О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1369

Гр. София, 18.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.03.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №223/26 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Р. срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр. д. №240/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен за разликата над присъдените 2 000 лв. до претендираните 20 000 лв. предявеният от касатора срещу Прокуратура на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намира, че по материалноправния въпрос: За критериите при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл. 52 ЗЗД в производствата по чл. 2 ЗОДОВ, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС / ППВС №4/68 г., ТР №3/05 г. ОСГК, р. по гр. д. №295/10 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №593/10 г. на четвърто г. о. и р. по гр. д.№1168/16 г. на трето г. о. на ВКС/.

Въззивното решение според касатора противоречи на практиката на ВКС – р. по гр. д. №2885/16 г. на четвърто г. о., и по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд, дори когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, да изложи свои собствени мотиви,...