ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1632

гр. София, 30.03.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 71 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Й. против решение № 6445/27.10.2025 г., постановено по гр. д.№ 7326/2024 г. от ІІ-е състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Третите лица-помагачи не са представили писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение в обжалваната част, съдът е присъдил на основание чл. 200 КТ в полза на ищеца по делото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева.

Съдът е приел, че при настъпилата трудова злополука на 30.11.2022 г. на ищеца е причинена съчетана травма на лицевата област на главата и поясната част на гръбначния стълб, състояща се от следните травматични увреждания: счупване на първия поясен прешлен на гръбначния стълб, осъществяващо признака “трайно затрудняване на движенията на снагата“ за период повече от тридесет дни, за около 12-14 месеца); счупване на горната челюст, отляво, периодът на лечение на който е около 2 – 2,5 месеца; счупване на първия и изкълчване на втория зъби-резци на горната челюст, отляво, осъществяващо признака “избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето; разкъсно-контузна рана на горната челюст, отляво, осъществяваща признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като периодът на лечението е около 2-3 седмици.

Прието е, че с оглед на настъпилото травматично увреждане, изразяващо се в счупване на първия поясен прешлен на гръбначния стълб на ищеца е била извършена операция с висока сложност - транспедикуларна метална стабилизация на поясния гръбнак /с 8 титанови винта и 2 пръчки/, осъществена под обща интубационна анестезия. Увреждането на двата горни челни /предни/ зъби-резци, изразяващо се в счупване до венеца и максимално изкълчване/, е наложило изваждането им под местна анестезия. Следоперационният период е протекъл без усложнения, като за целия болничен период ищецът е получавал комплексна патогенетична и симптоматична медикаментозна терапия.

От заключението на вещото лице съдът е приел за установено още, че към момента на изготвянето на заключението не са били налице остатъчни последици от получените увреждания при ищеца и не се наблюдават усложнения, които да препятстват пълното му възстановяване в областите на счупванията /гръбначен прешлен, горна челюст, зъби/. Посочено е, че като необходимо бъдещо лечение се явява периодичната физиотерапия и лечебната физкултура на гръбначната мускулатура и е разяснено, че поставената метална /титаниева/ гръбначна стабилизация не подлежи на изваждане.

Обсъдени са свидетелските показания, установяващи обема и характера на неимуществените вреди, както и периода, през който са търпени същите от ищеца.

Съдът е приел, че всички доказателства преценени в своята съвкупност, касаещи определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД водят до извод, че същото възлиза в размер на 40 000,00 лв. При преценка на размера на обезщетението съдът е отчел и обстоятелството, че възстановителният процес е протекъл по нормален начин. В тази връзка е посочено, че макар съгласно свидетелските показания ищецът да изпитва затруднения при ежедневната си деятелност, които са продължили след възстановителния период, то доколкото същото обстоятелство не се потвърждава от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, поради което въззивната инстанция е приела за установено, че ищецът изцяло е възстановен от получените травматични увреждания и след изтичане на възставновителния период същият се е върнал към обичайната си трудова деятелност, като единствено при физическо натоварване и промяна на времето изпитва лек дискомфорт, изразяващ се в слаба болка и опъване в поясната област.

Съдът е посочил, че относима при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди е съществуващата към релевантния за спора момент (периодът от края на 2022 г. – до началото на 2024 г., в рамките на който са настъпили процесните травматични увреждания и е протекъл възстановителният процес на ищеца) икономическа обстановка в страната.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поставя се въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр. д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г. о., №394 по гр. д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г. о., №391 по гр. д.№ 201/2011 г. на ІІІ г. о., № 395по гр. д.№ 159/2011 г. на ІІІ г. о., №3 по гр. д.№ 637/2011 г. на ІІІ г. о, № 51 по гр. д.№ 465/2011 г. на ІV г. о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.

Поставя се правен въпрос, следва ли при определяне на обезщетение за неимуществени вреди да се съобразят съществените промени в икономическата обстановка, например висока инфлация и значително нарастване на доходите.

Съдът не е отрекъл тези обстоятелства при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, напротив, изрично в мотивите си е посочели, че относима при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди е съществуващата към релевантния за спора момент (периодът от края на 2022 г. – до началото на 2024 г., в рамките на който са настъпили процесните травматични увреждания и е протекъл възстановителният процес на ищеца) икономическа обстановка в страната.

Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане на решението до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора и обема на осъществената правна защита от страна на ответника по касационната жалба /подаване на отговор на касационна жалба/, в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в размер на 150 евро.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6445/27.10.2025 г., постановено по гр. д.№ 7326/2024 г. от ІІ-е състав на СГС.

ОСЪЖДА Д. И. Й. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в полза на „П. П. превози София“ при „БДЖ – ПП“ ЕООД сумата 150 /сто и петдесет / евро.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.