ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1469

гр. София, 24.03.2026 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Б. ч. к. гр. дело № 667 по описа на съда за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Р. К. ООД против определение № 2462 от 25.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1993/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което производство е прекратено поради недопустимост на подадената частна жалба, по която е образувано.

В частната жалба и уточненията към нея жалбоподателят твърди, че в обжалваното разпореждане липсват мотиви за начина, по който администриращият въззивната жалба съд е определил размера на дължимата за въззивното производство държавна такса и излага съображения по съществото на материалноправния спор. Иска отмяна на обжалваното разпореждане.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка данните по делото и доводите на частния жалбоподател, намира следното:

Частната жалба е редовна и допустима.

Подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна – с правен интерес да обжалва съдебния акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да прекрати производството по частната жалба, въззивната инстанция е приела, че обжалваното пред нея разпореждане № 261217 от 11.04.2025 г. по гр. д. № 12122/2019 г. на Софийски градски съд, с което са дадени указания на „Р. К. ООД да внесе държавна такса за разглеждането на подадената от него въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и чл. 279 ГПК, поради което частната жалба срещу него се явява процесуално недопустима.

Обжалваното определение е правилно.

В разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК е очертан кръгът на подлежащите на самостоятелен инстанционен контрол пред по-горен по степен съд определения, съответно разпореждания по арг. от чл. 279 ГПК, а именно – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1), и тези, чиято обжалваемост изрично е предвидена от закона (т. 2). Актът, с който на основание чл. 262, ал. 1 ГПК администриращият въззивната жалба съд дава указания на страната за отстраняване на допуснатите нередовности, не попада в посочените хипотези – нито е преграждащо, нито е от категорията актове, за които е предвидена изрична възможност за обжалването им. Съгласно задължителните по силата на чл. 130 ЗСВ тълкувателни разяснения, дадени в т. 5 на ТР № 1 от 17.7.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, определението, с което се оставя без движение производството по делото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване определението за прекратяване на делото.

Следователно в случая, на основание чл. 262, ал. 3 ГПК, на самостоятелно обжалване подлежи разпореждането за връщане на въззивната жалба поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности, за които са дадени указания. Преценката относно неговата законосъобразност, включително на дадените по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК указания на съда относно дължимостта на държавната такса за разглеждане на въззивната жалба и нейния размер, принадлежи на съответния горестоящ съд и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2462 от 25.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1993/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.