ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 967/31.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 2305 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Застрахователна компания Лев инс“ АД срещу определение № 275 от 19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 58/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му за разноските, като в полза на адвоката, упълномощен да представлява ищеца, бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита във въззивното производство в по-нисък размер от този, определен с решението.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като размерът на възнаграждението, което съдът е присъдил в полза на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищеца във въззивното производство, не отговаря на правната и фактическа сложност на делото, която е ниска, и на извършените от адвоката действия за защита по него. Посочва се, че в производството пред въззивната инстанция е проведено само едно открито съдебно заседание, като искането на въззивника за събиране на нови доказателства е оставено без уважение.

Ответникът по частната жалба - адвокат Н. Д., който е лицето, имащо право да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в качеството му на адвокат, упълномощен от ищеца в производството, я оспорва. Заявява, че определеното от въззивния съд адвокатско възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на делото, тъй като по него са били спорни всички елементи от фактическия състав, при който възникват предявените вземания за обезщетение за вреди.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната жалба доводи и данни по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което е допустима.

Производството по в. гр. д. № 58/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца Н. Д. Д. срещу решение № 1059 от 13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1971/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. То е приключило с решение, в което апелативният съд се е произнесъл и по разпределяне на отговорността за разноски, като е счел, че съобразно изхода на делото по подадената въззивна жалба право на такива има и ищецът, съразмерно с уважената с това решение част от исковете. Предвид това, че ищецът е представляван в хода на въззивното производство от адвокат Н. Д., който се е съгласил да му предостави безплатно адвокатска помощ, ответникът е осъден на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адвоката възнаграждение за осъществената защита, което е определено в размер на 2 000 лв.

Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“ АД е направил искане съдът да измени постановеното решение в частта му за разноските, като в полза на адвокат Д. бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита във въззивното производство в по-нисък размер от този, определен с решението. С обжалваното определение апелативният съд е приел тази молба за неоснователна. За да стигне до този извод, той е съобразил, че посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда, но могат да се използват за ориентир, като за определянето на дължимото на упълномощения от ищеца адвокат възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв от значение е правната и фактическа сложност на делото. Съдът е отчел, че размерът на исковете, които са уважени от въззивния съд, възлиза общо на сумата от 53 468, 34 лв., както и това, че наказателното производство, което е образувано във връзка с настъпилото ПТП, от което на ищеца са причинени вредите, които се иска да бъдат обезщетени, не е приключило, поради което на доказване в процеса са подлежали всички факти, при които възниква деликтната отговорност на водача на автомобила, който е причинил произшествието. Посочил е, че въпреки че във въззивното производство не са събрани нови доказателства, в него ищецът е постигнал благоприятен изход на спора. Това се дължи на извършените от упълномощения адвокат действия по изготвяне на въззивната жалба и формулирането в нея на оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. С оглед на тези обстоятелства въззивният съд е счел, че размерът на възнаграждението, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв трябва да се присъди на упълномощения от ищеца адвокат за осъществената от него защита пред въззивния съд, възлиза на сумата от 2 000 лв., до която то е присъдено с решението.

На първо място при разглеждане на подадената частна жалба, трябва да бъде посочено, че предметът на произнасяне от настоящия съдебен състав по нея е ограничен само до въпроса дали размерът на адвокатското възнаграждение, което се дължи на адвокат Н. Д. за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца във въззивното производство, следва да бъде определен на сума, която е по-ниска от 2 000 лв. В него не се включва разглеждането на въпросите дали в полза на упълномощения адвокат е възникнало изобщо правото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и дали неговото заплащане трябва да се възложи в тежест на ответника, защото в молбата по чл. 248 ГПК ответникът не възразява срещу произнасянето на въззивния съд по тях.

В чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в редакцията на нормата преди изменението й с ДВ, бр. 17 от 2026 г., която е приложима в случая, е предвидено, че когато от адвоката е оказана безплатна правна помощ, съдът определя възнаграждението, което му се следва, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Съдът не следва да прилага нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в частта, с която в нея е регламентиран минимален праг, под който не може да бъде определен размера на адвокатското възнаграждение за оказана в съдебното производство безплатна защита на страната, чрез препращане към минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., защото в тази си част тя противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване. В тази насока е константната практика на ВКС - Определение № 1806 от 28.06.2024 г., постановено по ч. т.д. № 586/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т. о. и Определение № 4497 от 09.10.2024 г., постановено по т. д. № 2886/ 2024 г. по описа на ВКС, IV гр. о. и др. Размерът на възнаграждението, което се следва на адвокат Н. Д. за осъществената от него безплатна защита на ищеца в проведеното въззивно производство, трябва да бъде определен от съда при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност. Това са видът на спора, интересът на делото, видът и количеството на извършената от адвоката работа.

Първото от обстоятелствата, което е от значение за определяне на правната и фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция, е, че предмет на разглеждане по него са два обективно съединени искa, като общият размер на материалния интерес е 102 903, 93 лв. Следва да се отчете и това, че доколкото решението на първоинстанционния съд е имало изцяло неблагоприятен за ищеца резултат, то за да защити в пълна степен интереса на своя доверител, упълномощеният адвокат, е бил длъжен в подадената въззивна жалба да изложи оплаквания за неправилност на това решение, както и изрични съображения за това, че по делото е доказано осъществяването на всеки един елемент от фактическия състав, при който възникват предявените вземания за получаване на обезщетение за вреди, включително и да формулира доказателствени искания. Тези обстоятелства обуславят по-голяма правна и фактическа сложност на делото пред въззивния съд. Същевременно трябва да вземе предвид и това, че във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно заседание, като не са събирани нови доказателства, поради отхвърляне на направените във въззивната жалба доказателствени искания, което определя по-ниска правна и фактическа сложност на делото. При съобразяване на всички тези обстоятелства, кaкто и на размера на предявените искове, до който въззивната жалба на ищеца е счетена за основателна, настоящият съдебен състав намира, че размерът на възнаграждението, което следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на упълномощения адвокат за осъществената от него безплатна правна помощ във въззивното производство, не трябва да е по-нисък от този, присъден с въззивното решение от 2 000 лв. Това прави неоснователна подадената от ответника молба за неговото изменение в частта му за разноските, както е счел и въззивният съд в обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 275 от 19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 58/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.