Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

В. А. Членове:

М. Г. Ю. Р. при секретар

М. Ц. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

М. Г. по административно дело № 1419/2026 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 49, ал. 3 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи (ГД „Национална полиция“ при МВР, ГДНП при МВР), чрез гл. юрисконсулт Петров, срещу решение № 41272/10.12.2025 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 9452/2025 година. С последното е отменена негова заповед № 3286з-2429/18.06.2025 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че при издаване на административния акт за отнемане на лиценза на „ЕС Г. Г. С. Къмпани“ ЕООД за дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) за територията на цялата страна е допуснато съществено процесуално нарушение свързано с уведомяване на дружеството за започване на производството по отнемане на лиценза. На адресата на заповедта били изпратени две препоръчани писма с обратни разписки чрез „Българския пощи“ ЕАД, като след връщане на съобщението като непотърсено, същото било качено на интернет страницата на ГДНП. След изтичане на срока за възражения, лицензът бил правомерно отнет на основание чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. „а“ от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „ЕС Г. Г. С. Къмпани“ ЕООД срещу заповед № 3286з-2429/18.06.2025 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи (ГД „Национална полиция“ при МВР). Претендира разноски.

Ответникът, „ЕС Г. Г. С. Къмпани“ ЕООД, чрез адв. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В отговор на касационната жалба излага съображения за правилност на съдебния акт. Претендира разноски за адвокат за касационна инстанция в размер на 600 евро.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на „ЕС Г. Г. С. Къмпани“ ЕООД, чрез адв. А., срещу заповед № 3286з-2429/18.06.2025 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи. С последната на дружеството на основание чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. „а“ ЗЧОД е отнет лиценза за осъществяване на частна охранителна дейност. За да отмени заповед № 3286з-2429/18.06.2025 г. на директора на ГД „Национална полиция“ при МВР, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновал е допуснато от органа съществено процесуално нарушение представляващо нарушаване на поредността по чл. 18а АПК за уведомяване на адресата на акта за започване на производството по отнемане на лиценза му. На самостоятелно основание е констатирал, че плащането на задълженията и подаването на декларации, за което обстоятелство са представени доказателства, съставлява обстоятелство по чл. 142, ал. 2 АПК - установени са нови факти след издаване на административния акт, които с обратна сила рефлектират върху материалноправните основания.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не релевира възражения за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: Страните не спорят, че:

„ЕС Г. Г. С. Къмпани“ ЕООД е лицензирано дружество за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД за територията на цялата страна. На същото е издаден лиценз за частна охранителна дейност № 3/02-872/14.11.2023 г. – „охрана на имуществото на физически или юридически лица“.

От ГДНП, по повод направено запитване, е получен отговор от ТД на НАП София, офис „Център“ от 28.02.2025 г., че дружеството има задължения по подадени осигурителни декларации обр. № 6 (ДОО, УПФ, ЗО) за периода м. 09.2024 г. до м. 12.2024 г. и по декларация по ЗДДС за м. 01.2025 г. (л. 68).

При тези данни административният орган е преценил, че са налице материални предпоставки по чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. „а“ ЗЧОД за отнемане на лиценза на дружеството със заповедта, предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ.

Правилни са изводите на състава на АССГ, че актът за отнемане на лиценза е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма.

Спорът пред касационната инстанция е в това, допуснато ли е от административния орган съществено процесуално нарушение в хода на процедурата по издаване на заповедта, представляващо нарушаване на поредността по чл. 18а АПК за уведомяване на адресата на акта за започване на производството по отнемане на лиценза му?

При извършен анализ на фактите във връзка с правилното приложение на закона, касационният състав прави извод за правилно приложение на закона от АССГ, при следните изводи от правна страна:

В разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗЧОД са регламентирани изчерпателно основанията, при които административният орган отнема издаден лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 ЗЧОД. От анализа й се извежда, че при наличие на което и да е от условията, регламентирани в посочената разпоредба, органът, издал лиценза за извършване на частна охранителна дейност, е длъжен да издаде акт за отнемането му. Това правомощие издателят на акта упражнява в условията на обвързана компетентност.

Фактическият състав на приложеното от органа правно основание чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. „а“ ЗЧОД изисква лицето да има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване и плащането на задълженията да не е разсрочено или отсрочено от компетентния орган.

Правилен е изводът на състава на АССГ, че тъй като в случая „ЕС Г. Г. С. Къмпани“ ЕООД няма качеството на заявител по преписката, административният орган следва да го уведоми за започване на производството по издаване на заповедта за отнемане на лиценза му. Целта на уведомяването е гарантиране на правото на участие на засегнатото дружество с цел упражняване на правото му да ангажира доказателства релевантни към хипотезата на приложимата правна норма, а именно заплащане на задълженията към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване или разсрочване/ отсрочване от компетентния орган на тези задължения.

Правилен е изводът на състава на АССГ в насока, че нарушаването на реда за връчване на съобщения по чл. 18а АПК в изпълнение на задължението по чл. 26, ал. 1 АПК в случая е обосновало допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото е лишило адресата на заповедта, засегнат от същата, да ангажира доказателства релевантни към хипотезата на приложимата правна норма, а именно заплащане на задълженията към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване или разсрочване/ отсрочване от компетентния орган на тези задължения. Такива доказателства са представени в съдебни фаза и съдът е приел, че „плащането на задълженията и подаването на декларации, съставлява обстоятелство по чл. 142, ал. 2 АПК - установени са нови факти след издаване на административния акт, които с обратна сила рефлектират върху материалноправните основания“.

Касационният състав прави извод, че дори и първоинстанционният съд да няма фактически установявания за приетото плащане, нарушаването на реда за връчване на съобщения по чл. 18а от АПК в изпълнение на задължението по чл. 26, ал. 1 АПК, и предвид представените в хода на съдебното производство доказателства, безспорно обосновават извод за съществено процесуално нарушение при засягане на чл. 35 АПК, тъй като органът е издал административния акт без да изясни горепосочените релевантни факти и обстоятелства, от значение за случая.

Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на дружеството се дължат претендираните своевременно разноски, представляващи 600 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №41272/10.12.2025 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 9452/2025 година.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ да заплати на „ЕС Г. Г. С. Къмпани“ ЕООД с ЕИК № 207578165 сумата 600 (шестстотин) евро, представляващи разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ В. А.

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ Ю. Р.