.11.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1399 от 28.11.2025г. , постановени по гр. д. № 1817/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 2682 от 08.05.2024 г. по гр. д. 5512/2023 на Софийски градски съд е отхвърлен искът на В. К. Х. срещу Столична община с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди вследствие от инцидент (падане поради спъване) на 08.01.2023 г. в гр. София - стърчащи болтове на тротоара на трамвайна спирка „Лагера в посока пазар „Красно село, довело до фрактура на тазобедрената става на левия крак, както и на китките на двете ръце, за сумата от 35 000 лв., представляваща разликата от 45 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2023 г. върху сумата от 50 000 лв. до 30.04.2024 г., а след това върху сумата от 80 000 лв., до окончателното й изплащане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. При определяне справедлив размер на обезщетението за вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съдът следва ли да вземе предвид прогнозата за невъзможност за пълно възстановяване, респективно констатирани трайни увреждания и ограничен обем на движения на крайниците или следва ищецът да установи как конкретно биха се отразили тези ограничения на качеството на живот?

2.Обоснован ли се явява съдебният акт на въззивната инстанция в хипотеза на значителна по размер разлика на присъденото обезщетение на двете съдебни инстанции, ако второинстанционният съд не променя по никакъв начин установената по делото фактическа обстановка, не събира нови доказателства и не се позовава на погрешно приложени критерии при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение?

3. Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, въззивният съд да вземе предвид и да изложи мотиви досежно обективни икономически показатели и социално-икономическата конюнктура в страната? Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД? Сочи се противоречие с решение №196/2021г. по гр. д. № 925/2020г. на ВКС, IV г. о.; решение №129/2020 г. по гр. д. № 516/2020г. на ВКС, III г. о.; решение №24/2017 г. по гр. д. № 60047/2016г. на ВКС, III г. о.

4. От значение ли е за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане по смисъл на чл. 52 от ЗЗД качеството на делинквента? Болките и страданията на увреденото лице и тяхното репариране следва ли да бъдат поставени в зависимост от това дали искът за обезщетение за неимуществените вреди е предявен срещу прекия причинител на вредата или срещу неговия застраховател, чието занятие е да обезщетява вреди?

5. Качеството на ответника и по-конкретно дали същият е застраховател или е делинквент част ли е от критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД ?

От ответника по жалбата Столична община, чрез юрисконсулт К. М., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че на 08.01.2023 г. ищцата е паднала и си е счупила крака и двете ръце в гр. София, на тротоара на трамвайната спирка „Лагера в посока пазар „Красно село. Инцидентът е настъпил на необезопасен тротоар, на който е имало стърчащи болтове. Прието е от въззивния съд, че на основание чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община, като в случая увреждането е настъпило в резултат на противоправно бездействие на служители на ответната община. Общината не е изпълнила задължението си да осигури безопасна и достъпна среда. Ищцата е паднала на необезопасен тротоар, на който е имало стърчащи болтове и е получила увреждания, като връзката между бездействието на служители на ответника и уврежданията е пряка и причинна.

За да направи извод, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., въззивният съд се е основал на заключението на медицинска експертиза, в което е посочено, че ищцата е получила счупване на бедрената шийка на левия крак, счупване на долния край на лъчевата кост на лява китка и фрактура на дясна гривнена става. Извършена е частична смяна на лява тазобедрена става, открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация радиус и улна на лява ръка и гипсова шина на дясна гривнена става, като тези медицински манипулации са били задължителни за по-доброто здравословно състояние на ищцата. Постоянните болки след изписването от болница са траели четири месеца, като последиците от уврежданията не могат да отшумят изцяло. Според скалата на функционален дефицит - умерено-силна болка в лява тазобедрена става и лява лъчева кост. Посочено е, че на 18.01.2024 г. вещото лице е извършило преглед на ищцата, която съобщила за постоянни болки на двете китки, като нощем получава изтръпване на двете китки, придружени с болки. Констатиран е следоперативен белег с размер 5.5 см от вътрешната страна на лява ръка в областта на китката, с поставен имплант. В областта на лява тазобедрена става се наблюдава следоперативен белег с размер 14 см дължина, 0.5 широчина. Вещото лице е установило и ограничени движения в областта на лява китка и лява тазобедрена става.

Въззивният съд е посочил, че според показанията на свидетеля Х. К. /съпруг на ищцата/ ищцата е изпитвала силни интензивни болки повече от месец. В болницата била 10 дни, като непрекъснато с нея е бил и свидетелят. Поради счупването на ръцете се налагало той да храни ищцата. След изписването й ищцата продължила да изпитва болки. Предписаното й било лекарство, но се раздразнил стомахът й. Свидетелят е посочил също, че ищцата била с памперси, не можела се самообслужва, била на легло в продължение най-малко на два месеца, докато не дошъл рехабилитатор да я раздвижи. Ищцата се отчаяла, много отслабнала. Преди инцидента била в добро здравословно състояние. Сега болките отшумявали, но не можела да спи спокойно.

Като е съобразил, че се касае за три счупвания, за болничен престой от десет дни, както и проведените медицински интервенции, нуждата от чужда помощ за два месеца, проведената рехабилитация в домашни условия, възстановителен период от четири месеца, съпоставени с възрастта на ищцата - 76 години към деня на инцидента, обществено-икономическите условия към януари 2023 г. и съдебната практика по сходни случаи, въззивният съд е счел за справедливо обезщетение от 45 000 лв.

За да направи извод за неоснователност на иска до пълния му предявен размер от 80 000 лв., въззивният съд се е основал на липсата на усложнения, както и на това че възстановителният период е бил от четири месеца. Посочено е, че вещото лице декларативно е заявило, че травмите нарушават сериозно качеството на живот, като го усложняват и за в бъдеще време поради ограничаване на движенията, както и че има трайни последици: според скалата на функционален дефицит - умерено-силна болка в лява тазобедрена става и лява лъчева кост. Не е изследвано обаче в каква степен е това ограничение и как се отразява на движенията й и на ежедневните й занимания. Според св. К. към настоящия момент ищцата има леки болки, които отшумяват постепенно. Изложени са мотиви, че прегледът при вещото лице и показанията на свидетелите са само една година след инцидента, поради което е житейски логично да се предположи наличието на такива болки, но те категорично не са така интензивни като през първите четири месеца. Няма научно обосновани изводи на вещото лице, въз основа на които да се приеме, че болките ще продължат цял живот. Съдът е посочил, че е от значение също, че ответник е Столична община, която не се занимава по занятие с обезщетение на вреди, настъпили в резултат на грешки при управление на процесите в град София.

За неоснователно е счетено направеното от ответната страна възражение за принос на пострадалата.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора първи и трети правни въпроси, отнасящи се до приложението на чл. 52 ЗЗД, които конкретизирани от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточнят в следния смисъл: Какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт?. Този правен въпрос е относим към правния спор, разгледан е от въззивния съд и е от значение за решаващите му изводи при определяне размера на обезщетението. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и с посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение №196/2021г. по гр. д. № 925/2020г. на ВКС, IV г. о.; решение №129/2020г. по гр. д. № 516/2020г. на ВКС, III г. о.; решение №24/2017г. по гр. д. № 60047/2016г. на ВКС, III г. о., поради което по този правен въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1109 от 06.11.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1399 от 28.11.2025г. , постановени по гр. д. № 1817/2024 г. на Софийски апелативен съд.

Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: