Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
Б. Ц. Членове:
Р. Л. К. С. при секретар
М. Н. и с участието на прокурора
К. Ф. изслуша докладваното от председателя
Б. Ц. по административно дело № 1401/2026 г.
Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София и на „Луук престиж“ ООД срещу решение № 34588/22.10.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4266/2025 г.
Първият касатор обжалва съдебния акт в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221024002114-091-001/21.11.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта относно установените задължения по ЗДДС, главница и лихви за данъчни периоди м. 01. 2021 г., м. 02. 2021 г. и м. 03. 2023 г. Доводите му са основани на неговите констатации от извънсъдебната фаза на производството за отсъствие на регистрация за целите на ДДС в системата VIES на италианските дружества, посочени в издадените от ревизираното лице фактури за доставки на услуги, с които обосновава отричането на правните изводи на съда за мястото на изпълнение по доставките и за недължимо начисляване на ДДС по тях в страната.
Вторият касационен жалбоподател оспорва частта от решението, с която е отхвърлено оспорването му срещу РА за установените с него задължения за по ЗДДС за данъчен период м. 06.2019 г. Сочи опущения в познавателната дейност на съда, на която е основано установяването му за получателя на доставката на услуга, осъществена в този данъчен период. Твърди, че физическото лице извършило плащания по сключения с него договор действало като законен представител на румънско дружество и дружеството, а не физическото лице било действителния получател по доставката. Обосновава противоречието с материалния закон на извода на съда за мястото на изпълнение по тази доставка.
Всеки от касаторите иска отмяна на обжалваната от него част от съдебния акт и отхвърляне на оспорването, респ. отмяна на съответната част от РА. Като ответници по касация отричат основателността на насрещната касационна жалба. Претендират деловодни разноски.
Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
Пред АССГ е оспорена частта от ревизионен акт № Р-22221024002114-091-001/21.11.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с която са установени в тежест на "Луук престиж" ООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 8 636.72 лева за данъчни периоди м. 06.2019 г., м. 01 и м. 02.2021 г. и м. 03.2023 г.. и за закъснителна лихва в общ размер 3 604.58 лева. Източник на задължението за ДДС е сторената от органите по приходите корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС в тази данъчни периоди. Причина за корекцията е извършено на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1 ЗДДС от органите по приходите начисляване на ДДС по издадени от ревизираното лице фактури за доставки на услуги с получатели румънското дружество Plata CF CTR /и действителен получател физическото лице С. К. М./ и италианските дружества BBS SRLS и PER SEMPERE SAS di Bocca Emanuela C. Прието е, че за тази доставки мястото на изпълнение е на територията на страната, определено по правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДДС, тъй като получателите нямат идентификационен номер за целите на ДДС въобще или такъв валиден към датата на доставката.
С първоинстанционното решение е отменен РА в частта за установените публични задължения за данъчни периоди м. 01. 2021 г., м. 02. 2021 г. и м. 03. 2023 г. и е отхвърлено оспорването в останалата част – за установените публични задължения за д. п.м. 06.2019 г.
Съдът е приел, че РА е изваден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност (като електронен документ, подписан с валидни КЕП), с дължимото съдържание и в съответствие с процесуалните правила. Концентрирал е спора по фактите до особеното качество данъчнозадължено лице на получателите по издадените от жалбоподателя фактура за доставки на услуги, а спора по правото относно мястото на изпълнение на доставките по правилата на чл. 21 ЗДДС е обвързаното с това наличие или липса на задължение за начисляване на ДДС.
Първостепенният съд е ценил представено от жалбоподателя извлечение от сайта на италианската Агенция по приходите, за да приеме за установено, че PER SEMPERE SAS di Bocca Emanuela C е регистрирано по ДДС от 13.07.2005 г., а BBS SRLS е регистрирано по ДДС от 07.06.2019 г. и към датите на издаване на фактурите двете дружества имат активен идентификационен номер по ДДС. Приел е, че дружествата са ДЗЛ за дейността си в Италия, като получаването на идентификационен номер за целите на ДДС от получателя, който да е валиден за целите на осъществяване на вътреобщностни операции, и вписването му във системата VIES не са необходими условия за освобождаване от ДДС на извършена от установено в друга държава членка лице услуга. Отрекъл е правомерността на отказа на органите по приходите да приложат местната привръзка по чл. 21, ал. 2 ЗДДС.
По установяванията на съда получател на доставката по издадената от „Луук престиж“ ООД фактура №1000000012/13.06.2019 г. е С. К. М., а това физическо лице не е данъчно задължено лице в Румъния. Информационен източник за тази констатация са обясненията на РЛ от ревизионното производство. Не е ценен представения в хода на съдебното дирене договор за установяване на друг получател. Приел е, че за доставката по тази фактура правилно е приложена привръзката по чл. 21, ал. 1 ЗДДС и правомерно е начислен ДДС.
Решението е правилно. Касационният съдебен състав възприема изцяло решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към тях (вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК).
I. По жалбата на ДДОДОП София
Разрешаването на спора за съществуването на задължението за начисляване на данъка и на данъчното задължение, съответно по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС по издадените от „Луук престиж“ ООД фактури за доставка на услуги е обусловено от привръзката на доставката с мястото на изпълнение, доколкото с разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС доставчикът е освободен от задължението за начисляване на ДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Търсената от ДЗЛ местна привръзка е тази по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, сочеща като място на изпълнение на доставките на услуги с получател данъчно задължено лице това, в което е получателят е установил независимата си икономическа дейност, респ. на мястото на постоянния му обект /ако услугите се предоставят на такъв обект/, а ако няма място на независима икономическа дейност или постоянен обект – мястото на постоянния адрес или постоянното пребиваване на получателя. Тази привръзка е специална по отношение на въведеното с чл. 21, ал. 1 ЗДДС /транспониращ чл. 43 от Директивата за ДДС/ правило за място на доставката на услуга, съвпадащо с мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС не съдържа изискване за идентификация за целите на ДДС на получателя. Фактът на идентификацията за целите на ДДС на клиента е значим в контекста на задължението на държавите-членки по чл. 216 от Директива 2006/112/ЕО да предприемат необходимите мерки за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в член 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреообщностни сделки, както са посочени в член 402. Част от тези мерки е и идентифицирането на всяко данъчно задължено лице чрез индивидуален номер – чл. 214, 1, б. „а“ от Директивата. Затова и по оборима презумпция клиентът, притежаващ валиден индивидуален номер за идентифициране за целите на ДДС, е данъчно задължено лице. Тази презумпцията е въведена изрично с чл. 18, 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета, който е влязъл в сила на 04.04.2011 г., а се прилага от 01.07.2011 г. /вж. чл. 65 от Регламента/.
За италианските дружества получатели на фактурираните от „Луук престиж“ ООД услуги е приложима презумпцията на чл. 18, 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета, поради което е съобразен с материалния закон изводът на съда, че те са с качеството ДЗЛ, чиято дейност е установена на територията на Италия и там е мястото на изпълнение на доставките по чл. 21, ал. 2 ЗДДС. За тези доставки с арг. от чл. 86, ал. 3 ЗДДС доставчикът не е дължал начисляване на ДДС.
I. По жалбата на „Луук престиж“ ООД
Касаторът е извършил доставки на услуги на установено в Румъния физическо лице, което не притежава идентификационен номер по ДДС. Доставчикът е посочил несъществуващ идентификационен номер на получателя, съставен само от цифрата 9 и в обясненията си като РЛ, които са допустимо доказателствено средство( съобр. чл. 56, ал. 1 ДОПК), е потвърдил действителния получател. Затова и при действието на чл. 18, 2 от Регламента доставчикът е можел да приеме, че установеният в Общността получател има статут на данъчно незадължено лице, освен ако не разполага с информация за противното. РЛ, чиято е тежестта да установи статута на получателя /арг. чл. 116, ал. 1 ДОПК/ не е провело главно пълно доказване на този факт.
Статутът на получателя не се определя от чл. 18 от Регламента, а по препращането на чл. 17 от него – от разпоредбите на Директивата за ДДС. Регламентът е законодателен акт, приет по обикновена законодателна процедура и насочен към уеднаквяването на условията за изпълнение на правно обвързващите актове в Съюза – вж. чл. 289, 3 и чл. 291, 2 и 4 от ДФЕС. На Съвета е предоставено правомощието да предприеме мерки по прилагането на Директивата за ДДС с чл. 397 от нея. Целта на Регламента е да гарантира еднаквото прилагане на действащата система на ДДС чрез установяване на правила за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, и по-специално по отношение на данъчнозадължените лица, доставката на стоки и услуги и мястото на облагаемите доставки /т. 4 от Преамбюла/.
Без да е доказано, че получателят по процесните фактури притежава качеството данъчно задължено лице, е неприложима привръзката по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Доколкото предмет на доставките са рекламни услуги и получателят е данъчно незадължено лице, то мястото на изпълнение е територията на страната, определено правомерно от приходната администрация с позоваване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Доставчикът е субект на задълженията по чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС за данъка и за начисляването му, а последиците от тяхното неизпълнение е преодоляно с РА. Отхвърлянето на оспорването срещу тази част от административен акт е правилно.
При този изход на делото на Националната агенция за приходите (арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК) се дължат деловодни разноски в размер 102.26 евро /равностойността на 200 лева/ на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на праната помощ. Разноските са за юрисконсултско възнаграждение за защитата на администрацията срещу насрещната касационна жалба. Превалутирането и закръгляването на разноските е извършено по правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ. Никоя от страните не е получила защита по подадената от нея касационна жалба и не се присъждат разноски за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34588/22.10.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4266/2025 г.
ОСЪЖДА „Луук престиж“ ООД да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 102.26 евро.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ Б. Ц.
секретар:
Членове:
/п/ Р. Л. п/ К. С.