PAGE 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 880

София, 23.03.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание единадесети март през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Ирина Петрова

Елена Арнаучкова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2587 по описа за 2025 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Йес инвест“ ООД, представлявано от управителя А. Д. срещу решение № 433 от 21.07.2025г. по в. т.д.№ 189/2025г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т. д.№ 1785/2023г. на Софийски градски съд за уважаване на иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ и постановяване отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Йес ннвест“ ООД от 27.09.2023г. за изключване на ищеца Д. Д. като съдружник и освобождаването му като управител.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, иска се отмяната му и отхвърляне на иска. Оспорва се правилността на извода, че предходно решение на общото събрание на съдружниците от 30.06.2023г., с което А. Д., е изключена като съдружник и е освободена като управител на „Йес инвест“, има незабавен ефект във вътрешните отношения в дружеството, поради което тя не е била легитимирана да свика процесното общо събрание от 27.09.2023г., да вземе участие и да приеме решенията от тази дата. Възразява се, че за недобросъвестно свиканото от другия съдружник Д. Д. общо събрание от 30.06.2023г., на което е изключена, А. Д. не е била редовно поканена, нито е участвала в него, поради което с изводите си САС е игнорирал принципа на добросъвестността и разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ. Наведени са оплаквания, че не е съобразено и обстоятелството, че вписване в регистъра на освобождаването поради изключване на съдружника Д. не е осъществено, доколкото решението на ОС е атакувано по реда на чл. 74 ТЗ и регистърното производство е спряно на основание чл. 536 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса: „Има ли незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, решението по чл. 137, ал. 1, т. 2, предл. второ ТЗ в случаите, в които изключеният съдружник е бил лишен от възможност да участва в общото събрание, на което е бил изключен, доколкото не е бил редовно поканен за него и поради това не е участвал в това общо събрание?“. Касаторът счита, че в тази хипотеза решението няма незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството и твърди противоречие на обжалваното решение с практиката, обективирана в акта по чл. 290 ГПК по т. д.№ 379/2009г. на 1 т. о., съгласно което, участието на съдружник в ООД се прекратява по реда на чл. 125, ал. 1, т. 2 с решение на ОСС по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, предшествано от писмено предупреждение за изключване и има действие от вписването в ТР. Твърди се противоречие и с решението по т. д.№ 365/2006г на 1 т. о. на ВКС, в което е настъпено становището, че до вписването, решението на общото събрание за изключване няма действие.

Иска се допускане на касационното обжалване и по въпроса: „Изключеният съдружник губи ли незабавно правата си по чл. 123 ТЗ в случаите, в които не е бил редовно поканен и не е участвал в общото събрание на съдружниците, на което е било прието решението за изключването му, или в този случай следва да се счита за трето добросъвестно лице и решението за изключването ще породи действие от вписването му в ТР?“ По въведената допълнителна предпоставка касаторът се позовава на същите две решения на ВКС.

Като трети въпрос е поставен „С оглед спазването на принципа на добросъвестността и законността, следва ли решението по чл. 137, ал. 1, т. 2, предл. второ ТЗ да има незабавен ефект във вътрешните отношения на дружеството, в случаите, когато изключеният съдружник не е бил редовно поканен, не е участвал в общото събрание, на което е било прието решението за изключване, или в тези случаи решението за изключване ще породи правно действие от вписването му в ТР?“

Касаторът посочва, че действително в решението по т. д.№ 1068/2016г. на 2 т. о. и по т. д.№ 593/2017г. на 2 т. о. е прието, че решението за изключване на съдружник има незабавен ефект във вътрешните отношения, но поддържа, че с оглед принципите на справедливостта и законността, следва да бъдат съобразени и правата по чл. 123 ТЗ на изключения съдружник, поради което този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, на разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, а цитираната съдебна практика следва да бъде изоставена, доколкото нарушава основополагащите в правото принципи на справедливостта, добросъвестното упражняване на права и на законността. Касаторът счита за „вредни и даже опасни“ практическите резултати от посочената практика и излага съображения в подкрепа на тезата си.

В писмен отговор Д. Д. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По делото няма спор, че процесното общо събрание на съдружниците на „Йес инвест“ООД е свикано от А. В. Д.. В протокола от заседанието на общото събрание А.Д. е посочена като съдружник, притежаващ половината от дяловете, а видно от съдържанието му, на събранието е присъствала А. Д., а другият съдружник Д., посочен като редовно поканен, не е присъствал.

Въззивната инстанция е приела, че оплакванията в жалбата изразяват несъгласието на въззивника с приетото от първостепенния съд, че към момента на оповестиване свикването - 03.08.2023 г. и провеждането на 27.09.2023 г. на процесното общо събрание на съдружниците в „Йес инвест” ООД, А. Д. не е имала качеството на съдружник в това дружество и не е имала правото да свиква ОС, нито да участва в такова, изключвайки другия съдружник Д. Д..

Обсъдено е, че на 30.06.2023 г. е проведено предходно общо събрание, на което А. Д. е изключена като съдружник и управител, Д. е предявила иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на тези решения, който е предмет на т. д. 1742/2023г. на СГС, а с определение от 25.09.2023 г. по т. д. 1739/2023г. на СГС е спряно вписване на промените в ТР до приключване на съдебния спор. Потвърден е изводът, че в тази хипотеза, както към 03.08.2023г. - датата, на която което е отправена поканата за свикване на общото събрание, така и към 27.09.2023 г. - дата на провеждането му, А. Д. не е легитимирана да свика общо събрание на ответното дружество и да гласува на него. Споделено е становището на СГС, че процесното събрание не е редовно свиквано и проведено.

Извършена е преценката, че висящия спор по чл. 74 ТЗ от А. Д. е без значение за настоящия, тъй като съгласно утвърдената практика на ВКС – решенията по т. д. №349/2008г. на 2 т. о. на ВКС, по т. д.№184/2009г. на 1 т. о. на ВКС, по т. д.№526/2010г. на 1 т. о. на ВКС, взетите решения на общото събрание на съдружниците имат незабавно действие по отношение на същите и на самото търговско дружество, което действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140, ал. 4 ТЗ (последното има значение относно действието спрямо трети за дружеството и самите съдружници лица)

Изводът за порочност на всички взети решения на ОСС на 27.09.2023 г., въззивният състав е основал и на съображенията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС - с приемане от общото събрание на решение за изключване на съдружник, последният се лишава от членство в дружеството и произтичащите от това права по чл. 123 ТЗ, но не и от правото да атакува законосъобразността на това решение пред съда. С иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ се осигурява защита на членствени права, когато същите са накърнени с решения на общото събрание на съдружниците в ООД, взети в нарушение на закона и/или дружествения договор. Предпоставка за неговата допустимост е ищецът да притежава качеството на съдружник в ООД към датата на заседанието на общото събрание. Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен, а влязлото в сила съдебно решение, с което същият се уважава, има действие занапред.

С тези съображения е потвърден изводът, че предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица. Поради това, от приемане на решението на ОСС за изключване на съдружник, респективно освобождаване на управител, до влизането в сила на краен съдебен акт, с който се уважава иска за отмяна по чл. 74 ТЗ, решението на ОСС е задължително за съдружниците.

Искането за допускане на факултативния касационен контрол е неоснователно.

Касаторът се позовава на пороци, допуснати при приемането на предходното решение за изключването на Д. като съдружник, за да обоснове правомерност и законосъобразност на поведение, при което, в нейно лице и еднолично персонално участие, но след изключването й като съдружник, е проведено процесното общо събрание за изключване на другия съдружник. В случая съдружникът А. Д. се идентифицира с дружеството и се домогва от негово име да проведе защита, въз основа на обстоятелства, черпени от предходното й изключване. Поставените в изложението три въпроса имат идентично съдържание и касаят проблема от кой момент във вътрешните отношения между съдружника и търговското дружество, се поражда конститутивното действие на взетото от общото събрание на съдружниците решение за изключване на члена на дружеството, който независимо от изключването си, е свикал и провел последващо общо събрание.

По поставените въпроси е налице задължителна съдебна практика, която няма как да бъде преодоляна нито от акцента, че изключеният съдружник не е бил редовно поканен и е бил лишен от възможност да вземе участие при провеждането на предходното общо събрание (като се има предвид, че значение би имало само обстоятелството, че Д. не е редовно поканена и предупредена за освобождаването й, защото при гласуването на изключването й, тя няма право да упражни вот.), нито чрез аргументите за добросъвестност и справедливост. Незащитима е тезата, че при посочените обстоятелства, изключеният съдружник и дружеството са трети лица, за които решението по чл. 137, ал. 1, т. 2, предл. второ ТЗ, ще има действие от вписването му като се има предвид и фактът, че вписване е неосъществимо поради предприетите действия на Д. по чл. 536 ГПК. От съществено значение е обстоятелството, че именно дружеството не е трето лице по смисъла на чл. 140, ал. 4 ТЗ. Ирелевантен е новонастъпилият факт - влизане в сила на решението, с което искът на А. Д. по чл. 74 ТЗ е уважен.

Съгласно т. III от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г., ОСГК – „… за периода от вземане на решението от съответния орган… това съществуващо решение (което има конститутивно действие) ще е задължително за членовете на дружеството, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица”.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/31.05.2023г. на ВКС по тълк. дело № 1/2020 г., ОСТК - „С иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ се осигурява защита на членствени права, когато същите са накърнени с решения на общото събрание на съдружниците в ООД, взети в нарушение на закона и/или дружествения договор. Предпоставка за неговата допустимост е ищецът да притежава качеството на съдружник в ООД към датата на заседанието на общото събрание. Искът е конститутивен, а влязлото в сила съдебно решение, с което същият се уважава, има действие занапред. С приемане от общото събрание на решение за изключване на съдружник последният се лишава от членство в дружеството и произтичащите от това права по чл. 123 ТЗ, но не и от правото да атакува законосъобразността на това решение пред съда”. Налице е непротиворечива и изобилна практика на ВКС по чл. 290 ГПК по същия правен проблем и в идентичен смисъл: решенията по т. д. № 250/2007г. на 2 т. о., постановено по отменения съдопроизводствен ред на 27.06.2007г.; по т. д.№ 349/2008г. на 2 т. о.; по т. д.№ 184/2009г. на 1 т. о.; по т. д.№ 526/2010г. на 1 т. о., по т. д.№ 610/2012г. на 2 т. о.; по т. д.№ 1068/2016г. на 2 т. о.; по т. д.№ 593/2017г. на 2 т. о.; както и определенията, съставляващи практика по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК - по ч. т.д.№ 977/2019г. на 1 т. о., по ч. т.д.№ 2243/2022г. на 2 т. о. по ч. т.д.№ 1253/2025г. на 1 т. о.

Въззивният съд е достигнал до същия правен извод, приемайки, че решението за изключване на съдружник в ООД незабавно поражда правното си действие - във вътрешните отношения (между съдружниците и дружеството), поради което в тези отношения съдебно решение, с което е уважен конститутивен иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник, би имало действие след влизането му в сила - занапред.

Практиката, обективирана в решението по т. д.№ 379/2009г. от 26.01.2010г. на 1 т. о. очевидно е изоставена от същия състав, който е постановил цитираното по - горе решение по т. д.№ 526/2010г. от 15.04.2011г. Второто решение, на което касаторът се позовава по т. д.№ 365/2006г., е по стария съдопроизводствен ред и дава отговор на въпроса за повторно използване на едно и също предупреждение за изключване на съдружник, а становището, че изключването има действие от вписването му, не илюстрира противоречие по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид последвалата го трайно непротиворечива практика на ВКС в обратен смисъл.

Разноски за производството не са претендирани с отговора на касационната жалба и не се присъждат.

По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 433 от 21.07.2025г. по в. т.д.№ 189/2025г. на Апелативен съд София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: