РЕШЕНИЕ

№ 212

гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести март, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И. като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4743 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по подадена от К. Т. Г. молба с вх. № 36311 от 20.11.2025 г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 65 от 22.01.2023 г. по гр. д. № 1989/2022 г. на Русенски районен съд, с което е признато за установено в отношенията между ищеца „Т. Р. АД и ответницата К. Т. Г., че последната дължи на ищцовото дружество сумата 222. 45 лв. – главница за консумирана топлинна енергия за периода 28.10.2020 г. – 22.11.2021 г. в имот с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] с абонатен № 13030110320, ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата 15. 18 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода до 25.01.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 378/2022 г. на Русенски районен съд.

Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поддържайки, че поради нарушаване на процесуалните правила от страна на съда, постановил горепосоченото влязло в сила решение, тя е била лишена от възможността да участва в исковия процес. Твърди, че от 2009 г. живее и работи в Германия, а през летния период всяка година пътува до България, когато посещава Топлофикация, подавайки заявление за временна необитаемост на жилището и заплащайки дължимите суми. С пребиваването й в Германия е запознат и домоуправителят на етажната собственост на адреса на топлоснабдения имот, който е информирал призовкаря за това обстоятелство, надлежно удостоверено във върната в цялост призовка. Г. поддържа, че макар съдът и насрещната страна да са разполагали с информация, че тя живее постоянно в Германия, не са приложили в нарушение на процесуалния закон нормите на Регламент (ЕС) 2020/1784 от 25.11.2020 г. относно връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела между държави – членки на ЕС. Счита, че е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС за хипотези като процесната, в които ищецът дължи да удостовери с декларация, че не му е известен адреса на ответника в чужбина, в който случай се прилага призоваване по реда на чл. 47 ГПК. Ако адресът в чужбина е известен или лесно установим, призоваването следва да се извърши чрез съдебна поръчка по реда на горепосочения регламент. Русенският районен съд не е процедирал по горепосочения начин, при което е нарушил приложимите процесуални правила и е лишил ответницата от възможност да участва в делото. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд от етапа – връчване на искова молба и съдебни книжа на ответницата.

Ответникът по молбата - „Топлофикация – Русе“ АД подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната недопустимост и неоснователност.

Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема същата за допустима (като подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК) и основателна.

Исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правни основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т. Р. АД срещу ответницата К. Т. Г.. Сезираният районен съд е разпоредил на основание чл. 131 ГПК да се изпратят препис от исковата молба и приложенията към нея на ответницата на посочения в исковата молба адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] който е адреса на топлоснабдения имот. От този адрес е върнато съобщение в цялост от 10.06.2022 г. с удостоверяване от длъжностното лице – призовкар, че по сведение на домоуправителя адресатът живее в Германия и жилището е празно, както и че адресът е посещаван многократно, в продължение на повече от месец, но лицето не е открито, поради което е залепено уведомление на входната врата на жилището. След изготвена справка от НБД за регистрираните постоянен и настоящ адреси на ответницата, без разпореждане на районния съдия, са изпратени съобщения до съвпадащия постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица]. И от този адрес съобщенията са се върнали в цялост с отбелязване от 04.08.2022 г., че никой не живее на адреса, който е посещаван в продължение на повече от месец, къщата е съборена и мястото е пустеещо, при което призовкарят е залепил по своя инициатива уведомление по чл. 47 ГПК на ел. стълба, в близост до адреса. След изготвена служебна справка трудови договори, от която се установява, че няма регистрирани действащи трудови договори на ответницата, с разпореждане № 6141 от 23.08.2022 г., съдията - докладчик по делото е приел за редовно осъществена процедура по призоваване на ответницата по реда на чл. 47 ГПК, указал е на ищеца в определен срок да внесе възнаграждение за особен представител на ответницата и след изпълнение на тези указания е назначил посочената от съответната АК адв. М. Б. за особен представител на Г.. Първоинстанционното производство, приключило с постановеното влязло в сила решение, необжалвано пред въззивния съд, е осъществено без личното участие на ответницата, но с участието на процесуалния й представител адв. Б., назначена като особен представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно Русенски районен съд е приел, че призоваването на молителката и връчването на исковата молба с приложенията е редовно. От представените с молбата за отмяна доказателства: справка за регистрация по местоживеене от 11.10.2021 г. на кметство Л., Германия, Служба за обществен ред; договор за наем от 25.09.2021 г. и трудови договори между молителката и пекарна „Хайнрих фон Алвъорден“ се установява, че молителката е с регистрирано местоживеене в Л., Германия към 11.10.2021 г., настанена е от 01.10.2021 г. като наемател в самостоятелно жилище, находящо се на [улица], Л. и полага работа по трудов договор в пекарна в Германия. Тези обстоятелства сочат, че към датата на предявяване на установителните искове по делото - 12. 04. 2022 г. ответницата е имала обичайно пребиваване във Ф. Р. Г. където се е установила да живее и работи, считано от 01.10.2021 г. Обстоятелството, че лицето не живее в България, а в Германия е било удостоверено по надлежния ред в исковия процес чрез отбелязването от длъжностното лице – призовкар на върнатата в цялост призовка от адреса на ответницата, посочен в исковата молба и взетите сведения от домоуправителя на блока. Този факт е потвърден и от върнатите в цялост призовки от регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответницата, доколкото в тях е удостоверено, че никой не живее на адреса, къщата е съборена и мястото е пустеещо. Ето защо, при удостоверено обстоятелство, че ответницата не живее в България, а в Германия и че от дълго време постоянният и настоящият й регистриран адрес е необитаем и невъзможен за обитаване (къщата е съборена) към релевантния момент на връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, съдът е следвало да прояви активност и да приложи Регламент (ЕС) 2020/1784 от 25.11.2020 г. относно връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела между държави – членки на ЕС и по аналогия разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ГПК, като даде указания на ищеца да посочи адрес за призоваване на ответницата в Германия, в случай, че му е известен, след което да извърши призоваване по реда на регламента, а ако не му е известен - да потвърди с декларация това обстоятелство, след което да пристъпи към процедурата по чл. 47 ГПК, в който смисъл е установената практика на ВКС по прилагане на процесното отменително основание (решение № 43/20.07.2021 г. по гр. д. № 1356/2020 г. на IV г. о., решение № 716/01.12.2025 г. по гр. д. № 3033/2025 г. на III г. о., решение № 49/04.02.2025 г. по гр. д. № 4245/2024 г. на III г. о., решение № 176/17.03.2026 г. по гр. д. № 4705/2025 г. на III г. о., решение № 41/26.03.2024 г. по т. д. № 130/2023 г. на I т. о., решение № 109/19.02.2026 г. по гр. д. № 4767/2025 г. на III г. о., решение № 109/19.02.2026 г. по гр. д. № 4767/2025 г. на III г. о. и др.). Вместо това спрямо ответницата по иска е осъществена процедура по призоваване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (ненадлежно проведена, без да е разпоредена от съдията – докладчик) и чрез назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, което е в нарушение на процесуалните правила и лишава молителката от възможността да участва в делото и да бъде надлежно представлявана. Поради това е осъществено релевираното отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Съобразно гореизложеното, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила съдебно решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенски районен съд, което да започне от момента на връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея на ответницата съгласно чл. 131 ГПК.

Разноските в настоящото отменително производство следва да се присъдят с решението по съществото на спора при новото разглеждане на делото.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязло в сила решение № 65 от 22.01.2023 г. по гр. д. № 1989/2022 г. на Русенски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: