ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1530

гр.София, 26.03.2026. г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3605/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хан Омуртаг“ АД, гр.София, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Шуменски окръжен съд № 75 от 28.03.2022 г. по гр. д.№ 39/ 2022 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Шуменски районен съд по гр. д.№ 13/ 2021 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на М. Е. Т. сумата 5 100 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 27.07.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката – 27.07.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 312 лева разноски. С решението ответникът е осъден да заплати в полза на държавата и сумата от 249,70 лева, представляваща дължима държавна такса по уважените искове и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете.

Като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос „Задължен ли е въззивният съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на всички твърдения на страните и събрани доказателства и въз основа на анализа на същите да обоснове мотивирано решението си по разглеждания казус?“ и материалноправния въпрос „При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?. Касаторът счита, че и двата въпроса са разрешени в противоречие с практиката на...