ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1539

София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

гр. дело №4570/2025г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на П. Р. А.,приподписана от адв.Д.Б. срещу решение № 426 от 05.06.2025г по в. гр. дело № 1412/2024г. на Окръжен съд-Бургас, постановено в бракоразводен процес. Бракът, сключен на 16.10.2021г между П. Р. А. и Р. Е. Б. е прекратен с развод, упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака малолетното дете Р. А. е предоставено на майката и местожителството е определено при нея, определен е режим на лични контакти с бащата и дължимата издръжка, в която обжалвана част, по поставения на съдебно администриране впрос относно детето, въззивният съд е потвърдил решение № 1232 от 14.06.2024 г по гр. дело № 7870/2023 година по описа на Бургаски районен съд.

В тази част въззивното решение подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. Касаторът поставя въпрос за евентуална нищожност на въззивния съдебен акт като счита за нарушен принципа на случайното разпределение в чл. 9, ал. 1 ЗСВ при формиране на съдебния състав. Недоволен е от решението за предоставяне упражняването на родителските права на майката и определяне на местоживеенето на детето при нея и обжалва потвърждаването му от въззивния съд с оплаквания за неправилно прилагане на процесуалия и материалния закон и необоснованост.Счита, че липсва надлежна мотивировка на обжалваното решение, че е постановено в несъответствие с интересите на детето, че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на капацитета на майката като родител и нейното психическо състояние, предвид нейно...