Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Т. П. Членове:

К. К. Т. Д. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя

Т. П. по административно дело № 1717/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А., гражданин на Р. Т. чрез процесуалния й представител адв. Н. Р., срещу решение №40435/03.12.2025г., постановено по адм. дело №9322/2025г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като същия е постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по същество на спора, с който да бъде отменен обжалваният съдебен акт.

Ответната страна – Първи секретар, съветник, консул в Генералното консулство на Р. Б. в гр. Истанбул, Р. Т. – не изразява становище по касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. А., гражданин на Р. Т. против отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“) издадена от първи секретар, съветник, консул в Генерално консулство на Р. Б. в гр. Истанбул, Р. Т. по заявление №IST25016523V на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от ЗЧРБ. По същество административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма, отказът съдържа правни и фактически мотиви съобразно чл. 59 от АПК. Съдът е приел, че не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същият е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Въз основа на събраните доказателства, съдът е счел, за обоснован извода на административния орган, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване в Р. Б. с което са осъществени предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от ЗЧРБ.

За неоснователно е прието възражение на чужденеца, че в постановения отказ липсват изложени фактически установяван, обосноваващи извода за липса на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от ЗЧРБ. Съдът изрично е посочил, че визовият режим на всяка страна е проявление на суверенитета на същата и е свързан с ефективното упражняване на политиките по защита на националната сигурност и опазване на обществения ред в страната. На следващо място съдът сочи, че чужденката е подала заявление за продължително пребиваване на основание чл. 24и от ЗЧРБ. Съгласно чл. 19, ал. 3 от Инструкция №КОВ-04-02-351 от 15.08.2013г. за условията и реда за съгласуване на заявления за издаване на визи е предвидено, че в случаите по чл. 30, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, когато заявлението за виза е подадено на основание чл. 24и, 24к, 33к и 33п от ЗЧРБ, решението за издаване на виза се взема в срок от 20 календарни дни след съгласуване с[Фирма 2]. Съобразно приложеното по делото извлечение от Национално визова система /НВС/ е видно, че не се доказва достоверността на условията и целта на заявеното пребиваване и предоставяне невярна информация, тъй като се установени явни разминавания и несъответствия от декларираните от чужденката и акционерното дружество обстоятелства. Също така от приложните по делото доказателства,[Фирма 2] е изразила отрицателно становище, като са отчетени несъответствията и разминаванията в документите, представени от чужденката в това число дати възраст и образование като в заключение е прието, че посочените противоречия обосновават извода, че са предоставени данни с цел получаване на виза и придобиване на статут на пребиваване на територията на страната при формално изпълнение на изискванията. Съдът е посочил, че в хода на съдебното производство и с оглед приобщените към делото доказателства е констатирано разминаване между посоченото в НВС планирани дати на пристигане и отпътуване на лицето и срока на медицинската застраховка приложена към заявлението за издаване на визата, тъй като срокът на задължителната медицинска застраховка следва да покрива периода на пребиваване на лицето в страната, а в случая същата е сключена за бъдещ период. Съдът е отчел и подробно изложените в справката от[Фирма 2] данни с всички посочени противоречия в представените от кандидата и дружеството документация. Въз основа на което съдът е приел, че не се установени по безспорен начин нито целта, нито условията на планирания престой – съгл. чл. 10, ал. 1 , т. 17, въз основа на което е прието, че правилно административният орган е отказал издаване на виза „D“.

Съдът е приел, че не са налице нарушение на правото на чужденеца на личен и семеен живот, респ. забрана за дискриминация, произтичащи от чл. 8 и чл. 14 от ЕКЗПЧ. По отношение на довода за нарушаване правото на труд съдът е счел същото за недоказано, тъй като кандидатката подава заявление за виза с цел работа не й дава безусловно право да работи на територията на Р.България. Решението е правилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона.

Неоснователно е възражението на касатора, че оспорения отказ не съдържа мотиви.

Верни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е изложил фактически основания за приетото от него правно основание – чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 ЗЧРБ. Безспорно мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Съгласно цитираните разпоредби, административният орган може да откаже издаването на виза, когато чужденеца не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит или когато чужденецът е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. В случая, административният орган е посочил коя от хипотезите на т. 23 е изпълнена, а именно че е представил невярна информация.

Процесният отказ съдържа всички реквизити съобразно стандартния образец по Приложение № 7 към НУРИВОВР, който съдържа предвидените в чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ основания за отказ, анулиране или отмяна на виза, като компетентните органи трябва да посочи, относимата за случая точка на чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ, както и да изложи в раздел „допълнителни бележки“ мотиви. В настоящия случай органът се е позовал на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от ЗЧРБ, като в допълнение е посочил, че не е доказана достоверна целта и условията на заявеното пребиваване и предоставена невярна информация. Въз основа на проверка и цялостен анализ на данните са установени явно разминавания и несъответствия в декларираните от кандидата и акционерното дружество обстоятелства. Като е заключено, че документите са изготвени с цел получаване на разрешение за пребиваване в Р.България, без реална трудова заетост.

Следователно, конкретни фактически основания за издаване на акта са съобразно приложените към заявлението доказателства, както и въз основа на извършена проверка в НВС и предоставена справка от[Фирма 2] съгл. чл. 19, ал. 3 от Инструкция №КОВ-04-02-351 от 15.08.2013г. за условията и реда за съгласуване на заявления за издаване на визи и чл. 30, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, с което не се установява да е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Въз основа на извършен анализ на представените от заявителя документи, ведно с проведеното съгласуване по заявените от апликанта обстоятелства и относно тяхната достоверност, въз основа на което е достигнато до извода за наличие на явни разминавания и несъответствия в декларираните данни от апликанта и акционерното дружество. Също така следва да се съобрази и Тълкувателно решение № 16/1975г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, според което излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. С оглед позоваването на предхождащи акта други актове и документи същите се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, съставлява фактическите основания за издаване на акта. Поради това доводите в касационната жалба за липсата на фактически основания в обжалвания административен акт са неоснователни.

Правилно административният съд е установил разминаване между посочените в Националната визова система дати на отпътуване и пристигане и срока на медицинската застраховка, като последният следва да покрива периода на пребиваване на лицето в страната. С молба от гл. специалист в дирекция „КО“ на МВнР изпратена на 04.09.2025г. до съда е изпратена административната преписка, свързана с постановения отказ за издаване на виза „Д“, в това число и застраховка, полица №3613270700000002, в която е посочено, че е валидна от 01.06.2027 до 31.05.2028г., а в справката на НВС е заявен планирана дата на пристигане 30.06.2025г. и планирана дата на отпътуване 27.12.2025г. Представената едва с касационната жалба застраховка полица №3613250700000108, която е валидна от 01.06.2025г. до 31.05.2026г. не следва да доведе до различен правен резултат, тъй като съдът е установил, освен че в представените по делото доказателства е налице разминаване в НВС и медицинската застраховка, така и че същият е взел предвид и подробно изложените в справката на[Фирма 2] данни за всички посочени противоречия в предоставената документация. Релевираните в жалбата доводи в подкрепа на касационните основания не са от такова естество и да имат такъв доказателствен характер, който да оборва или променя формираните от първоинстанционния съд изводи, а именно че административният орган е доказал законосъобразността на правните си действия

Несъстоятелен е довода на касатора, че неправилно административният съд е приел, че Дирекция „Миграция“ не участва в съгласувателната процедура. При подаване на формуляр за кандидатстване за виза "D" е предвидено и съгласуване със специализираните органи по ред, уреден в Инструкция № КОВ-04-02-351/15.08.2013 г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи. Специално за хипотезите, при които заявлението за виза е подадено на основание чл. 24и ЗЧРБ, Инструкцията предвижда съкратен модел на съгласуване, при който решението се взема след съгласуване само с[Фирма 2].

По изложените съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40435/03.12.2025 г. по адм. дело № 9322/2025 г. на Административен съд – София - град, Първо отделение, 21 състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Т. П.

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ Т. Д.