ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 786 [населено място], 17.03.2026 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 66/2026 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Нармаг“ ООД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 115 от 20.10.2025 г. по в. т. д. № 141/2025 г. на Апелативен съд – В. Т. с което след отмяна на Решение № 49 от 07.05.2025 г. по т. д. № 183/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, е осъден настоящият касатор да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ на „И. П. ЕООД сумата от 102 425,00 лв., представляваща възнаграждение за посредничество по т. 1 от Протокол от 03.06.2024г. за оглед на недвижим имот, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Нармаг“ ООД против „И. П. ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяната и отхвърляне изцяло на предявения срещу „Нармаг“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 51 ТЗ и уважаване в пълен размер на предявения от дружеството насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният правен въпрос, по отношение на който се твърди, че е формирал правните изводи на въззивния съд и обуславя необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - „При липса на изричен писмен договор за търговско посредничество сключен между страните и при констатирано неспазване на изискването на чл. 50, ал. 1 ТЗ, а именно да води дневник, в който да включва ежедневно всички сключени договори, като в края на деня трябва да се датират и подпишат станалите вписвания, допустимо ли е приложението на чл. 51 ТЗ ?“.
Касаторът се позовава и на самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касационен контрол. Очевидната неправилност на обжалваното решение е обоснована с довода, че уважаването на иска по чл. 79 ЗЗД предполага преди всичко установяване на факта на сключване на договор между страните по делото при спазване разпоредбите на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, като от мотивите на съдебния акт не ставало ясно кога точно е станало това.
Ответникът „И. П. ЕООД, в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните, данните по делото и допустимостта на обжалването, констатира следното:
Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта за отхвърляне на предявения от „Нармаг“ ООД против „И. П. ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се преценява като процесуално недопустима. Цената на иска от 5 000 лв. не надхвърля законодателно определения праг от 20 000 лева на необжалваемост на въззивните решения по търговски дела, предвиден в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Следователно, касационното производство в посочената част е недопустимо, поради което касационната жалба срещу обжалваното решение на Апелативен съд – В. Т. в посочената част следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени в условията на евентуалност от „И. П. ЕООД срещу „Нармаг“ ООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ за заплащане на сумата от 102 425 лв., представляваща възнаграждение за посредничество по т. 1 от Протокол от 03.06.2024 г. за оглед на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 102 425 лв., представляваща неустойка по т. 3 от Протокол от 03.06.2024 г. за оглед на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С постановеното по спора решение Окръжен съд – Плевен е отхвърлил исковете като неоснователни.
Сезиран с жалба на ищеца, за да достигне до обжалвания резулат, Апелативен съд – В. Т. е установил, че на 25.09.2024 г. между „З. П. ЕООД, като собственик на земя, и „Кока-К. Х. Б. К. Б. ЕАД, като собственик на сграда, в качеството на продавачи, и ищеца „И. П. ЕООД е сключен Договор за специално обслужване на продавач от 09.01.2023г. за осъществяване на посредничество при продажба на процесните недвижими имоти; Договореното възнаграждение за осъществената от ищеца посредническата услуга е заплатено от възложителите. Установено е също така, че ответникът е закупил процесните имоти от посочените собственици за сумата от общо 4 097 000 лв. без ДДС без участието на ищеца.
Като спорни по делото въззивният съд е посочил въпросите за наличието на сключен между ищеца и ответника договор за посредничество, касаещ процесните недвижими имоти, изправността на страните по него, респективно налице ли е изпълнение от страна на ищеца в качеството му на посредник и наличието на задължение на ответника - възложител за заплащане на уговореното възнаграждение/неустойка. В тази връзка апелативният съд е изложил, че ищецът следва да установи пълно и главно постигането на определен резултат – свързване на страните и подпомагането им да сключат договор. Според съда, достатъчно е сключването на договора да е резултат на това, че посредникът е свързал страните по него. Разяснено е, че в тази сделка посредникът не участва като представител на някоя от страните, не действа при сключване на сделката нито от свое име, нито от чуждо име; основната задача на търговския посредник се състои в събирането на двете страни и удостоверяване сключването на сделката, за което той трябва да положи усилията и грижата на добрия търговец.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства - протокол за оглед на недвижим имот, електронни пощи от кореспонденция, договор за гаранция с купувач от 03.06.2024 г., анекс към договор за гаранция с купувач от 28.06.2024 г., протокол от среща от 03.07.2024 г., както и от събраните пред първата инстанция гласни доказателства съдът е достигнал до извод за сключено между ищеца и ответника споразумение за фактическо съдействие за осъществяването на покупката на процесните имоти. След анализ на подписаните договорености в тяхната съвкупност и проследявайки хронологията на фактическите действия на страните, довели до закупуването на процесните имоти от ответника, въззивната инстанция е намерила, че договорената и претендирана от ищеца сума, представляваща възнаграждение за посредничество по т. 1 от Протокол от 03.06.2024 г. за оглед на недвижим имот, е дължима от купувача „Нармаг“ ООД. Реализирането на процесния оглед на 03.06.2024 г., за който е бил съставен протокол от същата дата, е по инициатива на ответника, потърсил посредническите услуги на „И. П. ЕООД, в качеството му на търговски посредник, за имот, който желае да закупи. Именно в това му качество ищецът го е свързал със собствениците „З. П. ЕООД и „Кока-К. Х. Б. К. Б. ЕАД. От т. 1 от съставения на 03.06.2024 г. протокол е прието за установено, че страните се договорили, че ако клиентът (ответникът) или свързано с него физическо или юридическо лице сключи договор или сделка за придобиване на имоти, представени от ищцовото дружество, съгласно регистър на представени имоти, клиентът дължи на възнаграждение в размер на 2,5 % с ДДС от продажната цена; В протокола за оглед са посочени конкретният имот и продажната му цена. На същата дата - 03.06.2024 г. между страните бил сключен и Договор за гаранция с купувач, в който с т. 1 ответникът се съгласил да заплати сума от 5 000 лв. като гаранция за закупуването на имота срещу задължението на ищеца да договори условията за покупката му. С т. 4. от същия договор ответникът направил признанието, че ищецът е свързал страните по сделката. В изпълнение на поетите задължения за посредничество между двете страни, с оглед интереса им от постигане на конкретната покупко-продажба и за удовлетворяване интереса на другия съконтрахент за участие в договора, ищецът свързал страните чрез кореспонденция на електронната поща за постигане на цена, удовлетворяваща и купувача и продавачите, и организирал директна среща между тях, която се провела на 03.07.2024 г. От представения по делото протокол от същата дата, от кореспонденцията на електронните пощи, както и от събраните свидетелски показания е прието за установено, че страните са постигнали конкретни договорености по параметрите на сделката, включително сключването на предварителен и окончателен договор, срокове (финализиране на сделката преди 19.08.2024 г.), както и начин на плащане на цената на придобиване. Като признание за осъществено посредничество от страна на ищеца въззивният съд е ценил и направено от управителя на ответното дружество изявление в проведеното на 07.04.2025 г. пред първата инстанция открито съдебно заседание.
С оглед на тези констатации въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на ответника за липса на постигнато съгласие за сключването на посреднически договор и за неговите елементи, както и, че неподписването на изпратения в последствие по електронната поща договор за специално обслужване на купувач, обуславя липсата на съгласие за сключване на предходния неформален договор за посредничество. За неоснователно съдът е намерил и оспорването на ответника, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за посредничество, основано на твърденията, че единственото действие от страна на изпълнителя е било извършването на оглед, без предприети последващи такива, допринасящи за придобиване на имота. В подкрепа на този си извод съдът е посочил, че в хипотезата на изповядана без знанието на посредника сделка, включително когато същата е била сключена след прекратяване на посредническия договор, ако се установи, че посредникът е свързал страните и те са сключили същата по предмет и условия сделка, за която е било извършено посредничеството, възнаграждението е дължимо, тъй като посредникът е изпълнил основното поето от него задължение - да свърже продавача с купувача и да съдейства за постигането на съгласие между тях за сключване на договор за покупко-продажба. Според въззивния съд, за облигационната връзка между страните по делото не оказва значение обстоятелството дали ищецът се намира в преки договорни отношения с продавача. С организирането на оглед и осигуряването на контакт между купувача и продавача, посредникът е изпълнил съществената част от задълженията си по договора за посредничество, като останалата част е останала неизпълнена поради поведението на възложителя. Покупката на процесния имот от ответника е станала именно в резултат на предоставената от посредника информация за имота, извършения оглед на същия, както и осъществената от ищеца връзка между купувача и продавачите, поради което на ищеца се дължи възнаграждение, определено по реда на т. 1 от Протокол за оглед на недвижим имот от 03.06.2024 г. в размер на 2.5 % от 4 097 000 лв. или сумата от 102 425 лв. с ДДС.
Поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие, съдът не се е произнесъл по заявения евентуален иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
С тези съображения, след отмяна на първоинстанционното решение Апелативен съд – В. Т. е уважил предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора правен въпрос не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въззивният съд не е обосновал дължимостта на възнаграждението по чл. 51 ЗЗД с наличието на изричен писмен договор, т. е. наименован като такъв за търговско посредничество между страните, в какъвто смисъл следва да се тълкува питането, както и със спазване на изискването на чл. 50, ал. 1 ТЗ за водене на дневник. Видно от мотивите към обжалвания акт, в предмета на въззивното производство е бил включен спорният въпрос за наличието на сключен между страните по делото договор за посредничество. След обсъждане на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод за сключено между ищеца и ответника споразумение за фактическо съдействие за осъществяването на покупката на процесните имоти, с договорен в протокола за оглед от 03.06. 2024г. размер на възнаграждението. Решаващ за приетата основателност на претенцията по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 51 ТЗ е изводът на съда, че ищецът е изпълнил съществената част от задълженията си по договора за посредничество, доколкото покупката на процесния имот от ответника е станала именно в резултат на предоставената от посредника информация за имота, извършения оглед на същия, както и осъществената от ищеца връзка между купувача и продавачите. Предпоставилото въпроса несъгласие на касатора с извода на съда, че страните по спора са били в договорни правоотношения за посредничество във връзка закупуването на процесните имоти е относимо към правилността на решението, която се преценява само при допуснат касационен контрол с акта по чл. 290 ГПК. По съдържащато се в питането условие за спазване на изискването на чл. 50, ал. 1 ТЗ за водене на дневник не са излагани мотиви, което също препятства искания достъп до касация по този въпрос.
Освен неустановяването на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не се доказва и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, заявено формално в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно дадените указания в т. 4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато е налице неправилна съдебна практика, която следва да бъде преодоляна, или законите са непълни, неясни или противоречиви, съответно правната уредба се нуждае от осъвременително тълкуване с оглед настъпили промени в законодателството и обществените условия. В настоящата хипотеза липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Не се установява и самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. Очевидно неправилно би било съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, каквито в случая не се установяват. Твърдението, с което е аргументирано основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за липса на яснота от мотивите на съдебния акт кога точно е сключен договор за посредничество между страните, не обосновава нито една от примерно изброените хипотези на очевидна неправилност.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на 2 556.46 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на „Нармаг“ ООД в частта, с която се обжалва Решение № 115 от 20.10.2025 г. по в. т. д. № 141/2025 г. на Апелативен съд – В. Т. в частта за отхвърляне на предявения от „Нармаг“ ООД против „И. П. ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 115 от 20.10.2025 г. по в. т. д. № 141/2025 г. на Апелативен съд – В. Т. в останалата част.
ОСЪЖДА „Нармаг“ ООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на „И. П. ЕООД с ЕИК[ЕИК] разноски за касационното производство в размер на 2 556.46 евро.
Определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба в посочената част, може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговска колегия на Върховния съд.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.