ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2304

гр. София, 04.05.2026 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 263 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от В. Т. Л., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Р. К., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 1378/18.03.2026 г. в частта му на присъдените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна чрез тяхното намаляване. Излага съображения, че присъдените с определението разноски са прекомерни и неправилно определени в противоречие с Решение от 25.01.2024 год. на СЕС по дело С-438/22. Твърди, че подадените отговори от Б. С. Б. и от Р. С. Б. по неговата касационна жалба съдържат едни и същи правни доводи, макар и различно формулирани и съдържат едни и същи правни аргументи т. е. двата отговори са почти идентични; не се характеризират с правна сложност и богата правна аргументация и не разкриват задълбочено проучване и познание на практиката на ВКС.

Постъпил е отговор по така депозираната молба по чл. 248 ГПК от ответната по касация страна Р. С. Б., действаща чрез адвокат Н. М., със становище за недопустимост, респ. - неоснователност на молбата. Изложени са подробни съображения по направените от касатора доводи.

По така депозираната молба по чл. 248 ГПК е постъпил отговор и от Б. С. Б. чрез адвокат М. М., в който се оспорва основателността на направеното искане. Излагат се съображения, че прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е налице само когато възнаграждението е явно несъразмерно с оглед действително извършената работа по делото, а не когато надхвърля субективната преценка на насрещната страна. Допълнително се акцентира върху вида и обема на адвокатския труд.

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което се явява допустима. Доколкото производството по чл. 288 ГПК се развива в закрито съдебно заседание, правото на страната да иска изменение на определението, постановено в това производство, с възражение за прекомерност на присъденото в нейната тежест адвокатско възнаграждение, не се явява преклудирано.

По съществото на искането настоящата инстанция съобрази следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на В. Т. Л., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Р. К., против въззивно решение № 5329 от 18.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 6585/2024 година по описа на Софийски градски съд (СГС), в частта му, в която е потвърдено решение № 21151/20.12.2023 г. по гр. д. № 3788 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд. С потвърденото от въззивния съд съдебно решение в съответната му обжалвана част състав на СРС е унищожил на основание чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД извършения от С. Б. Б., заместен в хода на производството от наследниците си Р. С. Б. и Б. С. Б., отказ от иск по гр. д. № 761/2014 г. по описа на Районен съд - [населено място], обективиран в молба с вх. № 168 от 13.01.2022 г. на Районен съд - [населено място], заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л., с район на действие РС - Г. О. и разписка, заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л., с район на действие РС - Г. О.

По така подадената касационна жалба на ответника е депозиран отговор от Р. С. Б., действаща чрез адвокат Н. М., в обем от 7 машинописни страници.

По така подадената касационна жалба на ответника е депозиран отговор и от Б. С. Б., действащ чрез адвокат М. М., в обем от 17 машинописни страници.

С определение № 1378/18.03.2026 г. по гр. дело № 263/2026 година по описа на ВКС съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и е осъдил касатора да заплати на Б. С. Б. сумата от 766.94 евро (1 500 лева) разноски в касационното производство и на Р. С. Б. сумата от 920.33 евро (1 800 лева) разноски в касационното производство.

Настоящата касационна инстанция приема следното:

Поради заместване във висящ процес по силата на наследяването ищци по така предявения иск са двамата наследници на С. Б., които нямат задължението да бъдат представлявани от един процесуален представител. Тяхното решение е било всеки да бъде представляван в процеса от свой адвокат, комуто е заплатил договореното адвокатско възнаграждение. Тезата на молителя, че на двамата ищци следва да бъде определено едно адвокатско възнаграждение, което да се разпредели между тях, не намира опора в закона.

Всеки един от процесуалните представители на ищците в касационното производство е депозирал отговор на подадената от ответника касационна жалба. Последната е в обем, ведно с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, от 17 машинописни страници. В изложението са зададени 8 въпроси за обосноваване на допускането на касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

Безспорно е, че дължимото на всеки адвокат, представлявал страните в касационното производство, адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано като размер, а при възражение за прекомерност съдът следва да изхожда от заложените критерии в чл. 36, ал. 3 ЗА, а именно: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Ориентир за определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение е Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл. 9, ал. 3 от тази наредба за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 и чл. 8.

В настоящото производство искът е неоценяем, поради което въпросната наредба предвижда ориентир за адвокатското възнаграждение в размер на 1 000 лева или с логичната редукция от 3/4 същото е в размер от 750 лева или 383.47 евро.

Делото е с висока фактическа и правна сложност – иск за унищожаване на правно действие поради измама. Защитаваният интерес е изключително значим, тъй като от изхода на спора зависи възможността на ищците да защитят правото си на собственост по отношение на идеални части от недвижим имот в последващо висящо производство.

В касационната си жалба молителят поставя редица въпроси за обосноваване на предпоставките за допускане на въззивното решение на касационен контрол и всеки един от процесуалните представители на ищците е изразил становище по всеки въпрос.

Всеки един от отговорите на адвокат Н. М. и адвокат М. М. е обоснован и показва тяхната добра квалификация в областта на съответния отрасъл на правото, относим към спора.

Съобразявайки залегналите в чл. 36, ал. 3 ЗА критерии и при така установените обстоятелства, имащи значение за определяне на справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, настоящата касационна инстанция приема, че договореният между ищците и техните процесуални представители адвокатски хонорар не се явява прекомерен.

Молбата на В. Т. Л. по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделениеОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молбата на В. Т. Л., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Р. К., с правно основание в чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 1378/18.03.2026 г., постановено по гр. д. № 263/2026 г. на III г. о. на ВКС, в частта му на присъдените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна чрез тяхното намаляване, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.