ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1731
гр. София, 02.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 309 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 12375/17.12.2015 г. на С. С. С., чрез адв. А. С., срещу въззивно решение № 181/10.11.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 230/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което като е потвърдено решение № 101/ 28.04.2025 г. по гр. д. № 327/2024 г. на Окръжен съд – Сливен, е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение сключеният между И. С. и С. С. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предмет на нотариален акт № ../23.07.2012 г., т. II, по нот. дело № 156/2012 г.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложението си жалбоподателката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) нарушил ли е принципа на диспозитивното начало в гражданския процес въззивният съд, като се е произнесъл по непредявено от ищцата фактическо основание на иска за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; 2) ограничен ли е въззивният съд, при преценка на правилността на обжалвания съдебен акт, до посочените във въззивната жалба оплаквания и...