Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

И. Д. Членове:

С. В. С. Р. при секретар

М. Т. и с участието на прокурора

Н. С. изслуша докладваното от съдията

С. В. по административно дело № 2073/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Хитрино, чрез процесуалния му представител адв. Г., срещу решение № 1863 от 23.12.2025г., постановено по адм. дело № 330/205г. по описа на Административен съд – Шумен, с което по жалбата на К. Ф. М. от [населено място] е обявена за нищожна виза за проектиране, отнасяща се за УПИ III – 321, 322 – за обществено обслужване, кв. 48 по плана на [населено място], обективирана в скица – виза за проектиране № 474 от 12.10.2023г., издадена от главния архитект на община Хитрино. С решението община Хитрино е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че визата е издадена от некомпетентен орган, а именно арх. К. Г.. Посочва, че същата е била издадена въз основа на влезнало в сила решение по адм. д. № 301/2023г. на АС – гр. Шумен, влезнало в сила на 22.05.2024г., както към този момент арх. Генов е заемал длъжността на главен архитект на община Хитрино, а посочената дата на визата – 12.10.2023г. е била сгрешена. Твърди и неправилност на извода на съда за нищожност на визата, поради неспазване на изискванията за форма и нарушение на материално правните разпоредби. Напротив навежда съображения, че е спазено изискването за писмена форма и не се откриват толкова съществени пороци, които да се приравняват на липса на форма или на материално правно основание за издаването й, които да водят до липса на волеизявление. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответната страна.

Ответникът К. Ф. М. с представен писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение Административен съд – Шумен е приел, че в производството се оспорва виза № 474 от 12.10.2023г., издадена от главния архитект на община Хитриво, а именно арх. К. Г., която е издадена по отношение на УПИ III – за обществено обслужване /321, 322/, кв. 48 по плана на [населено място], собственост на К. Ф. М., на основание чл. 140 ал. 2 ЗУТ, за да послужи за проектиране и основен ремонт на хранителен магазин, метален склад, сладкарница и фурна, пострадали при взрива в резултата на тежката железопътна катастрофа на гара Хитрино на 10.12.2016г. Във визата е посочено, че същата се издава съгласно действащия устройствен план, одобрен със заповед № РД – 25 – 499 от 1984г. и решение № 60/2009г., като за имота е одобрено обществено обслужващо застрояване. Посочил е, че оспорената виза е издадена и подписана на 12.10.2023г. от главния архитект на община Хитрино К. Г., но по делото е представен трудов договор изх. № ЧР – 193 от 13.03.2024г., сключен между К. Г. и община Хитрино, от който е видно, че същият е назначен на длъжност „главен архитект на община Хитрино“, считано от 18.03.2024г. Приел е, че не са ангажирани доказателства, че арх. Генов е заемал длъжността „главен архитект“ към 12.10.2023г., когато е издадена визата. Поради това е обосновал извод, че същата е издадена от лице, което не е заемало длъжността „главен архитект на община Хитрино“, съответно е издадена от некомпетентен орган и като такава се явява нищожен административен акт. Съдът е приел и че визата е нищожна и на още едно основание, а именно като издадена при неспазване на изискванията за форма и нарушение на материалния закон. Обосновал е наличието на тежък порок във формата с това, че като издадена на основание чл. 140 ал. 2 ЗУТ визата следва да представлява извадка от действащия ПУП с обхват на поземления имот и съседните му такива, с означени налични сгради и постройки в тях и нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и другите изисквания, включително и допустимите отклонение по чл. 36 ЗУТ. Приел е, че в оспорената виза липсва това съдържание, а именно визата не съдържа очертаване на съседните имоти, както и изискващите се линии на застрояване и другите устройствени показатели. Обосновал е и че визата не изпълнява изискването да е извадка от действащия ПУП, тъй като в нея е посочено, че се издава въз основа на действащия устройствен план одобрен със заповед № РД – 25 – 499 от 1984г. и решение № 60/2009г., а от приетата и неоспорена по делото съдебно техническа експертиза е установено, че с решение № 60 от 2009г. на ОбС – Хитрино е одобрено изменение на регулационния план в частта на стар кв. 29, включващ три УПИ X, УПИ XXX и УПИ XXXI, като се създава нов самостоятелен квартал 48, в който стар УПИ X – за озеленяване се преобразува в УПИ I – 483, УПИ XXX се преобразува в УПИ II – 320, 483, а УПИ XXXI се преобразува в УПИ III – 321, 322, като трите УПИ запазват отреждането си и предвиденото застрояване по изменения план за застрояване, одобрен със заповед № 331 от 07.06.2004г. на кмета на община Хитрино. При тези данни е приел, че оспорената виза не представлява извадка от действащия ПУП – ПРЗ, който е този от 2004г. относно застрояването, а е извадка от ПУП, който към момента на издаването й не е бил действащ. Приел е и че параметрите на застрояване, посочени във визата не съответстват на предвижданията на действащия ПУП за нея. Поради това е обосновал, че досежно изпълнението на материално правните изисквания и тези за съдържанието на визата, същата страда от толкова тежък порок, който обосновава нейната нищожност, тъй като не представлява извадка от действащия за имота ПУП. Поради това е прогласил нейната нищожност. Решението е правилно.

Правилен е извода на първоинстанционния съд за това, че оспорената виза е издадена от лице, което не е имало компетентност, поради и което е нищожна. В съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че издателят на визата арх. К. Г. не е имал качеството „главен архитект на община Хитрино“ към датата на издаването на акта – 12.10.2023г. Същият е назначен на длъжността чак след 18.03.2024г. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че визата е издадена в по – късен период, към който арх. Генов вече е изпълнявал длъжността, но е била допусната техническа грешка в посочването на датата 12.10.2023г. Съдът извършва проверка на административния акт въз основа на посочените в него факти, дата, правни основания. Дори и да се приеме, че е допусната грешка в акта, то същата не е отстранена по предвидения за това ред, а именно за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда чл. 62 ал. 2 АПК, при която хипотеза само съдът може да приеме допусната такава.

Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при толкова съществено неспазване на изискванията за формата му, водещо практически до липса на форма, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т. е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила, водещи на практика до липса на волеизявление, като това са основанията за нищожност касаещи компетентността на органа и допуснати процесуални нарушения.

Наличието на особено тежък порок обаче може да касае и материалната законосъобразност на акта. Теорията и практиката очертават в най - обобщен вид критериите за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В случая е правилен извода на съда, че оспорената виза страда от такъв тежък порок поради неспазване на изискванията за форма от една страна, но и поради неизпълнение на изискванията на правната норма за съдържанието на визата. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 140 ал. 2 ЗУТ визата представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 ЗУТ. От събраните в хода на производството доказателства безспорно е установено, че издадената и оспорена виза за проектиране не представлява извадка, нито копие от действащия ПУП – ПРЗ. Напротив и от СТЕ се установява, че същата не съответства на действащия план за регулация и застрояване. Това, както и липсата на другите изискващи се от нормата на чл. 140 ал. 2 ЗУТ реквизити на визата, обосновават наличието на толкова тежък порок, който води до нищожност на акта, тъй като реално тя не отговаря на съдържанието на законовата норма.

По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход по спора на ответника К. Ф. М. следва да се присъдят претендираните разноски, като своевременно поискани и доказани в размер на 1 025 евро. Възражението на касатора за прекомерност на така договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е за изготвяне на отговора на касационна жалба и за процесуално представителство и е под предвидения в закона минимум. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа минималното възнаграждение за процесуално представителство по дела по ЗУТ е 1250 лева, съответни на 639,11 евро, а за изготвяне на отговор на касационна жалба съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004г. минималното адвокатско възнаграждение е от възнаграждението по чл. 8 от Наредбата или 937,50 лева, съответни на 479,34 евро, като общото минимално възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба и процесуалното представителство съобразно Наредба № 1 е в размер на 1118,45 евро. Договореното и заплатено възнаграждение за адвоката на ответника по касация е в размер на 1025 евро, което е под минималното такова по Наредба № 1 от 2004г. Предвид изхода на спора е неоснователно и искането на касатора за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1863 от 23.12.2025г., постановено по адм. дело № 330/2025г. по описа на Административен съд – Шумен.

ОСЪЖДА О. Х. да заплати на К. Ф. М. от [населено място] сума в размер на 1 025 /хиляда и двадесет и пет/ евро, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ И. Д.

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ С. Р.