ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 955
гр. София, 30.03.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 424 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Л. Т. К. срещу решение № 1219/26.10.2025 г. по в. гр. д. № 1311/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, 2-ри граждански състав, с което е потвърдено решение № 1181/28.02.2025 г. по гр. д. № 9727/2023 г. на Софийски градски съд, I-15 състав, в обжалваната част за отхвърляне на предявения от настоящия касатор против “Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 10 000 лева до претендираните 26 000 лева - обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.02.2023 г. по вина на застрахования при ответното дружество водач, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
С касационната жалба се въвеждат оплаквания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – приложението на чл. 52 ЗЗД, както и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се доводи, че определеният размер на обезвредата е занижен и не съответства на причинените на ищцата в резултат на ПТП травматични увреждания – контузия на гръден кош и фрактура на тялото на гръдната кост. Изтъква се, че при определянето му въззивният състав не е обсъдил в пълнота и не е съобразил високия интензитет на търпените от пострадалата болки и страдания поради невъзможността за пълно обездвижване при подобни травми, продължителния период на лечение – общо 3 месеца, младата възраст на пострадалата, начина на причиняване на увредата, икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на инцидента, както и увеличените лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към този момент. По тези аргументи се иска отмяна на въззивното решение и присъждане на допълнително обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 16 000 лева (разликата между присъдените 10 000 лева и претендираните 26 000 лева), както и на разноските за всички инстанции, вкл. адвокатското възнаграждение.
Във връзка с така заявените оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на обжалвания въззивен акт до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че от решаващо значение за изхода на спора са следните въпроси:
1. “Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?”;
2. “Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?”.
По първия въпрос се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на касационната инстанция – т. 11 от ППВС № 4/1968 г., и казуалната такава – решение № 674/12.11.2024 г. по гр. д. № 4324/2023 г. на ВКС, IV г. о., а по втория – с трайната практика, обективирана в решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т. о., и решение № 4/08.03.2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на ВКС, II т. о.
От ответника по касация “Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД е подаден отговор, в който се оспорва основателността на искането за допускане на касационна проверка и подадената жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение по делото.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Първоинстанционното производство пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Л. Т. К. против “Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 497 КЗ за сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП, настъпило на 06.02.2023 г. около 16:40 ч. в [населено място], [улица]с посока на движение към [улица], като пътник в лек автомобил “Пежо 307” с рег. [рег. номер на МПС] , причинено от водача на лек автомобил “Ф. Т. с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от М. Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, и за законната лихва върху тази сума от 04.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
Недоволна от първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезвреда над 10 000 лева, е останала ищцата, подала въззивна жалба. В обжалваното решение Апелативен съд – София е приел, че по делото не се спори, а и с оглед на предметния обхват на въззивното производство, при липсата на атакуване от ответника на решението в осъдителната част, се установява, че е налице валиден договор по застраховка “Гражданска отговорност” за водача на л. а. “Ф. Т. с рег. [рег. номер на МПС] с ответното дружество; че е налице противоправно и виновно поведение на водача на този автомобил - М. Д., който преди започване на маневра пристрояване в съседна дясна пътна лента не се е огледал внимателно и не е констатирал движещия се в близост зад него в дясна пътна лента л. а. “Пежо”, с рег. [рег. номер на МПС] ; че от ищцата са претърпени травматични увреждания, които са в пряка причинна връзка с реализираното ПТП; че е налице установена липса на съпричиняване от страна на пострадалата.
Въззивният съд е анализирал подробно приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза на вещото лице Б. К., чието заключение е кредитирал като обективно, професионално изготвено и непротиворечащо на останалия събран по делото доказателствен материал. Посочил е, че споделя изцяло мотивите на първата инстанция, към които е препратил на основание чл. 272 ГПК. По спорния въпрос относно размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на получените от ПТП травматични увреждания: контузия на гръдния кош и фрактура на тялото на гръдната кост, въззивният състав е обследвал събраните по делото доказателства, както и общите и специфични критерии по чл. 52 ЗЗД, и е достигнал до извода, че правилно е определен от първата инстанция размерът на дължимото обезщетение на 10 000 лева. Приел е, че същият е съобразен с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, съобразно конкретно установените факти по делото, като липсва основание за преценка за увеличаването му.
По тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част за разликата над присъдените 10 000 лева до пълния претендиран размер от 26 000 лева.
Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е обусловена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за решаване на възникналия спор и отговарящ на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Поставените от касатора два въпроса могат да се обобщят като материалноправно питане за приложението на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Същото е обусловило решаващите изводи на въззивния съд, поради което покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. В задължителната практика на касацията - ППВС № 4/1968 г., доразвита с постоянна такава, намерила израз в решенията по чл. 290 ГПК, цитирани от касатора във връзка с втория въпрос, както и в множество служебно известни на настоящия състав (решение № 50033/25.07.2023 г. по т. д. № 299/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 47/01.06.2022 г. по т. д. № 550/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 50082/17.10.2023 г. по т. д. № 1231/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 90/28.03.2025 г. по т. д. № 2010/2024 г. на ВКС, I т. о., др.), се приема, че понятието “справедливост” по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективни обстоятелства, които се вземат предвид от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът и тежестта на травмата, интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания, прогнозите за отшумяването им, евентуалното влошаване на здравословното състояние на пострадалия, неговите индивидуални и субективни изживявания, причинените морални страдания, осакатявания, белези и др., като от значение е и възрастта на пострадалия, общественото му положение, обстоятелствата, при които е извършен деликтът, начинът на извършването му, др. Следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на настъпване на увреждането, ориентир за което са и установените лимити на отговорност на застрахователя.
В обжалваното решение въззивната инстанция не се е отклонила от задължителната и трайна практика на касацията при определяне адекватния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Апелативният съд е взел предвид възприетите общи и специфични критерии и ги е преценила с оглед събраните по делото доказателства и установените конкретни факти. За да обоснове извода си за размера на обезвредата, е съобразил получените от ищцата травматични увреждания: контузия на гръдния кош и фрактура на тялото на гръдната кост, както и срокът за възстановяване, продължил до около 2-3 месеца. Изложил е съображения, че по делото няма приложена медицинска документация, от която да е видно наличие на усложнения в резултат на травмата след проведеното лечение или невъзстановими увреди. Липсват данни ищцата да продължава да търпи болки, оплаквания и затруднения след завършването на оздравителния процес. Същата се е напълно възстановила в обичайния за подобни травми срок до степен да извършва физически труд и не са констатирани усложнения от травмите и проявления във времето. Активните и пасивните движения на ищцата са безболезнени и в пълен обем, не се очакват усложения и трайно засягане на здравето на ищцата, като към момента тя не изпитва физически болки дори и при физическо натоварване. Не е продължила да приема обезболяващи медикаменти. Решаващият състав на САС е отчел и обстоятелството, че е проведено консервативно лечение, без изискване за спазване на постелен режим или оперативна намеса. Не се е налагало, докато е траело възстановяване, ищцата да е зависима от грижите на своите близки. Не се установява и да е ползвала чужда помощ за справяне с ежедневните си нужди. Кредитирал е заключението на вещото лице, че за пълното възстановяване от травматичното увреждане не е имало нужда и от провеждането на рехабилитационно лечение. Като недоказани е преценил твърденията на ищцата за настъпили неблагоприятни психологически и емоционални последици вследствие на инцидента, като например страх от пътуване в превозно средство и други подобни страхови представи, които да са променили трайно начина й на живот. При тези данни е извел извода си, че възстановителният процес е протекъл сравнително бързо и е довел до пълно оздравяване, а симтоматиката в емоционалната сфера на ищцата, въпреки получения уплах, вече не е с негативна насоченост и безперспективност, както е било непосредствено след произшествието. Приел е, че качеството на живот на пострадалата, сравнимо с това от преди инцидента, действително е различно и все още е трудно за възприемане от нея, но предвид сравнително младата й възраст, е започнал траен и необратим процес на възстановяване, вкл. и в психо-емоционалната й сфера. Заявените от касатора доводи срещу така извършената преценка на въззивната инстанция при определяне размера на обезвредата представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК, поради което същите не подлежат на обсъждане в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. След като не се обосновава поддържаното от касатора несъответствие на атакувания въззивен акт с формираната практика на ВКС, по обобщеното питане за приложението на чл. 52 ЗЗД не е налице соченото от страната допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
За изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че цитираното от обжалващия решение № 674/12.11.2024 г. по гр. д. № 4324/2023 г. на ВКС, IV г. о., е ирелевантно за предмета на спора, тъй като с него е даден отговор на въпроса за критериите за преценка степента на съпричиняване от страна на пострадалия на вредоностния резултат по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, наличието на каквото обстоятелство не е доказано по настоящото дело.
По тези съображения следва да бъде отказан достъп до касационна проверка на обжалваното решение на Апелативен съд – София.
При това положение право на разноски има ответникът по касация, който претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 НЗПП, настоящият състав определя и присъжда същото в размер на 80 евро, превалутирано съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1219/ 26.10.2025 г. по в. гр. д. № 1311/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, 2-ри граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Т. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на “Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 80 евро (осемдесет евро) - юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.