ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1586 гр. София, 30.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 174/2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на СУ Н. Г. [населено място], чрез адв. П. Г., срещу решение № 1081/06.10.2025 г. по в. гр. д. № 2457/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3339/02.07.2025 г. по гр. д. № 21910/2024 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Д. Д. Г., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ със заповед № РД-25-1558/06.12.2024 г. на директора на училището и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност заместник-директор, административно-стопанска дейност.

В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността заместник-директор, административно-стопанска дейност при ответника, по трудов договор, прекратен със заповед № РД-13-577/06.12.2024 г. на директора на училището, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 15/22.07.2019 г., поради промени в изискванията за изпълнение на длъжността, на които служителката не отговаря, като в заповедта е посочено, че новите изисквания са въведени от работодателя с длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № РД-25-1558/06.12.2024 г. на директора на училището.

Според въззивния съд спорът по делото се свежда до това дали процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е в достатъчна степен мотивирана и в тази връзка трябва ли работодателят да посочи конкретните изисквания за заемане на длъжността, които са променени и на които служителят не отговаря.

Въззивният съд е приел, че в случая в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение със служителката е цитиран законовият текст и е посочено, че промените в изискванията за длъжността са извършени с нова длъжностна характеристика, утвърдена със заповед на директора на училището, без обаче в заповедта да са изрично словесно посочени конкретните изисквания за заемане на длъжността, които са променени и на които служителката не отговаря. Посочил е, че дори да се приеме, че се касае до изисквания, въведени с новата длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя и връчена на ищцата в деня на уволнението, отново липсва яснота на кое от двете нововъведени изисквания: да притежава трудов стаж за длъжността не по-малко от 5 години и правоспособност за управление на МПС категория В или да притежава документ, удостоверяващ преминато обучение за работа с деловодна система А. О. и опит при работа с тази система не по-малко от 5 години, ищцата не отговаря.

При тези съображения решаващият съд е направил извод, че издадената уволнителна заповед е незаконосъобразно и следва да бъде отменена, а ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените по делото искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1.Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване на релевантни за спора факти?;

2.Следва ли въззивният съд събере и обсъди доказателства, които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати поради процесуално нарушение, когато такъв довод е наведен във въззивната жалба с изрично позоваване на чл. 266, ал. 3 ГПК и пред въззивния съд отново е направено същото доказателствено искане, каквото е било направено пред първоинстанционния съд?;

3.Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззивната страна, надлежно въведени в процеса?;

4.Ако в заповедта за уволнение, вместо изрично изложени мотиви досежно фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, се препраща към друг документ /длъжностна характеристика/ и този документ е връчен на уволнения служител, наред със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, следва ли да се приеме, че уволненият служител е запознат с фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение?;

5.Има ли правно значение към законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, когато с новата длъжностна характеристика са въведени повече от едно изисквания за заемане на длъжността в сравнение със старата длъжностна характеристика, ако са разяснени на работника/служителя и двете фактически основания, на които не отговаря, устно от работодателя, разписани са в документ, връчен на уволнения служител преди да се връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение?.

Ответницата по касационната жалба Д. Д. Г., чрез процесуалния си представител адв. С. П., е депозирала отговор на тази жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. излага становище за неоснователност на същата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на III г.o. намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос: Ако в заповедта за уволнение, вместо изрично изложени мотиви досежно фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, се препраща към друг документ и този документ е връчен на уволнения служител, наред със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, следва ли да се приеме, че уволненият служител е запознат с фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение?;

Въпросът отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка за противоречие с цитираните в изложението решения на ВКС, както и с други служебно известни на настоящия съдебен състав решения.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25,56 евро, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Воден от горното, ВКС, състав на Т. Г. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1081/06.10.2025 г. по в. гр. д. № 2457/2025 г. на Пловдивския окръжен съд.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25,56 евро и представи по делото доказателства за внасянето и, като при неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: