ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1318

гр. София, 17.03.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. ч. гр. дело № 2046 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 46131 от 14.04.2025г., подадена от Е. Г. чрез адв. Д. П. против определение № 5581 от 20.03.2025 г., постановено по в. гр. д № 2936/2024 г. по описа на СГС, с което е изменено постановеното по постановеното по дело решение № 6536 от 28.11.2024 г. в частта за разноските като в полза на адв. К. П. Г. – Б. е присъдено възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Решението по посоченото въззивно дело не е допуснато до касационен контрол с определение № 1128 от 09.03.2026 г., което обуславя възобновяване на настоящото производство и произнасяне по същество на жалбата. В нея се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че договореното представителство по чл. 38, ал. 1 ЗА обхваща единствено производството пред първа инстанция, а освен това не е посочено и точното основание за предоставената безплатна адвокатска защита.

Насрещната страна адв. К. Г. възразява, че жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, но по същество неоснователна. Съображенията са следните:

Въззивният съд е приел, че при отхвърлянето на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА с решението си по същество на спора е пропуснал да съобрази всички представени по делото доказателства, а именно: пълномощно, овластяващо процесуалните представители на ответниците по делото да извършват процесуални действия пред всички инстанции, както и представен договор с упоменато в него основание за предоставената адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Приел също, че липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА. е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му се определя в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият състав споделя посочените изводи. Разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата урежда друг ред за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл. 78 от ГПК. Това е право на адвоката да претендира възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и съдействие. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на ответника е оказана безплатна адвокатска помощ, като в сключения договор за правна защита и съдействие е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Това е достатъчно да обоснове основателността на искането без необходимост от поставяне на допълнителни изисквания. Видно от приложения в първоинстанционното дело договор и пълномощното, дадено за всички инстанции, адвокат К. Г. е притежавала представителна власт и за въззивната инстанция, следователно за предоставената безплатна адвокатска услуга й се дължи възнаграждение и за въззивната инстанция по аргумент от чл. 36, ал. 1 ЗА.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5581 от 20.03.2025 г., постановено по в. гр. д № 2936/2024 г. по описа на СГС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.