ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1450

гр.София, 24.03.2026г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 146/ 2026 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Екарисаж - Варна“ ЕООД с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 985 от 07.10.2025 г. по гр. д.№ 941/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр. д.№ 1095/ 2024 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. П. Р. на основание чл. 200 ал. 1 КТ сумата 120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на 06.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.07.2023 г. до окончателното й изплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК и в допълнение към него жалбоподателят поставя въпросите 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доказателства, съдържащи факти за механизма на настъпване на трудовата злополука и за приноса на работника за настъпването й.“; 2. „Допустимо е ли въззивният съд да формира вътрешното си убеждение по възражението на ответника за наличие на груба небрежност без да е установил механизмът на настъпване на трудовата злополука?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички твърдения, доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства, относими към правния спор?“; 4. „Изключва ли допускането от работодателя на постоянна практика, нарушаваща правилната за безопасност и довела до злополуката, априори основателността на възражението за наличието на груба небрежност или въззивният съд...