решение по гр. д.№ 187 г. от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

РЕШЕНИЕ

№ 174

гр.София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 187 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Х. срещу решение № 135 от 29.10.2024 г. по в. гр. д.№ 209 от 2024 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е потвърдено решение № 328 от 12.07.2024 г. по гр. д.№ 903 от 2023 г. на Районен съд - Търговище в частта му, с която на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено по отношение на Ф. Ю. Х., че Б. Б. Х. не е собственик на северната част от ПИ с пл.№ *** в кв. 36 и 37 по плана на [населено място], общ.Т., с площ на частта от 2 747 кв. м., ведно със сградите, намиращи се в нея, колорирана в червено в скицата на вещото лице инж.К.И., находяща се лист 158 от първоинстанционното дело, за която част ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 153, том ІІІ, рег.№ 3068, дело 200 от 10.05.2021 г. по описа на нотариус Д. Г. рег.№ 771 на КЧСИ, както и в частта му, с която този нотариален акт е частично отменен за процесния имот.

С определение № 5217 от 13.11.2024 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на това решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК - за проверка допустимостта на решението.

Страните не се явяват в проведеното открито съдебно заседание и не вземат становище.

При проверка на допустимостта на обжалваното решение ВКС установи следното: Делото е висящо пред касационната инстанция по предявения от Ф. Ю. Х. срещу Б. Б. Х. отрицателен установителен иск за собственост на северната част от ПИ с пл.№ *** в кв. 36 и 37 по плана на [населено място], общ.Т., с площ на частта от 2 747 кв. м., ведно със сградите, намиращи се в нея, колорирана в червено в скицата на вещото лице инж.К.И., находяща се лист 158 от първоинстанционното дело. В исковата молба и уточнението към нея с молба от 25.09.2023 г. ищцата е твърдяла, че спорната част от ПИ с пл.№ *** е придобита от нея на основание непрекъснато давностно владение поне от 1936 г. /придобиване по давност на реална част от УПИ по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, чрез присъединяване на владяната част към съседния УПИ V-84, собственост на ищцата/. Твърдяла е, че ответникът не е собственик на спорната част от ПИ с пл.№ ***, но въпреки това се е снабдил с констативен нотариален акт по наследство и давност № 153 от 10.05.2021 г. Поради това моли да бъде установено между страните, че ответникът не е собственик на описания имот и като последица от това частично да бъде отменен констативният му нотариален акт за собственост.

В хода на делото обаче ищцата не е доказала да има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на описания в исковата молба имот. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот е допустим, когато ищецът има правен интерес от предявяването на такъв иск, а ищецът има правен интерес в няколко случая: когато притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника; когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай ищцата не е доказала да има правен интерес от предявяването на такъв иск:

1. На първо място, не е доказала да притежава самостоятелно право върху процесния имот. Действително, в исковата молба ищцата е обосновала правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника с твърдение, че тя притежава правото на собственост върху процесния имот, придобито по давност. Това нейно твърдение обаче е неоснователно и недоказано. Напротив, безспорно установено е от влязлото в сила решение № 52 от 18.05.2023 г. по в. гр. д.№ 75 от 2023 г. на Окръжен съд - Търговище, че между страните със сила на пресъдено нещо е установено, че ищцата не е собственик на претендирания имот по давност /с решението по това дело е бил отхвърлен предявеният от ищцата Ф. Ю. Х. срещу ответника Б. Б. Х. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване правото на собственост на Ф. Х. върху същия имот, придобито на основание давностно владение/. В исковата молба по предявения отрицателен установителен иск за собственост ищцата не се позовава на настъпили след влизане в сила на решението по в. гр. д.№ 75 от 2023 г. на ОС - Търговище нови юридически факти с правопораждащ ефект за правото й на собственост върху процесния имот, нито е доказала такива факти да са настъпили. Посоченото в исковата й молба новооткрито доказателство - писмен договор за покупко-продажба от 01.04.1940 г. е представено за доказване твърдението на ищцата, че ответникът е придобил по наследство от дядо си и по давност само 3 000 кв. м. от ПИ с пл.№ ***, а не целия ПИ с площ от 5,965 кв. м., но не и като юридически факт /сделка/, който има правопораждащо правото на собственост на ищцата върху процесната част от ПИ с пл.№ *** действие.

2. На второ място, ищцата не е твърдяла, а и не е доказала, че при евентуалното уважаване на отрицателния установителен иск срещу ответника, би могла да придобие права върху имота. Тя и реално не би могла да придобие такива права, дори да владее процесния имот в продължение на повече от 10 години, поради следното: Безспорно установено по делото е, че процесният имот включва реални части от няколко УПИ - УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ *** по регулационния план от 1934 г. на [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ тези реални части от урегулирани поземлени имоти не могат за бъдат придобивани по давност. За тях е неприложимо и изключението на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като не представляват придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ към имота на ищцата, каквото е изискването на закона. В този смисъл е практиката на ВКС, например решение № 154 от 21.12.2020 г. по гр. д.№ 4689 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 50045 от 04.05.2023 г. по гр. д.№ 2690 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 14 от 13.09.2022 г. по гр. д.№ 1600 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 582 от 15.10.2024 г. по гр. д.№ 3634 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др.

3. На трето място, без уважаването на този иск не би се засегнало съществуващото фактическо състояние /осъществяваното от ищцата владение на процесния имот/, тъй като към настоящия момент ответникът не само, че не разполага с изпълнително основание за отстраняване на ищцата от ползването на този имот, но и не е смутил или отнел владението й върху имота.

С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че в конкретния случай ищцата няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника за процесния имот, поради което предявеният от нея иск се явява недопустим. Съответно на това - недопустими са и като такива следва да се обезсилят постановените по този недопустим иск първоинстанционно и въззивно решения.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 1 937,06 лв., включващи 600 лв. адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство пред първоинстанционния съд, 53,53 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 600 лв. адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство пред въззивния съд, 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 53,53 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 600 лв. адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство в касационното производство. Предвид смяната на официалната валута, считано от 01.01.2026 г., горепосочената парична сума следва да се превалутира според правилата на чл. 11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България - на 990,37 евро.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 135 от 29.10.2024 г. по в. гр. д.№ 209 от 2024 г. на Окръжен съд - Търговище и потвърденото с него първоинстанционно решение № 328 от 12.07.2024 г. по гр. д.№ 903 от 2023 г. на Районен съд - Търговище в частта му, касаеща предявения от Ф. Ю. Х. срещу Б. Б. Х. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството, образувано по предявения от Ф. Ю. Х. срещу Б. Б. Х. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ищцата, че ответникът не е собственик на северната част от ПИ с пл.№ *** в кв. 36 и 37 по плана на [населено място], общ.Т., с площ на частта от 2 747 кв. м., ведно със сградите, намиращи се в нея, колорирана в червено в скицата на вещото лице инж.К.И., находяща се лист 158 от първоинстанционното дело и приподписана от състава на ВКС като неразделна част от настоящото решение, и по искането за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 153, том ІІІ, рег.№ 3068, дело 200 от 10.05.2021 г. по описа на нотариус Д. Г. рег.№ 771 на КЧСИ, в частта му, с която ответникът Б. Х. е признат за собственик на процесната част от ПИ с пл.№ ***.

ОСЪЖДА Ф. Ю. Х. от [населено място], общ.Т., обл.Т., [улица] да заплати на Б. Б. Х. от [населено място], общ.Т., обл.Т., [улица], на основание чл. 78 ГПК сумата 990,37 евро /деветстотин и деветдесет евро и тридесет и седем евроцента/, представляваща разноски за делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.