ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1378
гр. София, 18.03.2026 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 263 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Л., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Р. К., против въззивно решение № 5329 от 18.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 6585/2024 година по описа на Софийски градски съд (СГС), в частта му, в която е потвърдено решение № 21151/20.12.2023 г. по гр. д. № 3788 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд.
С потвърденото от въззивния съд съдебно решение в съответната му обжалвана част състав на СРС е унищожил на основание чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД извършения от С. Б. Б. отказ от иск по гр. д. № 761/2014 г. по описа на Районен съд - [населено място], обективиран в молба с вх. № 168 от 13.01.2022 г. на Районен съд - [населено място], заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л., с район на действие РС - Г. О., и разписка, заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л., с район на действие РС - Г. О..
В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като посочва следните въпроси, които според него са решаващи и обуславящи правния извод на съда и според него по повечето от тях няма съдебна практика.
Формулираните от касатора въпроси са следните:
1. Ако авторът на измамата по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, извършена спрямо насрещната страна, е адвокат в качеството му на процесуален представител на страна по делото, може ли да се счита, че същата е извършена от представляваната страна по същото дело, която черпи благоприятния последици от действията на адвоката-пълномощник?
2. Може ли да се счита, че представляваният има умисъл за измамливи действия, извършени от неговия представител по пълномощие, у когото е налице умисъл?
3. Не излизат ли извън обхвата на представителната власт по пълномощие измамливите действия на пълномощника спрямо насрещната страна по висящото гр. д.761/2014 г. по описа на РС - Смолян, за да се приеме, че действията са извършени от негово име?
4. Длъжен ли е адвокатът - процесуален представител на едната страна по делото да разяснява на насрещната страна по същото дело последиците от подписването на проект за правен документ, предложен от същия адвокат и предназначен за внасяне по същото дело? И ако не е длъжен, как тогава самият факт на предлагането за подписване на този документ и използването му по-късно по делото, следва да се квалифицира като умишлено измамливо действие на адвоката спрямо насрещната страна?
5. Подписването на документ, изготвен от адвоката на едната страна по висящо гражданско дело, предложен за подпис на насрещната страна, може ли да се квалифицира като измама спрямо същата насрещна страна, която го е подписала, само поради факта на самото съдържание на текста, съдържащо различни по своя характер изявления, едно от които води до неблагоприятни последици за същата страна?
6. Съставлява ли акт на груба небрежност спрямо нейните интереси, ако страната по висящото дело подпише документ, предложен от адвоката на насрещната страна по същото дело, без първо да се консултира със своя адвокат? Грубата небрежност в горния смисъл изключва ли квалификацията на подписването на същия документ и използването му по-късно по делото като резултат от измама, извършена от противниковия адвокат?
7. Обстоятелството, че документът се подписва пред нотариус изисква ли в по-голяма степен осторожност и проява на дължима грижа за защита на собствените интереси - чрез консултация с адвокат, който страната има по делото?
8. Необходимо ли е в молбата за отказ от иск по конкретно посочено в нея дело да се сочи и името на ответника?
По въпроси 1-3 сочи решение № 511/31.07.2024 г. по гр. д.№ 3851/2023 г. на ВКС, IV г. о. на ВКС, което счита, че е в противоречие с обжалвания въззивен съдебен акт. По останалите въпроси излага съображения, че не е налице съдебна практика и отговорите на тези въпроси ще спомогнат за създаването на такава.
Ответникът по касационната жалба – Б. С. Б., действащ чрез адвокат М. М., е депозирал писмен отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Отговор е депозиран и от ответната страна Р. С. Б., действаща чрез адвокат Н. М., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и се прави искане обжалваното съдебно решение да не се допуска на касационен контрол.
Настоящата касационна инстанция съобрази, че депозираната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:
Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от С. Б. Б., починал в хода на процеса и заместен от неговите правоприемници Б. С. Б. и Р. С. Б., срещу В. Т. Л., с която е поискал от съда на основание на чл. 29 от ЗЗД да унищожи извършения от него отказ от иск по гр. д. № 761/2014 г. по описа на Районен съд - [населено място], обективиран в молба вх. № 168/13.01.2022 г. на Районен съд - [населено място], заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л. с район на действие РС - Г. О., и разписка, заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л. с район на действие РС - Г. О., като е посочил, че за да направи тези изявления умишлено е бил въведен в заблуждение от процесуалния представител на ответника - адвокат Т. Д., действала с цел да облагодетелства Л. по дело № 761/2014 г. по описа на РС-Смолян, както и себе си.
Въззивният съд е посочил приетите по делото доказателства и фактите, установени въз основа на тях, а именно: С. Б. е подписал молба вх. № 168/13.01.2022 г. на Районен съд - [населено място], заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л. с район на действие РС - Г. О. и разписка, заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л. с район на действие РС - Г. О., в които се съдържа изявление за отказ от иск по дело № 761/2014 г. по описа на РС - Смолян; с разписката С. Б. Б. е посочил, че е получил в брой от А. Д., Т. Д., К. Д., К. Д., Д. Г. с посочени три имена, ЕГН и адрес на всеки от тях сумата 1932,71 лв., представляваща съдебни разноски, присъдени му по гр. д. № 1157/2015 г. на РС-Смолян, в. гр. д. № 2/2018г. на ОС - Смолян и гр. д. № 619/2020 г. по описа на ВКС, като са посочени поотделно сумите, по всяко едно от делата и с кой съдебен акт са присъдени, както и договора за правна помощ и съдействие, по който са присъдени; в разписката е посочено, че с получаване на сумата се погасяват всички присъдени му разноски по всички водени срещу горепосочените лица дела до днес, няма претенции към тях за заплащане на разноски, лихви и обезщетения на каквото и да е основание, включително и обезщетения за ползване, че се отказва от иска си по дело № 761/2014 г. на РС -Смолян, желае прекратяването на дело № 761/2014 г. по описа на РС-Смолян и тази разписка следва да се счита като молба по чл. 233 от ГПК отправена от автора на разписката до РС-Смолян; декларирано е, че няма да води и не желае да води изпълнително дело срещу горепосочените лица за принудително събиране на присъдените разноски по всички дела, по които са страни до днес, защото същите са платени доброволно днес, че разписката е доказателство за получените суми и при необходимост може да бъде представена на съдебен изпълнител, че разписката е в три екземпляра, един от които е за РС-Смолян.
Въззивният съд е посочил и съдържанието на молба с вх. № 168/13.01.2022 г. на Районен съд - [населено място] по дело № 761/2014 г., заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л. с район на действие РС - Г. О., съгласно която С. Б. е заявил по дело № 761/2014 г. по описа на РС - Смолян, че на 06.01.2022 г. уредил всички възникнали отношения с А. Д., Т. Д., К. Д., К. Д., Д. Г., всички праводатели на ответника, като на основание на чл. 233 от ГПК се отказва от иска си по делото и иска да бъде прекратено; отделно уведомявал съда също и че получил в брой всички присъдени му съдебни разноски по гр. д. № 1157/2015 г. на РС - Смолян, в. гр. д. № 2/2018 г. на ОС-Смолян и гр. д. № 619/2020 г. по описа на ВКС, като към молбата представя разписка с нотариално заверени подписи, като иска тя да бъде приложена в приложеното в кориците на настоящото дело 2/2018г., дело 619/2020 г., дело 545/2009 г., 263/2014 г., 2177/2015 г., като са описани на кой съд са тези дела, че няма претенции за разноски по изброените дела и не желае да води изпълнително дело срещу ответниците по тези дела.
Въззивният съд е отбелязал, че по делото са приети молби от Х. Б. и А. Б. с идентично съдържание, но с уточнение че са наследници на К. Б. и в това си качество подават молбата.
Въззивният съд е констатирал, че гр. д. № 761/2014 година по описа на РС – Смолян е било образувано от С. Б., К. Б. и др. срещу В. Т. Л. по предявен иск по чл. 108 ЗС за общо 3/4 ид. ч. от имот в [населено място] - дворно място с триетажна къща, която ответникът купил от Т., А. и К. Д., което било спряно до приключване на гр. д. № 1157/2015 г. по описа на Смолянския районен съд, водено от С. Б. и др. срещу А., Т., К., К. Д., Д. Г..
Съдът е отбелязал, че гр. д. № 1157/2015 г. по описа на Смолянския районен съд приключило в полза на ищеца Б. като същият бил признат за собственик на 1/8 идеална част от процесния имот като след неговото приключване гр. д. № 716/2014 година на СмРС било възобновено, но прекратено с определение от 14.01.2022 г. поради отказ от иск въз основа на посочените по-горе молби; с определение от 16.03.2022 г. на ОС-Смолян по дело № 81/2022 г. окръжният съд е отменил прекратяването на производството по исковете на Х. и А. Б., приемайки, че не са имали действителна воля за отказ от исковете, но е оставил без разглеждане като просрочена жалбата на С. Б. срещу прекратяването на делото по неговия иск.
Въззивният съд е отразил съдържанието на показанията на св. П. Л. – нотариус, която е заявила, че лицата се явили пред нея за извършване на заверката, това което помнела е, че дошли трима мъже; за срещата й се обадила адвокат с по-специфично име, може и да било Д., от София била, като обяснила че се касае за заверка на документи по приключило съдебно дело между роднини; на заверката дошла и адвокатката, придружена от още една жена, тази адвокатка предварително била подготвила документите, които трябвало да се заверят, свидетелят заверила само подписите; когато хората са грамотни нотариусът не им прочитал документа, а им предоставял възможност те сами да прочетат документите, и след като заявят, че са съгласни се подписвали; в случая мъжете били грамотни, тримата мъже били заедно по време на заверките, нотариусът попитала всеки от тях дали е получил сумите по разписките и те потвърдили; С. Б. й казал, че е прочел документите, че ги разбира, няма въпроси и е съгласен; в кантората останали около 20-30 минути, имали време да говорят с адвоката, който присъствал.
Въззивният съд е отразил и показанията на св. А. Б. - първи братовчед на ищците, който присъствал на срещата при нотариуса при удостоверяването на процесните молба и разписка. Посочено е, че за тази среща му се обадила К. Д., за да им платят разноските по приключилите дела, което да направят пред нотариус; на срещата освен К. Д. дошла и адв. Т. Д., която носела папка с документи и предварително подготвени такива, които да подпишат както свидетеля, така и брат му Х. и чичо им С. Б., които също присъствали на тази среща; в документите пишело каква сума трябва да им се плати по всяко от делата и общата сума, като било поставено условие да не водят повече дела; нотариусът нищо не им обяснявал; като чел документите, гледал сумата да е вярна; брат му попитал кога ще им дадат ключове за къщата и адв. Д. отговорила „когато приключим с нотариуса, по-нататък като се реши, че имате право да влизате“.
Въззивният съд е констатирал в каква насока са показанията на св. К. Д., която заявила, че има дела с ищците; че делата за къщата в [населено място] приключили през 2020 г., като тя и семейството й ги загубили; семейството й решило да приключи с делата и да си изяснят отношенията с роднините; имало и неприключило дело, но то се водело срещу новия собственик на имота; уговорила срещата при нотариуса като говорила с всеки един от Б. - С., Х. и А.; казала им, че иска да приключат делата - всякакъв род дела, като им платят разноските; С. казал че бил съгласен да прекратят всички дела; свидетелят била подготвила предварително документите, които да се подпишат; те не поискали да им ги прати предварително, нито да поговорят на по-спокойно място преди срещата при нотариуса; отишли направо в кантората на нотариуса; останали там около 30 минути, дала им разписката и молбата, те сравнявали сумите; С. прочел документите, но той преди това бил наясно с каква цел отива на срещата; в проведения с него разговор той се съгласил да се откаже от текущото дело, а то било само едно - с новия собственик; С. й казал, че иска да приключи с къщата, защото е възрастен и вече не се интересува от нея, няма да ходи в нея, не е в добри отношения с децата си; всеки от тримата мъже отивал сам при нотариуса за заверка на подписа, свидетелят не присъствала на самата заверка, там била адв. Т. Д.; последната подготвила молбата и разписката.
Въззивният съд посочил, че не е спорно, че адв. Д. е изпратила по куриер чрез Е. до РС-Смолян дело документи за отказ от иск по гр. д. № 761/2014 г. по описа на РС – Смолян.
С оглед приетата от него фактическа обстановка въззивният съд е изложил своите правни изводи като на първо място е изложил съображения, че постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени - предмет на делото е само иск по чл. 29 от ЗЗД, тъй като изявленията на ищеца за фактите, на които основава иска си, търсената защита, формулирания петитум си съответстват, не е имало необходимост от отстраняване на противоречия в тях като този предмет е ясно очертан с определението на ВКС от 17.08.2022 г по дело № 1858/2022 г.; спорът за допустимостта на този иск е решен по реда на инстанционния контрол и няма основание да бъде пререшаван.
Въззивният съд е отбелязал, че допуснати грешки от районния съд при докладването на делото не са от естество да променят предмета на делото, тъй като той се очертава от ищеца, предявявайки иск за защита на конкретно свое право и евентуално от ответника, ако въведе възражения, които са от естество да допълнят предмета на делото; правната квалификация на иска се определя от твърденията на ищеца за фактите, на които го основава, формулирания петитум и търсената защита; подвеждането на едни и същи факти под хипотезата на различни правни норми не е от естество да обоснове извод, че предявените искове са няколко; дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда; процесната разписката съдържа изявление за отказ от иск и представлява молба по чл. 233 от ГПК, поради което въззивният съд е приел, че правен интерес от унищожаването на изявлението по разписката е налице.
Въззивният съд е обсъдил фактическият състав на измамата съгласно чл. 29 ЗЗД като е отбелязал, че за да се приеме, че изявление, насочено към пораждане на правни последици, е унищожаемо поради измама по чл. 29 от ЗЗД, следва да се установи, че е направено при създадена невярна представа за последиците от автора му, като точно тази невярна представа е била причината да се направи същото; измама има тогава, когато се установи умишлено въвеждане в заблуждение за правните последици на изявлението и/или за съществени негови елементи и модалитети; фактическият състав на това основание за унищожаемост се свежда до установяване на определени осъществени юридически факти: умишлено въвеждане в заблуждение от трето лице или от лицето, в чиято правна сфера се пораждат полезни правни последици; невярна представа за действителността у измамения; измаменият да е направил изявление под влияние на погрешната си представа.
Съдът е посочил, че е установено по делото, че на 06.01.2022 г. пред нотариус ищецът е подписал разписка и молба, в която се съдържа изявление, че се отказва от иска по дело № 761/2014 г. по описа на РС-Смолян и моли то да бъде прекратено. Достигнал е до извода, че това изявление е направено от ищеца вследствие на въвеждането му в заблуждение от адвоката на ответника по дело № 761/2014 г. - Т. Д., относно предмета и последиците на изявлението – ищецът е мислел, че тези документи, които е подписал, не съдържат изявления за отказ от висящо дело с ответника Л., а съдържат само изявления във връзка с вече приключилите съдебни дела между посочените в разписката поименно лица, отказ да води изпълнителни дела за платените му при подписването на разписките суми, и че ако е знаел, че има такова изявление за отказ от висящо дело с ответника Л., нямало да ги подпише.
Въззивният съд е обосновал извода си с това, че липсват доказателства, че ищецът наистина е възнамерявал да се откаже от иска си по това дело с изключение на показанията на св. Д., които съдът не е кредитирал като е изложил съображение за това свое становище. Според въззивния съд житейски неоправдано е да се приеме, че след спечелването на делото по иска си срещу представители на сем. Д., което е продължило 6 години, С. Б. ще се откаже от иска си срещу техния правоприемник; не се твърди и не се установява у С. Б. да е възникнало убеждение, че ще загуби това дело; оспорването от С. Б. на прекратяването на дело № 761/2014 г. поради отказа по процесните молби и разписка, е прието в подкрепа на този извод на съда.
Съдът е кредитирал показанията на св. Л. - нотариус, която е заявила че е попитала С. Б. дали е прочел и разбрал съдържанието на документите, на което той е уговорил утвърдително, но според него това не е основание да се приеме, че така заявеното пред нотариуса от С. Б. е било вярно в частта за разбирането на смисъла и последиците от изявлението за отказа от дело № 761/2014 г., което е висящо дело срещу правоприемника на сем. Д.. Въззивният съд е изходил от съдържанието на двата документа, съдържащи изявление за отказ от иск, като е приел, че същите са многословни, акцентът им е върху плащането на съдебни разноски по влезли в сила решение и последиците от плащането на сумите, които са подробно описани, че същите съдържат имена на много хора и личните им данни, подробно описание на суми по отделните дела, както и че в нито един от тези документи не е посочено името на ответника Л., а само то би било ясен ориентир за ищеца, че се отказва от висящото дело срещу него.
Включването на трите реда в разписката за отказ от иска по дело № 761/2014 г. и в молбата за същото, съдът е приел, че представляват вмъкнат текст сред останалите многословни и подборни обяснени за уреждане на отношения с Д. по повод на присъдени с влезли в сила решения разноски; този текст няма връзка с плащанията на сумите за съдебни разноски, които са основното и съществено изявление в двата документа; нетипично е при разписка за получени суми по конкретни дела, получени от определени лица, да се включват изявления за други дела с друг ответник, които нямат връзка с плащането на сумите по разписката; нетипично е и в молба за отказ от иск по конкретно дело да се сочи на съда, че са уредени отношения по други дела за съдебни разноски.
Въззивният съд е достигнал до извода, че при толкова кратка среща при нотариуса, който е удостоверил за не повече от 30 минути подписи на три лица, след запознаване от тях с документите, които тогава те за първи път виждат, при водени разисквания по тези документи и обяснения от адв. Т. Д., при съобразяване и на възрастта на С. Б. и че няма юридическо образование, С. Б. е бил подведен за съдържанието и последиците от изявленията му в процесните документи, като не е осъзнавал, че съдържат отказ от иска по висящото дело с ответника и това е била причината той да го подпише. В тази насока съдът е приел, че този извод се подкрепя и от показанията на св. А. Б., които като резултат от личните му впечатления, последователни и логични, съдът е кредитирал независимо от близките му отношения със С. Б..
Доколкото по делото не е било спорно, че адвокат Т. Д. е пълномощник на В. Л. по дело № 761/2014 г. на Рс-С., въззивният съд е обобщил своя извод, че на срещата на 06.01.2022 г. в частта за изявленията по дело № 761/2014 г. тя е действала като пълномощник на В. Л. и интересът от въвеждането в заблуждение на С. Б. да състави изявления за отказ от иск по това дело е установен, тъй като въвеждането в заблуждение на Б. за подписването на процесните документи е в полза на Л. като този извод се подкрепя и от установеното по делото обстоятелство, че както молбата, така и разписката, са представени по това дело № 761/2014 г. от Л., чрез пълномощника му адв. Т. Д..
С оглед изложените съображения съдът е приел, че изводите на районния съд са правилни и е препратил към тях на основание на чл. 272 от ГПК, като е потвърдил решението в обжалваната част.
При така установените данни касационната инстанция намира следното:
За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.
В настоящото производство от значение са само основанията за допускане до касационно обжалване. Касационните отменителни основания не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са изчерпателно изброени в чл. 280, ал. 1 ГПК и те са две – едно общо основание, представляващо конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, и специални основания, които са посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество, при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело.
С оглед изложените по-горе съображения на въззивния съд за постановяване на обжалваното решение, нито един от поставените от касатора въпроси не може да предпостави допустимостта на касационното обжалване, тъй като въпросите са формулирани според твърденията и вижданията на касатора и не отговарят на посочените по-горе общи условия.
Въззивният съд не е сложил знак на равенство между ответника и неговия процесуален представител, обсъждайки действията, с които ищецът е бил въведен в заблуждение. Въззивното решение ясно сочи, че съдът е приел, че измамливите действия изхождат от трето лице - адвокат Т. Д. като е съобразил този факт при преценка на основателността на исковата претенция.
С посоченото от касатора решение № 511/31.07.2024 г. по гр. д.№ 3851/2023 г. на ВКС, IV г. о. на ВКС състав на ВКС е изяснил фактическия състав на измамата в гражданското право като е акцентирал на първата предпоставка и е посочил, че за да е налице материалния компонент от първия елемент от фактическия състав на измамата - въвеждането в заблуждение следва да се установят действия или бездействия на измамващия, които могат да се характеризират като заблуждаващо поведение, имащо значение за сключването на договора. Обжалваното в настоящото производство въззивно решение не само не е в противоречие, а в съответствие с тази практика.
По отношение на въпроси от № 4 до № 8 следва да се посочи, че същите са неотносими и не са обусловили решаващия извод на въззивния съд. Последният изобщо не се е произнасял по поставените от касатора въпроси, касаещи обема на представителна власт на пълномощника; възможни или необходими негови действия спрямо насрещната страна, обсъждане на груба небрежност от страна на ищеца при подписване на обсъжданите документи пред нотариус, инкорпориращи отказ от иск като едностранна сделка.
Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с извършения анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които, както се посочи, не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК по селектиране на касационните жалби.
Доколкото спрямо нито един от въпросите не се обосновава общо основание за допустимост на касационно обжалване, допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. и т. 3 ГПК не подлежат на изследване. Достъп до касация следва да се откаже.
На ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените от тях разноски в касационното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ :
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 5329 от 18.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 6585/2024 година по описа на Софийски градски съд (СГС), в частта му, в която е потвърдено решение № 21151/20.12.2023 г. по гр. д. № 3788 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА В. Т. Л., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 6, ап. 16, да заплати на Б. С. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата от 920.33 евро (1 800 лева) разноски в касационното производство.
ОСЪЖДА В. Т. Л., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 6, ап. 16, да заплати на Р. С. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата от 766.94 евро (1 500 лева) разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: