ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1401

София, 19.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 1266 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Г. О. К., чрез адв. Н. Г. Н., касационна жалба срещу решение № 637 от 12. 07. 2024 г. по в. гр. д. № 195/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, потвърждаващо решение № 260003 от 24. 11. 2023 г. по гр. д. № 150/2017 г. на РС – Поморие, с което, на осн. чл. 349, ал. 6 ГПК, е прогласено обезсилването по право на решение № 240 от 16. 02. 2023 г. по в. гр. д. № 1101/2022 г. на ОС – Бургас в частта, с която на Г. О. К. е поставен в дял, на осн. чл. 349, ал. 1 ГПК, неподеляем недвижим имот – апартамент, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 60 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 20 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, с административен адрес [населено място], [улица], ет. 2, както и в частта, с която Г. О. К. е осъден да заплати на А. О. Д. сумата 68540 лв. за уравнение на дела му, и описаният жилищен обект е изнесен на публична продан. Излагат се съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба К. Б. К., чрез адв. Т. П., изразява становище за неоснователност на същата, допустимост и правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Подаден е отговор на касационната жалба от А. О. Д., чрез адв. М. С. К., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение по чл. 349, ал. 6 ГПК, съставът на въззивния съд е приел, че производството по гр. д. № 150/2017 г. на РС – Поморие е било образувано по подадена от А. О. Д. срещу Г. О. К. искова молба, с която е предявен иск за делба на процесния апартамент, придобит по наследство от родителите на страните С. Я. К., починала 1980г., и О. Г. К., починал 2003 г., както и договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от процесния апартамент срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между О. Г. К. и А. О. Д..

С влязло в сила решение № 184 от 17. 09. 2019 г. по същото дело е допусната делба на апартамента при дялове 3/4 ид. ч. за А. О. Д. и 1/4 идеална част за Г. О. К..

С решение № 240 от 16. 02. 2023 г. по гр. д. № 1101/2022 г. на БОС е отменено решение № 184 от 17. 09. 2019 г. по гр. д. № 150/2017 г. на РС – Поморие, с което е оставена без уважение възлагателната претенция на Г. К. по чл. 349, ал. 1 ГПК и апартаментът е изнесен на публична продан, вместо което е постановено решение, с което апартаментът е възложен в дял и изключителна собственост на Г. О. К., на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, и същият е осъден да заплати на А. О. Д. сумата 68540 лв. за уравнение на дела й. С решението е указано на Г. К., че при неизплащане на присъдената за уравнение на дяловете сума в законоустановения шестмесечен срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан, на основание чл. 349, ал. 6 ГПК. Решението е влязло в сила на 27. 03. 2023 г.

В 6-месечния срок по чл. 349, ал. 5 ГПК Г. К. не е изплатил на А. Д. паричното уравнение и с молба от 19. 10. 2023 г. последната е сезирала районния съд с искане да бъде прогласено за обезсилено по право решението по чл. 349, ал. 1 ГПК и процесният жилищен обект да се изнесе на публична продан.

Прието е, че искането по чл. 349, ал. 6 ГПК е основателно. В шестмесечен срок от влизане в сила на възлагателното решение съделителят К. не е изпълнил задължението си за парично уравнение към съделителката Д., поради което същият не е станал изключителен собственик на апартамента, възлагателното решение е обезсилено по силата на закона, съсобствеността върху апартамента не е ликвидирана и същият следва да бъде изнесен на публична продан, като сумата от проданта бъде разпределена между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността. Искането за прогласяване на настъпилото обезсилване на възлагателното решение по право е функционално свързано с искането да се извърши делбата. Обезсилването по право заличава с обратна сила възлагателното решение по чл. 349, ал. 2 ГПК и предпоставя необходимост от постановяване на ново решение по извършване на делбата. Без постановен изричен диспозитив за обезсилване по право в правния мир ще фигурира влязло в сила решение по чл. 349, ал. 2 ГПК, ползващо се със сила на пресъдено нещо и имащо действие по отношение на всички.

В случая съдът е сезиран от съделителката – кредитор с надлежна писмена молба за прогласяване на настъпилото обезсилване по право на възлагателното решение в полза на другия съделител и с искане за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. Налице са предпоставките за уважаването му, тъй като ответникът не е заплатил на съделителката Д. в срок присъдената сума за уравнение на дяловете от възложения му в дял съсобствен апартамент.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, точка 1 и точка 3 ГПК:

1. Допустимо ли е подаване на искане по чл. 346, ал. 6 ГПК от съделителя -кредитор, който не е обжалвал възлагателното решение по чл. 349, ал. 1 ГПК, постановено в полза на другия съделител, и това възлагателно решение е влязло в сила.

В коментираната хипотеза противоречи ли на разпоредбите на чл. 296, т. 2, чл. 297 и чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК подаване на искане по чл. 349, ал. 6 ГПК за прогласяване обезсилването по право на възлагателното решение.

В коментираната хипотеза следва ли процесното производство да се прекрати служебно от съда на основание чл. 299, ал. 1 ГПК.

2. Допустимо ли е районен съд да се произнесе по искане по чл. 349, ал. 6 ГПК за обезсилване на решение на въззивен окръжен съд, с което е постановено възлагане на неподеляемия делбен имот на единия от съделителите.

Твърди се, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 49 от 14. 04. 2011 г. по т. д. № 561/2010 г. на ВКС, 1 т. о.

Твърди се, също, че обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касаторът се позовава и на основанията по чл. 280, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не съществува съмнение относно валидността на въззивното решение. Същото е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от съдиите от съдебния състав и волята на съда е формирана разбираемо. Не съществува и вероятност въззивното решение да е недопустимо. Същото е постановено при наличие на предвидена в закона и надлежно упражнена възможност за предявяване на искане по чл. 349, ал. 6 ГПК. Не е налице произнасяне по непредявена претенция или по претенция, предявена с нередовна молба. Не е нарушен принципът на диспозитивното начало – съдът се е произнесъл по искане, с което е бил сезиран. Не е налице и хипотезата на постановено въззивно решение при липса на право на въззивна жалба или ненадлежното му упражняване, при оттеглена жалба. Не е налице и хипотезата на постановено решение без участие на задължителен необходим другар. Във връзка с изложеното следва да се добави, че компетентен да разгледа искането по чл. 349, ал. 6 ГПК и, при основателност на същото, да извърши делбата чрез изнасяне на имота на публична продан или чрез възлагането му, е районният съд, дори влязлото в сила решение по чл. 349, ал. 1 ГПК да е постановено от окръжен съд, в качеството му на въззивна инстанция, след отмяна на обжалвано първоинстанционно решение по извършване на делбата. Това е така, защото в хипотезата на чл. 349, ал. 6 ГПК следва да продължи производството по извършване на делбата, за да се постигне целта на съдебната делба – ликвидиране на съсобствеността, а делбеното производство, и в двете му фази, е от родовата компетентност на районния съд.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Решението не страда от тежък порок, който може да бъде констатиран от текста на решението, без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и с правилата на логиката и науката.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, пр. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените процесуалноправни въпроси. Въпросите са неотносими към процесния случай и не са от обуславящо значение за изхода на делото. Разпоредбите на чл. 296, т. 2, чл. 297, чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК са неприложими, тъй като в случая не е налице хипотеза на недопустимо пререшаване на правен спор, разрешен с влязло в сила решение. Налице е упражняване, от съделител-кредитор, на изрично предвидено в закона право по чл. 349, ал. 6 ГПК да инициира производство по обявяване на възлагателното решение по чл. 349, ал. 1 ГПК за обезсилено по право и постановяване на решение по извършване на делбата чрез изнасяне на неподеляемия имот на публична продан, което производство е допустимо само ако решението по чл. 349, ал. 1 ГПК е влязло в сила. Поставените процесуалноправни въпроси касаят неприложими в случая разпоредби, отговорите на същите не биха повлияли на изхода на конкретното дело, поради което тези въпроси не притежават характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане до касационен контрол на въззивното решение.

При този изход на делото, касаторът Г. О. К. следва да бъде осъден да заплати на А. О. Д. сумата 1022, 58 евро (равностойността на 2000 лв., изчислена по правилото на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 637 от 12. 07. 2024 г. по в. гр. д. № 195/2024 г. на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Г. О. К. да заплати на А. О. Д. сумата 1022, 58 евро (равностойността на 2000 лв.) разноски за касационната инстанция

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: