ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1552

гр. София, 26.03.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4271 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Д. Т. Ф., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. И. М. срещу решение № 542/07.07.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 752/2025 г. на Бургаския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 494/07.03.2025 г. по гр. дело № 6356/2024 г. на Бургаския районен съд, предявеният от жалбоподателката срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ) осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗОДОВ, във вр. с чл. 5, § 1 от КЗПЧОС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над сумата 1 500 лв. до претендирания размер от 15 000 лв.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, т. е. навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката Ф., също чрез адв. М., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд да...