ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777

[населено място] 16.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение – 5 състав, в закрито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

Т. К. като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 474 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на „Строителни материали„ АД против решение № 60/07.10.2025 г. по т. д.№ 128/2025г. на Апелативен съд – Бургас, с което е обезсилено решение № 146/07.05.2025 г. по т. д.№ 410/2024г. на Окръжен съд - Бургас и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане.

Предходно на произнасяне в производство по чл. 288 ГПК, насрочено за 19.03.2026г., с разпореждане от 04.03.2026г. на Председателя на ІІ т. о. на Върховен касационен съд, за образуването на делото, е разпоредено докладването му на съдебния състав, за преценка предпоставките на чл. 280, ал. 3 ГПК .

Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК, по следните съображения: Производството е образувано по частични отрицателни установителни искове на „Строителни материали„АД против Министерство на енергетиката, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника суми, групирани в 4 категории, с оглед основанието на което се претендират от кредитора, по сключен между „Строителни материали„АД и Министерски съвет на Р. Б. представляван от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, концесионен договор от 28.05.2008 г. , за предоставяне концесия за добив на природни богатства – строителни материали / пясъци / , от находище „Дебелт„ , в землището на [населено място], [община], област Бургас, както следва: 1/ от неустойка по чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 6, т. 2 от договора за концесия - за неизготвяне от концесионера на годишни работни проекти за добив и преработка на подземните богатства и за осъществяване на свързани с концесията дейности, в съответствие със Закона за подземните богатства; 2/ от неустойка по чл. 38, ал. 3 вр. с чл. 6, т. 5 от договора – за непредставяне на годишни отчети относно изпълнение на задълженията по концесионния договор и извършените инвестиции за предходната година ; 3/ от дължимо концесионно възнаграждение за периода 2017г. – 2024г., с падежи на 30-то число от всеки м. януари и м. юли на съответната година ; 4/ от неустойка за забава в издължаване на концесионното възнаграждение, съгласно чл. 37, ал. 2 от концесионния договор. Исковете са предявени като частични, индивидуализирани, освен с някое от горепосочените четири основания, с период, за който са претендирани от концедента за дължими, като за всяко отделно вземане са издадени и предявени на концесионера фактури. Размера на всеки от така индивидуализираните от ищеца искове не надхвърля законодателно определения минимален праг за касационна обжалваемост по търговски дела - 20 000 лева /10 225,84 евро. Сборният размер на претендираните суми във всяка от четирите групи също не надхвърля същия , бидейки: по т. 1 – 7 000 лева / 3 579,04 евро, по т. 2 – 9 128,06 лева / 4667,10 евро, по т. 3 и по т. 4 – по 16 000 лева / 8180,67 евро.

Делото е търговско, на основание чл. 365, т. 2, пр. трето ГПК, като отнасящо се до правоотношение по концесионен договор. Предвид произхода на оспорваните вземания, от договор с характеристика на такъв с продължавано, а не еднократно изпълнение, настоящият състав намира, че следва да се приложи аналогично формираната съдебна практика, за определяне цената на иска при трайни търговски отношения, регулирани от общ рамков договор – от общия размер на спорните вземания от един и същ вид, за периода от действието на договора, за който се оспорват. Така формирана, цената на всеки от четирите отделни иска, посочена в предходния параграф, отново не обосновава допустимост на касационното обжалване.

Предвид констатираното, касационната жалба на „Строителни материали„АД следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Строителни материали„ АД против решение № 60/07.10.2025г. по т. д.№ 128/2025г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от уведомяването на касатора, пред друг състав на Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: