ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1504

гр. София,

25.03.2026 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърто две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 140 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу Решение № 400/14.04.2025 г. по в. гр. д. № 2325/2025 г. на ОС – Варна, в частта по предявения иск по 244, ал. 3 ЗЗД.

Жалбоподателят - М. К. - С., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за незаконосъобразност и неправилност постановеното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и в противоречие с практиката на върховните съдилища. Твърди се, че решението е постановено без да бъдат преценени всички събрани в хода на делото доказателства, а така също и поради предубеденост на съдебния състав.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в производството А. С. М., чрез процесуалния се представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от М. К. К. – С. против А. С. М. сумата 3636,06лева, в резултат на настъпило увреждане от страна на А. М., изразяващо се в нарушение на Закона за движение по пътищата на 14.08.2017г., управлявайки предоставения му от М. К.-С. лек автомобил „С. К. , с рег. номер [рег. номер на МПС], и продължилото след 14.08.2017г. бездействие, изразяващо се в липса на съдействие за връщане на лек автомобил „С. К. , с рег. номер [рег. номер на МПС], сумата 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане и сумата 1 107,97 лева лихви за забава.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, която предявения иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 5 500лева като необжалвано.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 жалбата следва да се остави без разглеждане в частта и относно отхвърления иск за сумата 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата претендира имуществени вреди по повод настъпил инцидент от 14.08.2017 година, при които в резултат запалване на двигателя л. а. „Ситроен“ с ДК [рег. номер на МПС] е претърпял вреди.

Прието е, че на 14.08.2017г. е осъществено нарушение, а именно шофиране с превишена скорост в [населено място], с предоставения на ответника лек автомобил и към този момент владението на лекия автомобил е било предоставено на А. М. и доколкото последният не ангажира годни доказателства, които да установят противното, съдът е счмел, че същия е водачът, извършил нарушението на закона. Установено е, че в тази връзка е била наложена санкция на собственичката на автомобила в размер на 400,00 лв., която по – късно била отменена от Районен съд – В. Т. с влязло в законна сила решение, предвид което сумата не е била действително заплатена от ищцата.

В протокол за оглед от 30.08.2018г. на местопроизшествие на л. 326 от делото е посочено, че е извършен оглед на л. а. „С. К. , с ДК [рег. номер на МПС] . Същият бил паркиран на паркинг, находящ се западно от сградата на ж. п. фара в [населено място]. Имал счупен заден ляв стоп в долния десен ъгъл. Бронята в предната част на автомобила била с отвор във формата на ромб, който се намирал под предния ляв фар. През отвора на долната част на бронята било вързано въже. Липсвал предпазен капак на предния десен мигач на калника. Автомобилът бил заключен, а през прозореца на предна лява врата се виждал върху предна дясна седалка парче картон, върху което било изписано – тел.[№]. След огледа автомобилът бил иззет от органите на МВР. От приложена справка на А1 се установява, че този номер е с титуляр С. Е. С.. С протокол от 30.08.2018г. автомобила е предаден на А. С. М..

От приложената преписка от ДП с номер 406/ 2018г. се установява, че на 04.09.2018г. е било образувано досъдебно производство за това, че през месец август 2017г. в [населено място] противозаконно е била присвоена чужда движима вещ– л. а. „С. К. , с рег. номер [рег. номер на МПС], собственост на М. К.. Установява се от докладна записка, приложена на л. 251 от делото, че към 23.08.2018г. автомобилът на ищцата е бил обявен за ОДИ,тъй като не е бил открит в сервизи в района на В. Т. В докладна записка на л. 256 от делото е посочено, че след преслушан запис се установява лице от женски пол, представящо се за К. М., която е подала сигнал до 112 за това, че автомобилът, в който е пътувала се е запалил след [населено място]. В края на разговора лице от мъжки пол, което не се представило, заявило, че са успели да загасят автомобила и не желаят местопроизшествието да бъде посетено от екип на пожарната. Към 30.08.2018г. процесният автомобил все още не е бил открит, предвид постановление за възлагане на действия по разследване и по делегация. Самият А. М. е бил обявен за издирване на 16.08.2018г. и е получил призовка лично да се яви в следствието на 28.08.2018г., но се е явил и е разпитан на 30.08.2018г. Наказателното производство е прекратено на 03.01.2019г.

Автомобила е върнат на М. К. с постановление от 13.11.2018г. на 04.01.2019г.

Съдът е констатирал, че пред районния съд е била допусната и изслушана експертиза, като от заключението на вещото лице А. В. се установява, че уврежданията, установени от представител на сервиз „А. В. АД към 08.08.2019г. и сервиз ЕТ „Б. Б.“ от 16.01.2019г., а именно: блок на двигателя, корпус на скоростна кутия, колянов вал, биели – 4 броя, бутала + сегменти и цилиндрови втулки – 4 броя, комплект сегменти – 4 комплекта, комплект основни лагери, комплект биелни лагери, комплект на всички гарнитури на двигателя – гарнитур акартер, гарнитура глава, гарнитура всмукателен колектор, гарнитура изпускателен колектор, водна помпа, агренажен ремък + ролки; ролки за ангренажен ремък, стартер, масло 4 л., антифриз 6 л., маслен филтър, въздушен филтър, горивен филтър, шлайф глава, проверка на глава. Посочено е, че общата стойност за извършване на ремонт и вложени части на л. а.С. К. е в размер на 8519,95 лева, а пазарната стойност на автомобила е в размер на 2500 лева. Съдът е приел, че описаните щети в заключението на вещото лице не могат да бъдат изцяло приети като резултат от някакво противоправно поведение на ответника и е посочил, че такива са маслен, горивен и въздушен филтър, смяна на масло, антифриз, стартер, водна помпа, лагери и ремък, доколкото такъв тип вреди са в резултат на използването на автомобил за един много дълъг период и не могат да се появят за употреба от 14 дни. Въззивният състав е счел, че размера на вредите е сумата от общо 3636,06 лв, но искът е неоснователен, тъй като вземането е погасено по давност.

От една страна съдът е изложил съображения за това, че имуществените вреди, които се очертават в исковата молба, са първоначални, т. е. свързани със състоянието на пострадалия л. а. и това на ищцата, каквото е било то към момента на ПТП, поради което и обезщетението за тях става изискуемо от момента на деликта, а не от момента на извършване на имуществения разход.

От друга страна е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 243 ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Изложил е съображения за това, че договорът за заем за послужване е неформален, като съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 1 ЗЗД, заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи, но в случая не е налице противорправно поведение у ответника, което да налага санкционирането му. Приел е, че се касае се до вземане, което е предвидимо като размер към 14.08.2017 година . Посочил е, че горното обосновава цялостен извод за погасяване по давност на претенцията на осн. чл. 114, ал. 1вр. чл. 84, ал. 3ЗД.

Изложил е и съображения, за това че следва да се приложат общите правила на ЗЗД относно срока за погасяване на обезщетението за забава - в случая разпоредбата на чл. 111, б. в, предл. второ ЗЗД и е изложил съображения, относими към константната практика на ВКС , че вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. в ЗЗД , считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане. Прието е, че от данните по делото става ясно, че се претендират имуществени вреди по повод настъпил инцидент от 14.08.2017 година, поради което е погасено по давност и вземането за забава.

По тези съображения въззивният съд е приел, че предявените искове по чл. 244 , ал. 3 ЗЗД следва да се отхвърлят, както и акцесорната претанция за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: за задължението на съда да определи точно правната квалифакация на иска при наведени твърдения за сключен договор между страните и причинени вреди от деликт от получилия веща по силата на договор, как следва да се определи вредата кога е настъпила, когато това се е случвало постепенно и последователно, а не към един конкретен момент, следва ли съдът да вземе предвид при прилагане разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, че давността е спряна по време на извънредното положение –чл. 3 , т. 3 от ЗМДВИП, т. е. давността е изтичала на 14.10.2022г., следва ли при спор, произтичащ от заем за послужване по чл. 243 – 244 ЗЗД, когато вредите са в резултат на продължило неизпълнение(невръщане на вещта, трайно лишаване от владение и настъпили впоследствие разходи), началният момент на погасителната давност по чл. 110 – 114 ЗЗД да се определя от първоначалното събитие или от последвана вреда/узнаване за нея, нарушава ли се правото на защита и принципът на равнопоставеност на страните (чл. 56 КРБ и чл. 9 ГПК), когато въззивният съд променя правната квалификация на иска, без да даде възможност на страните да ангажират нови доказателства, както и когато игнорира представена експертиза и писмени доказателства, от които зависи и изходът на делото.Поддържа, че се налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че решението е постановено противоречие с практиката на КС обективирана в Решение по конституционно дело № 4/2014 г. и Решение по конституционно дело № 6/2011 г.,тъй като е нарушен принципа за равен достъп до съд и осигуряване на ефективна защита на страната. Поддържа също така, че решението е и очевидно неправилно.

Настоящият състав намира, че решението не е очевидно неправилно. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: нарушава ли се правото на защита и принципът на равнопоставеност на страните (чл. 56 КРБ и чл. 9 ГПК), когато въззивният съд променя правната квалификация на иска, без да даде възможност на страните да ангажират нови доказателства, както и когато игнорира представена експертиза и писмени доказателства, от които зависи и изходът на делото. Въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с цитираните от жалбоподателя конституционни решения.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: следва ли при спор, произтичащ от заем за послужване по чл. 243 – 244 ЗЗД, когато вредите са в резултат на продължило неизпълнение(невръщане на вещта, трайно лишаване от владение и настъпили впоследствие разходи), началният момент на погасителната давност по чл. 110 – 114 ЗЗД да се определя от първоначалното събитие, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По отношение на останалите въпроси не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващия извод на съда за неоснователност на предявените искове.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 400/14.04.2025 г. по в. гр. д. № 2325/2025 г. на ОС – Варна, в частта му относно отхвърляне на по предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 3636,06лева главница и 1107,97лева лихва за забава.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г. о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 56,24 евро от М. К. К. в седмичен срок от съобщаването й за това, с представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. К. К. срещу решение № 400/14.04.2025 г. по в. гр. д. № 2325/2025 г. на ОС – Варна, в частта му с която е отхвърлен иск за сумата 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: