ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1668

гр.София, 01.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 1221/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалби на П. А. А. /ищец/ и на „Б. М. фитинги“ ЕАД, гр.Монтана /ответник/ срещу въззивно решение на Монтански окръжен съд № 298 от 22.11.2022 г. по гр. д.№ 285/ 2022 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Монтански районен съд по гр. д.№ 1151/ 2021 г. и като краен резултат „Б. М. фитинги“ ЕАД е осъдено на основание чл. 200 КТ да заплати на П. А. А. 12 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, както и получените трайни последици за здравословното състояние на ищцата, изразяващи се в липса на част от втори пръст на дясна ръка, вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. /част от вземане в общ размер 50 000 лв./ и е разпределена отговорността за таксите и разноските в производството. Решението е постановено при участието на ЗАД „Б. В. иншурънс груп“ ЕАД, гр.София, като трето лице – помагач на „Б. М. фитинги“ ЕАД.

Ищцата П. А. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 12 000 лв до 20 000 лв. В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: кой носи доказателствената тежест за установяване на допусната от работник груба небрежност при настъпила с него трудова злополука, може ли да бъде прието наличие на такава ако не е изяснен механизма на злополуката и приложима ли е разпоредбата на чл. 201 ал. 2 КТ, ако работодателят – ответник не е доказал пълно и главно обстоятелството, че злополуката е настъпила поради извършено от работника нарушение на правилата за безопасност на труда, при лиса на елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност; приложима ли е същата разпоредба, ако работодателят е допуснал в производствения процес постоянна практика на нарушаване на правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката е настъпила в причинна връзка с тази практика; длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, като посочи ясно и изрично защо счита някои от тях или всички за неоснователни. Според жалбоподателя - ищец тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Излага и твърдение, че обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол като очевидно неправилно, по доводите му в жалбата срещу него.

Ответникът „Б. М. фитинги“ ЕАД оспорва жалбата на ищеца с доводи, че по поставените въпроси въззивното решение съответства, а не противоречи на практиката на ВКС. Той също е подал касационна жалба срещу въззивното решение и като основание за допускането му до касационен контрол формулира правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: по какви критерии съдът определя степента на съпричиняване в хипотезата на приложение на разпоредбата на чл. 201 ал. 2 КТ и длъжен ли е при определяне на тази степен да вземе предвид действителния принос на пострадалия от злополуката работник за настъпването й, като извърши съпоставка между поведението на пострадалия и действията/ бездействията на работодателя; длъжен ли е съдът при определяне на размер на обезщетение на неимуществени вреди в хипотезата на чл. 200 КТ да обсъди всички релевантни обстоятелства, като изследва характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, дали има допълнително влошаване на здравето и причинените морални страдания; когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение по общественото осигуряване съгласно чл. 200 ал. 3 КТ. Ответникът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката ВКС, евентуално – че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и твърдение, че обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол като очевидно неправилно, без да излага конкретни съображения в какво тази неправилност се състои.

Ищцата П. А. оспорва касационната жалба на ответника с доводи, че поставените от него въпроси са разрешени в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че касаторът – ответник не е обосновал наличието на предпоставката по т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК, нито доводите си за очевидна неправилност на обжалваното решение. При условията на евентуалност излага съображения по правилността на това решение в уважаващата иска част.

Третото лице – помагач ЗАД „Б. В. иншурънс груп“ ЕАД, гр.София, не взема становище по жалбите.

Съдът намира жалбите за допустими, но исканията на страните за допускане на касационно обжалване са неоснователни.

За да уважи отчасти предявения иск, въззивният съд приел за установено, че на 12.03.2021 г. в 23:20 ч., по време на работа настъпила злополука с ищцата, като при поставяне на детайл за нарязване на резба на винтонарезна машина тя получила частична ампутация на дистална фаланга на 2-ри пръст на дясна ръка. Злополуката била призната за трудова с разпореждане на ТП НОИ и по този факт страните не спорели. Ищцата е търпяла вреди от нея, които работодателят трябвало да обезщети. Във връзка с доводите във въззивните жалби съдът посочил, че от дължимото обезщетение не следвало да се приспада сумата 1 960,26 лв, която ищцата получила като обезщетение от фондовете за обществено осигуряване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсирало причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Обезщетението по общественото осигуряване било предназначено да компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не било двойно плащане и не водело до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. Съдът отхвърлил и възражението на ищцата, че не е налице съпричиняване. Злополуката настъпила докато ищцата работила на машина без да използва предпазни клещи, въпреки че е била задължена да го прави. Тя била преминала въвеждащо обучение за длъжността с времетраене 24 часа от 03.02.2021 г. до 09.02.2021 г. При провеждането на инструктаж на работното място, както и при провеждане на периодичен инструктаж била запозната практически с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и приложимите инструкции за работа. Не само от писмените доказателства, приети по делото, но и от свидетелските показания било видно, че задължително преди нов работник да започне работа се провеждал инструктаж и обучение и изрично се посочвало на новопостъпилите работници на кои машини е задължително да се работи с клещи. В деня на инцидента ищцата е работила именно на такава машина, но не изпълнила задължителното изискване за използване на клещи за захващане на елемента. С това тя проявила груба небрежност, а работодателят е изпълнил задълженията си за осигуряване на безопасни условия на труд. Съдът отхвърлил и доводите на ищцата, че имало доказателства, че тя е използвала клещи при злополуката, като посочил, че единствено в показанията на съпруга на ищцата се съдържат такива данни, но те не били обективни и се опровергавали от останалите свидетели, писмените доказателства и заключението на техническата експертиза. Съдът отхвърлил и доводите, че с оглед големият брой трудови злополуки при ответника, същият очевидно е допускал и други нарушения, като системно не е осигурявал безопасни условия на труд. Посочил, че действително в периода 2016 г. - 2021 г. били издадени 17 бр. разпореждания на НОИ, с които са признати като трудови злополуки увреждания на работници при ответника, но идентичните случаи на злополуки с този на ищцата били 5 броя, като 3 от тях от 2016 г., един от 2018 г. и един от 2020 г. Във всички разпореждания, признаващи злополуките за трудови, било записано изрично, че работниците извършват дейностите, без да ползват задължителните за случая клещи. Затова не можело да се направи извод, че е налице системност от страна на работодателя при неосигуряване на безопасни условия на труд. Съдът отхвърлил и доводите на ответника, че размерът на дължимото обезщетение е прекомерен. Ищцата била получила травматична ампутация на дисталната фаланга на втори пръст на дясна ръка и като трайна последица имала нарушен захват, който не можело да бъде възстановен. Тя понесла тежко това увреждане не само физически, но и психически, станала затворена, изпитвала неудобство да се появява на обществени места и трудности при справяне с житейските си задължения. Тези факти, съпоставени с обстоятелствата около трудовата злополука, възрастта на ищцата, претърпените болки и страдания, възстановителният период от травмата, настъпилите вследствие на злополуката тежки увреждания на физическото здраве и функционалност на ищцата обуславяли определяне на обезщетението в размер 20 000 лв. За неоснователно било счетено и възражението на ответника, че ищцата е причинила умишлено увреждането си. Според въззивния съд нарушаването на установените за извършване на трудовата дейност правила, дори и да е умишлено, може да доведе до приложение на правилото на чл. 201 ал. 2 КТ, но не и до изключване на отговорността на работодателя по чл. 201 ал. 1 КТ. Ако работникът, макар да нарушавал умишлено установените за извършване на трудовата дейност правила, не желаел или не се съгласявал с настъпването на увреждането на здравето, той не се увреждал умишлено. Относно степента на съпричиняването от страна на ищцата с груба небрежност съдът съобразил, че на нея е било изрично изяснено, че на този вид машина задължително следва да се работи с клещи. Ищцата, въпреки предупрежденията за опасност за пръстите на ръката й, започнала работа на машината без да използва такива. Предвид проявената безотговорност към собственото й здраве съдът намерил, че размерът на съпричиняването е 40%, поради което и дължимото обезщетение следвало да бъде намалено с този процент.

С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят-ответник не излага конкретни съображения в какво очевидната неправилност се състои, а жалбоподателят – ищец се позовава на доводите си в жалбата за нарушение на материалния и процесуалния закон /неправилност, която не е очевидна съгласно утвърдените в практиката критерии/. Поради това касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК не следва да бъде допуснато.

То не може да бъде допуснато и по повдигнатите от двете страни правни въпроси. Те обуславят обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената от ВКС съдебна практика /наличието на такава изключва допълнителното основание по т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК/. Според тази практика превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща; надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж; видът и броят на останалите мерки, които работодателят трябва да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск; делът на тези мерки и значението им за превенцията на риска не изключва прилагането на чл. 201 ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука /решение № 29/ 28.07.2022 г. по гр. д.№ 1478/ 2021 г., ІV г. о./. В случай на знание от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата, но въпреки това е предприел изпълнението й при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност, т. е. когато не е положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил, е налице съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука /решение № 218/20/ 15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/ 2020 г., ІV г. о./. Когато е настъпил инцидент, който е признат за трудова злополука в резултат на нарушаване на правилата за безопасност на труда, непрофесионалното поведение или лекомислие от страна на пострадалия, както и игнорирането на изрични указания на работодателя за спазване на трудовата дисциплина от пострадалия, следва да се преценяват като проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ, която обуславя намаляване на дължимото обезщетение /решение № 41/ 05.03.2020 г. по гр. д.№ 2679/ 2019 г., ІV г. о./. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури безопасни условия на труд, не е достатъчен да презумира, че работника не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Следва да се прави разграничение между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя и вредите, причинени от увредения. Причинителят на вредите отговаря само за онези от тях, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение /решение № 202/ 12.12.2014 г. по гр. д.№ 1298/ 2014 г., ІІІ г. о./. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението /решение № 291/ 11.07.2012 г. по гр. д.№ 951/ 2011 г., IV г. о./.

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т. д.№ 2100/ 2018 г., І т. о. и цитираните в него, решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр. д.№ 1538/ 2019 г., ІV г. о. и цитираните в него/.

За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането /решение № 50042/ 10.05.2023 г. по т. д.№ 342/ 2022 г., І т. о. и цитираните в него/.

Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200 ал. 3 КТ. Разпоредбата на чл. 200 ал. 3 КТ не урежда вреди в трудовото право различни от тези в останалите отрасли на правото. Затова при действащата редакция на нормата се дължи обезщетение за претърпени вреди, пропуснати ползи и неимуществени вреди. Различията между видовете вреди обосновават и различия в начина на определяне на дължимите се за всяка една вреда обезщетения, като същото е различно за отделните вреди. Релевантните за определяне на обезщетението за един вид вреди факти, не са такива за друг вид, като не могат да бъдат съобразявани при последните. Същевременно в чл. 200 - чл. 202 КТ не се съдържат правила за определяне на дължимите се за всяка отделна вреда обезщетения, поради което по силата на чл. 212 КТ ще трябва да намерят приложение правилата на общия граждански закон. Обезщетението за неимуществени вреди ще трябва да бъде определено по реда на чл. 52 ЗЗД, за който обстоятелството, че е заплатено обезщетение от социалното осигуряване, е неотносимо. Затова тези плащания не могат да се отразят на размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, а същевременно с това не могат и да бъдат приспаднати от него при спазването на общите правила, тъй като обезщетяват различни вреди. Подобно приспадане би означавало работникът или служителят да не получи пълно обезщетение за претърпените от него вреди /Тълкувателно решение № 1/ 2023 по тълк. д.№1/ 2023 г., ОСГК, ВКС/.

Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което и по повдигнатите правни въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд № 298 от 22.11.2022 г. по гр. д.№ 285/ 2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: