ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1506

гр. София, 25.03.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д. № 1795 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Б. П., чрез адв. К. (представител по Закона за правната помощ) срещу решение № 706 от 13.06.2024г. по гр. д. № 1827/2023г. на Софийски апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Н. Б. П. срещу определение № 264450 от 10.08.2023г. постановено от Софийски градски съд по гр. д. № 7450/2020г. по реда на чл. 248 ГПК. С последното е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските чрез намаляване на поставеното в тежест на жалбоподателката адвокатско възнаграждение, заплатено от насрещната страна, поради липса на направено своевременно възражение срещу размера на претендираното възнаграждение.

В частната жалба се поддържа, че решението в тази част, имаща характер на определение, е неправилно. Изразява се несъгласие с извода на съда, че са налице доказателства за реално извършени разноски от страна на дружеството, тъй като липсват данни адвокатското възнаграждение в размер на 6000лв. да е постъпило по банковата сметка на процесуалния представител на ответното дружество, т. е. не е изпълнен фактическият състав на чл. 75, ал. 3 ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпросът: следва ли при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение да бъде...