ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3/05.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2141 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Подадена е частна жалба от адв. Б. Д. от АК-Х., назначена на основание чл. 29, ал. 4 ГПК от съда по заповедното производство по в. ч. т. д. 1858/2024 г. по описа на РС-Хасково за особен представител на длъжника Д. И. Л. - малолетно лице, срещу определение № 275/26.08.2025 г., постановено по в. ч. д. № 402/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 3 гр. с-в, с което е оставена без разглеждане подадената от адв. Б. Д. от АК-Х. частна въззивна жалба срещу определение № 91/27.03.2025 г., постановено по т. д. № 169/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, за прекратяване на съдебното производство, образувано по предявени от Г. В. С. срещу малолетното дете Д. И. Л. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 535 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на следните парични притезания: 1) менителнично вземане в размер на сумата от 150000 лв., материализирано в запис на заповед от 28.11.2019 г., издаден от малолетното дете Д. И. Л. чрез неговата майка и законен представител А. К. А., ведно със законната мораторна лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното заплащане и 2) законна мораторна лихва в размер на сумата от 76896,63 лв., изтекла за периода от 28.11.2019 г. до 12.07.2024 г.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното преграждащо определение е неправилно, тъй като особеният представител на длъжника, назначен от съда по заповедното производство при предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК, е надлежен представител на лицето, което е и ответник в исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК - след своевременно подадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което притежава активна процесуална легитимация да оспорва преграждащи определения на съда от името на страната, която представлява.

Ответникът по частната жалба е подал в срок писмен отговор, в който развива правния съображения за нейната неоснователност, като поддържа, че законосъобразно апелативният съд е оставил без разглеждане частната жалба на назначения на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител в заповедното производство, тъй като той не притежава надлежна представителна власт в исковото производство.

Частната жалба е предявена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимиран правен субект в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Установява се, че, за да остави без разглеждане частната въззивна жалба, подадена от ответника по положителния установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК – малолетното дете Д. И. Л., чрез назначения му на основание чл. 29, ал. 4 ГПК от съда по заповедното производство особен представител, въззивният съд е достигнал до правния извод, че този особен представител не притежава надлежна представителна власт в исковото производство, образувано по предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, тъй като тя е ограничена само до извършваните от него процесуални действия в заповедното производство.

Макар и в настоящото съдебно производство да не е приложено делото по релевантното заповедно производство, не са спорни между страните следните правнорелевантни факти: 1) срещу малолетното дете Д. И. Л. в полза на Г. В. С. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК – въз основа на запис на заповед, издаден от това малолетно дете чрез неговата майка и законен представител; 2) на 11.10.2024 г. – в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение; 3) на 03.12.2024 г. кредиторът-заявител е подал в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК искова молба за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съществуването на паричните притезания, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК; 4) на 13.01.2025 г. майката и законен представител на длъжника - малолетното дете, е оттеглила подаденото възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и 5) на 19.02.2025 г. съдът по заповедното производство е назначил на основание чл. 29, ал. 4 ГПК на длъжника-малолетно дете особен представител – адв. Б. Д. от АК-Х., тъй като е установил, че между него и неговата майка и законен представител съществува противоречие в техните интереси.

Нормативната цел на заповедното производство е насочена към изясняване дали заявеното от кредитора парично или непарично вземане е спорно, т. е. дали е годно за принудително изпълнение с помощта на държавната принуда. С предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се цели да бъде установено със сила на пресъдено нещо дали оспореното в заповедното производство вземане съществува, като при уважаването на положителния установителен иск ще влезе в сила заповедта за изпълнение, с която вече е допуснато принудително удовлетворяване на претендираното парично или непарично притезание (при заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК), респ. въз основа на която ще бъде издаден изпълнителен лист – арг. чл. 416, ал. 2 ГПК (при заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК). Предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК представлява притезанието по издадената заповед за изпълнение, като той се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Когато страна в съдебно производство е лице, което не е навършило пълнолетие, или макар и пълнолетно, неговата дееспособност е ограничена (при ограничено запрещение – чл. 5, ал. 2 ЗЛС), респ. недееспособността му е обявена (поради пълно запрещение – чл. 5, ал. 1 ЗЛС), съдът е длъжен служебно да обезпечи защитата на неговите процесуални и материални субективни права (аргумент в този смисъл са и тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). Следователно, ако съдът по заповедното производство е преценил, че между длъжника-малолетно лице и неговата майка и законен представител съществува противоречие в техните интереси, назначеният на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител притежава надлежна представителна власт и в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, в което, както бе изяснено, ще се установи със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на оспореното в заповедното производство парично или непарично притезание.

При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни доводи незаконосъобразен се явява правният извод на апелативния съд, че назначеният на основание чл. 29, ал. 4 ГПК на малолетното дете-длъжник в заповедното производство особен представител – адв. Б. Д. от АК-Х., не притежава редовна представителна власт в исковото производство, образувано при процесуалните предпоставки на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което обжалваното преграждащо определение трябва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по сезиращата го частна въззивна жалба срещу преграждащото определение на първоинстанционния съд.

При решаване на повдигнатия пред него процесуалноправен спор апелативният съд следва да съобрази, че по своето правно естество оттеглянето на възражение срещу заповед за изпълнение представлява разпореждане с предмета на делото, свързано с признаване на субективното материално право, за което е издадена заповедта за изпълнение - съгласно чл. 416, ал. 1, предл. 2 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила, когато своевременно подаденото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК е надлежно оттеглено. А съгласно повелителната материалноправна норма, уредена в чл. 130, ал. 4, предл. 2 СК, отказът от права, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е нищожен. Това нормативно правило е приложимо и при отказ от процесуална защита, вследствие на което с влязъл в сила съдебен акт ще бъде установено пораждането и съществуването на предявеното срещу детето субективно материално право. В този смисъл, оттеглянето на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение представлява недействително процесуално действие, което не би могло да обвърже малолетния длъжник. По същество в този смисъл е и правното разрешение в мотивите на определение № 55/28.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3015/2018 г., I т. о., което изцяло се възприема от настоящия съдебен състав.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:ОТМЕНЯ определение № 275/26.08.2025 г., постановено по в. ч. т. д. № 402/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 3 гр. с-в.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд-Пловдив – на същия съдебен състав, за разглеждане по същество на частна жалба с вх. № 5859/10.06.2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.