ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалба (№ 44580/98) срещу подадена до Европейската комисия по правата на човека („Комисията“) съгласно бившия член 25 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от словенски и британски гражданин, г-н Л. С. („жалбоподателя“), на 13 август 1998 г.
3. Жалбоподателят твърди нарушения на член 6 § 1, член 13 и член 14 от Конвенцията и на член 1 от Протокол № 1 по отношение на различни производства с цел реституция или обезщетение за конфискувано имущество. По-конкретно, той се оплаква от прекомерната продължителност на тези производства и от липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита в това отношение.
4. Жалбата е предадена на Съда на 1 ноември 1998 г., когато Протокол № 11 към Конвенцията влиза в сила (член 5 § 2 от Протокол № 11).
5. С решение от 16 май 2002 г. Съдът обявява жалбата за частично недопустима. С решение от 22 юни 2006 г. Съдът обявява жалбата за частично допустима.
6. Жалбоподателят подава допълнителни писмени становища (правило 59 § 1). Правителството отговаря писмено.
7. На 26 юли 2006 г. британското правителство, информирано за правото си да се намеси (член 36 § 1 от Конвенцията), отговаря, че не желае да се намесва.
ФАКТИ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
1. Предистория на делото
2. Искане за реституция и обезщетение по Закона от 1978 г. за изпълнение на наказателни санкции и приемане на Закона за денационализация от 1991 г.
3. Нови искания за реституция и обезщетение по Закона от 1978 г.
Основният набор от спорни производства
Безспорните производства и спорните производства, произтичащи от тях
Искане за надзор, свързано със спорните и безспорните производства
4. Производствата, образувани въз основа на Закона за денационализацията в и Кран
(а) Производствата в
(б) Производствата в Кран
5. Други заявления до
6. Влизане в сила на Закона за защита на правото на съдебен процес без неоправдано забавяне
157. С писмо от 9 октомври 2006 г. Главният държавен прокурор официално информира Съда, че след неговото решение по делото Lukenda срещу Словения (№ 23032/02, §§ 93 и 95, ECHR 2005-X), което задължава словенската държава да приеме подходящи правни мерки и административни практики, за да осигури правото на съдебен процес в разумен срок, на 26 април 2006 г. е приет Закона за защита на правото на съдебен процес без неоправдано забавяне („Закона от 2006 г.“). Законът от 2006 г. влиза в сила на 27 май 2006 г. и започва да действа на 1 януари 2007 г.
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ПРАКТИКА
Законът за защита на правото на съдебен процес без неоправдано забавяне
158. Законът за защита на правото на съдебен процес без неоправдано забавяне (Zakon o varstvu pravice do sojenja brez nepotrebnega odlašanja, Официален вестник, № 49/2006) се прилага от 1 януари 2007 г. Съгласно неговите раздели 1 и 2, правото на съдебен процес в разумен срок е гарантирано за страна по съдебно производство, участник по Закона, уреждащ безспорните производства, и увредена страна в наказателно производство.
Раздел 3 предвижда две средства за ускоряване на висящи производства – надзорна жалба (nadzorstvena pritožba) и искане за определяне на срок (rokovni predlog) – и, в крайна сметка, иск за справедливо обезщетение за претърпени вреди поради неоправданото забавяне (zahteva za pravično zadoščenje).
159. Раздел 25 установява следните преходни правила по отношение на жалби, които вече са висящи пред Съда:
Раздел 25 – Справедливо обезщетение за вреди, претърпени преди прилагането на този закон
„(1) В случаи, когато нарушение на правото на съдебен процес без неоправдано забавяне вече е престанало и страната е подала иск за справедливо обезщетение до международния съд преди датата на прилагане на този закон, Държавната прокуратура предлага на страната споразумение за размера на справедливото обезщетение в срок от четири месеца от датата на получаване на делото, препратено от международния съд за процедура по споразумение. Страната подава предложение за споразумение до Държавната прокуратура в срок от два месеца от датата на получаване на предложението от Държавната прокуратура. Държавната прокуратура се произнася по предложението възможно най-скоро и в срок от най-много четири месеца. ...
(2) Ако предложението за споразумение, посочено в параграф 1 на този раздел, не бъде прието или Държавната прокуратура и страната не успеят да договорят споразумение в срок от четири месеца от датата, на която страната е подала своето предложение, страната може да предяви иск пред компетентния съд съгласно този закон. Страната може да предяви иск в срок от шест месеца след получаване на отговора на Държавната прокуратура, че предложението на страната, посочено в предходния параграф, не е прието, или след изтичането на срока, определен в предходния параграф, за Държавната прокуратура да реши да продължи със споразумението. Независимо от вида или размера на иска, разпоредбите на Закона за гражданския процес относно малките искове се прилагат в производството пред съда.“
ПРАВО
I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕНОВЕ 6 § 1 И 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
„При определянето на неговите граждански права и задължения ..., всеки има право на ... разглеждане в разумен срок от ... съд...“
„Всеки, чиито права и свободи, прогласени в [тази] Конвенция, са нарушени, има право на ефективно средство за защита пред национален орган, независимо че нарушението е извършено от лица, действащи в официално качество.“
1. Представяния на страните
162. Според жалбоподателя продължителността на производствата нарушава изискването за „разумен срок“, установено в член 6 § 1 от Конвенцията.
163. Жалбоподателят допълнително твърди, че средствата за защита по дела за продължителност на производството не притежават необходимото качество на ефективност, изисквано от член 13 от Конвенцията.
164. Правителството отхвърля тези твърдения. То аргументира, както и на предишни етапи от производството пред Съда, че жалбоподателят не се е възползвал от вътрешноправните средства за защита с цел ускоряване на съдебните производства и/или искане за обезщетение, които биха могли да се считат за адекватни и ефективни.
165. Тези средства за защита са били и остават ефективни както на теория, така и на практика, по-специално след прилагането на Закона за защита на правото на съдебен процес без неоправдано забавяне („Закона от 2006 г.“), който се прилага от 1 януари 2007 г.
2. Оценка на Съда
Предварително възражение на правителството относно различни висящи производства на първа или втора инстанция
166. Съдът първо отбелязва, че една част от основния набор от спорни производства е висяща пред Върховния съд на Любляна (вж. параграф 54 по-горе), че различни набори от безспорни производства са висящи пред Местния съд на Любляна (вж. параграфи 78, 98 и 113 по-горе) и че различни набори от спорни производства, произтичащи от безспорните производства, са висящи пред Окръжния съд на Любляна (вж. параграфи 118, 122 и 126 по-горе).
167. Съдът отбелязва, че от 1 януари 2007 г., когато Закона за защита на правото на съдебен процес без неоправдано забавяне („Закона от 2006 г.“) влиза в действие, жалбоподателят има право да търси ускоряване на обжалваните производства, висящи пред националните съдилища.
168. Съдът отбелязва, че в производства, висящи на първа или втора инстанция, лица като жалбоподателя могат да търсят тяхното ускоряване съгласно раздели 3, 5 и 8 от Закона от 2006 г. чрез надзорна жалба и искане за определяне на срок. Последното по същество представлява обжалване на решение по надзорна жалба при определени условия. Освен това, жалбоподателят може в крайна сметка да получи допълнително обезщетение чрез компенсаторно средство за защита, а именно чрез предявяване на иск за справедливо обезщетение по раздел 15 от Закона от 2006 г.
169. Съдът вече е разгледал съвкупността от средства за защита, предоставени от Закона от 2006 г. за целите на член 35 § 1 от Конвенцията. Той установи, че те са ефективни и в случаи на прекомерно дълги производства, висящи на първа и втора инстанция, подадени преди 1 януари 2007 г., в смисъл, че тези средства за защита по принцип са способни както да предотвратят продължаването на твърдяното нарушение на правото на изслушване без неоправдано забавяне, така и да осигурят адекватно обезщетение за всяко вече настъпило нарушение (вж. Grzinčič срещу Словения, № 26867/02, § 98, 3 май 2007 г., Korenjak срещу Словения, (решение) № 463/03, § 62, 15 май 2007 г. и Gliha и Joras срещу Словения, (решение), № 72200/01, 6 септември 2007 г.).
170. Съдът намира, че тези средства за защита са вече на разположение на жалбоподателя. По-специално, по отношение на основния набор от спорни производства, които частично са приключили на 12 май 2005 г., Съдът счита, че производствата, разгледани като цяло, все още не са приключили, тъй като една част от тези производства остава висяща пред Върховния съд на Любляна. Няма причина да се предполага, че жалбоподателят няма да може да използва ускоряващите средства за защита, предвидени от Закона от 2006 г., и впоследствие компенсаторното средство за защита за общата продължителност на производствата.
171. С. С. намира, че възражението на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита по отношение на различните набори от производства, висящи на първа или втора инстанция, е основателно.
172. Допълнително се припомня, че съгласно член 35 § 4 от Конвенцията, Съдът може да отхвърли всяка жалба, която счита за недопустима на всеки етап от производството (вж. Medeanu срещу Румъния (решение), жалба № 29958/96).
173. Следователно, Съдът обявява тази част от жалбата за недопустима, в съответствие с член 35 § 1 от Конвенцията (вж. Azinas срещу [ГК], № 56679/00, § 42, ECHR 2004-III, и Civet срещу Франция [ГК], № 29340/95, § 44, ECHR 1999-VI). Що се отнася до оплакването на жалбоподателя по член 13, че средствата за защита, с които разполага, за да се оплаче от продължителността на производствата, висящи на първа или втора инстанция, са неефективни, то следва да бъде обявено за явно неоснователно съгласно член 35 § 3 от Конвенцията (вж. Grzinčič срещу Словения, цитирано по-горе, § 111).
174. Тази част от жалбата следователно следва да бъде отхвърлена съгласно член 35 § 4 от Конвенцията.
Предварително възражение на правителството относно приключили производства
176. Съдът припомня своето решение по делото Grzinčič срещу Словения, където намира, че преходните разпоредби на Закона от 2006 г. не са приложими в случаи, касаещи приключили производства, които са били нотифицирани на словенското правителство преди 1 януари 2007 г., като настоящия случай.
177. С. С. намира, че тази част от жалбата е сходна с делата Belinger и Lukenda (вж. Belinger срещу Словения (решение), № 42320/98, 2 октомври 2001 г., и Lukenda срещу Словения, № 23032/02, 6 октомври 2005 г.), разгледани от Съда преди Закона от 2006 г. да стане действащ. В тези случаи Съдът отхвърля възражението на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, тъй като намира, че правните средства за защита на разположение на жалбоподателя са неефективни (вж. Grzinčič, цитирано по-горе, §§ 67 и 68). Съдът припомня своите констатации по решението Lukenda, че нарушението на правото на съдебен процес в разумен срок е системен проблем, произтичащ от неадекватно законодателство и неефективност в правораздаването.
178. Следователно предварителните възражения на правителството относно приключилите производства по настоящото дело трябва да бъдат отхвърлени.
Същество по отношение на приключили производства
1. Член 6 § 1 от Конвенцията
179. Съдът припомня, че оплакванията на жалбоподателя относно предполагаемо прекомерната продължителност на производствата, висящи пред по-ниските административни органи, са обявени за недопустими на 16 май 2002 г. поради неизчерпване на средствата за защита, налични съгласно словенското законодателство, тъй като жалбоподателят не е продължил своето заявление съгласно условията, установени в Закона за денационализацията и Закона за административните спорове (вж. Sirc срещу Словения, (решение), № 44580/98, 16 май 2002 г.).
180. С. С. може да приеме за начална дата за целите на изчисляване на съответния период 8 август 2002 г., когато една част от исковете на жалбоподателя е прехвърлена от административните органи към общите съдилища. Следователно на този ден започват производствата пред Окръжния съд на Кран. Този набор от производства приключва на 20 октомври 2006 г. с решението на Конституционния съд и продължава приблизително четири години и два месеца. Участват четири нива на юрисдикция.
181. Съдът припомня, че разумността на продължителността на производствата трябва да се оценява в светлината на обстоятелствата по делото и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и на съответните органи и какво е било заложено на карта за жалбоподателя в спора (вж. между много други авторитетни източници, Frydlender срещу Франция [ГК], № 30979/96, § 43, ECHR 2000-VII).
182. При конкретните обстоятелства на настоящото дело и въпреки факта, че жалбоподателят не е използвал наличните му средства за защита, за да ускори производствата пред по-долните административни органи в Кран (вж. параграф 179 по-горе), Съдът не може да не отбележи, че на административните органи им отнема повече от осем години от 28 юни 1994 г., когато Конвенцията влиза в сила по отношение на Словения, за да прехвърлят една част от исковете на жалбоподателя към Окръжния съд на Кран, който от самото начало е имал юрисдикция. З. С. ще вземе предвид етапа, който производствата са достигнали на 8 август 2002 г., датата, на която започва разглежданият период по настоящото дело (вж., mutatis mutandis, Kudła срещу Полша [ГК], № 30210/96, § 123, ECHR 2000-XI). Съдът допълнително отбелязва, че производствата сами по себе си не са били особено сложни и взема предвид, че това, което е било заложено на карта във вътрешното производство, е било от голямо значение за жалбоподателя. Освен това, от материалите по делото не става ясно, че жалбоподателят по някакъв начин е допринесъл за продължителността на този набор от производства. Като взема предвид своята съдебна практика по въпроса, Съдът следователно счита, че продължителността на този набор от производства е била прекомерна и не е отговаряла на изискването за „разумен срок“.
183. Следователно е налице нарушение на член 6 § 1.
2. Член 13 от Конвенцията
184. Съдът припомня, че член 13 гарантира ефективно средство за защита пред национален орган за твърдяно нарушение на изискването по член 6 § 1 делото да бъде разгледано в разумен срок (вж. Kudła срещу Полша [ГК], № 30210/96, § 156, ECHR 2000-XI). Той отбелязва, че възраженията и аргументите, изложени от правителството в случаи на производства, приключили преди прилагането на Закона от 2006 г., са били отхвърлени в по-ранни дела (вж. Grzinčič, цитирано по-горе, §§ 75 и 76) и не вижда причина да стигне до различно заключение по настоящото дело.
185. Съответно, Съдът счита, че в настоящия случай е налице нарушение на член 13 поради липсата на средство за защита по националното законодателство, чрез което жалбоподателят е можел да получи решение, потвърждаващо правото му делото да бъде разгледано в разумен срок, както е посочено в член 6 § 1.
II. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
186. Член 41 от Конвенцията гласи:
„А. С. установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна позволява само частично обезщетение, Съдът, при необходимост, предоставя справедливо обезщетение на ощетената страна.“
А. Обезщетение
187. Жалбоподателят поиска от Съда да му присъди суми за неимуществени вреди и заяви, че е започнал производство за реституция на своето и на покойния си баща имущество през 1991 г., когато е бил на 71 години – сега е на 87. Той е посветил значителни умствени и физически усилия за преследване на своите искове на национално и международно ниво и изрази съмнения дали ще доживее да види разрешаването на своите висящи искове в.
188. В допълнение, той поиска 8 397 083,58 евро, което е приблизителната стойност на конфискуваното имущество, за имуществени вреди.
189. Правителството оспори тези искове
190. Съдът не установява причинно-следствена връзка между установените нарушения и твърдените имуществени вреди; следователно отхвърля този иск.
191. Като се имат предвид обстоятелствата по настоящото дело, по-специално напредналата възраст на жалбоподателя и системния характер на въпросните нарушения (вж. параграфи 177 и 182-185 по-горе), Съдът присъжда 10 000 евро по това перо.
Б. Р. и разходи
192. Жалбоподателят заяви, че е трудно да се изолират разходите за адвокати в резултат на необоснованото забавяне. Той е платил 112 500 евро на адвокат г-н Яркович през 15 години съдебни производства и 3 725,88 евро на адвокат г-жа Мурник през 3 години съдебни производства.
193. В допълнение, жалбоподателят поиска 12 277,31 евро за подготовка на становищата по производствата пред Съда, 20 000 евро за разходи за превод и личен труд, предоставен от него, и 12 800 евро за пътни разходи между Словения, Глазгоу и.
194. Правителството твърди, че исковете на жалбоподателя са твърде високи.
195. Съгласно практиката на Съда, жалбоподателят има право на възстановяване на своите разноски и разходи само доколкото е доказано, че те са действително и необходимо направени и са били разумни по размер. В настоящия случай, като се има предвид информацията, с която разполага, и горепосочените критерии, Съдът счита за разумно да присъди на жалбоподателя сумата от 2 500 евро за производствата пред Съда.
В. Лихва за забава
196. Съдът счита за уместно лихвата за забава да се основава на пределния лихвен процент на Европейската централна банка, към който трябва да се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ, СЪДЪТ
1. Обявява с мнозинство оплакванията по членове 6 и 13 от Конвенцията относно производствата, висящи на първа и втора инстанция, за недопустими;
2. Постановява единодушно, че е налице нарушение на член 6 от Конвенцията по отношение на приключилите производства;
3. Постановява единодушно, че е налице нарушение на член 13 от Конвенцията по отношение на приключилите производства;
4. Постановява единодушно
(а) че държавата ответник трябва да изплати на жалбоподателя, в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, 10 000 евро (десет хиляди евро) за неимуществени вреди и 2 500 евро (две хиляди и петстотин евро) за разноски и разходи, плюс всякакви дължими данъци;
(б) че от изтичането на горепосочения тримесечен срок до уреждането на дължимата сума се начислява проста лихва в размер, равен на пределния лихвен процент на Европейската централна банка през периода на забава плюс три процентни пункта;
5. Отхвърля единодушно останалата част от искането на жалбоподателя за справедливо обезщетение.
Изготвено на английски език и нотифицирано писмено на 8 април 2008 г., съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.