ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1720

гр. София, 02.04.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 192 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуален представител държавен инспектор Д. Д.-Д. против определение № 623/20.11.2025г. постановено по в. гр. д. № 414/2024г. по описа на Апелативен съд – В. Т. с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба за изменение на постановеното по делото решение № 216/07.08.2025г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила и отправя искане обжалваното определение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което молбата за изменение да се уважи с извод, че адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева – платено с Преводно нареждане № 200/251/51113471 от 08.11.2024г. – е разход, който не е извършен от В. Г. Н., а от сумата 65000 лева – претендирано адвокатско възнаграждение по в. гр. д. № 7/2015г. по описа на Апелативен съд – В. Т. да се приспаднат 45 000 лева, платени с платежно нареждане от 14.12.2015г., доколкото и този разход не е направен от В. Г. Н., съответно да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение. Позовава се на практика на ВКС, според която ответникът не носи отговорност по чл. 78, ал. 1 от ГПК за заплатеното от трето лице адвокатско възнаграждение, макар и за сметка на ищеца и че само доказателствата за извършени от страната плащания представляват основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В отговор на жалбата ответникът В. Г. Н., включително и в качеството му на ЕТ „В-1-В. Н.“, чрез процесуален представител адв. К. Б. оспорва доводите в нея. Поддържа, че и към настоящия момент банковите сметки на ответника са запорирани по искане на КОНПИ, което препятства заплащането на адвокатското възнаграждение от негова банкова сметка, поради което възнаграждението е платено от банкова сметка на сестра му М. С.. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като отправя искане частната жалба да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – въззивник по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК.

Установява се от данните по делото, че в решението си по делото чието изменение в частта за разноските се претендира, Апелативен съд – В. Т. е присъдил в полза на ответника разноски в общ размер от 65914 лева за цялото производство и за всички инстанции, с извод за неоснователност на възражението за прекомерност на платеното възнаграждение на адвокат, както следва:

- 1921 лева – направени разноски пред Окръжен съд – Габрово

- 600 лева – разноски по в. гр. д. № 408/2012г. на Апелативен съд – В. Т.

- 57 393 лева – разноски по в. гр. д. № 7/2015г. на Апелативен съд – В. Т. за заплатено адвокатско възнаграждение с платежни нареждания на л. 285-286 от В. Н. и Д. Н. П. с изрично отбелязване, че се заплаща от името на В. Н. за адвокатско възнаграждение по в. гр. д. № 7/2015г. на АС – В. Т. /45 000 лв. и 20 000 лв./ и разноски за вещи лица, след приспадане на присъдени разноски съразмерно с уважената част от жалбата с решението по това дело;

- 6000 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 9239/18.09.2023г., платено с преводно нареждане от 08.11.2024г. от наредителя М. Г. С. за производството по отмяна по гр. д. № 152/2024г. на ВКС, IV ГО и по възобновеното въззивно производство.

За да остави без уважение подадената от КОНПИ молба за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд изложил съображения, че възражението, че адвокатските възнаграждения не са заплатени от ответника, не е направено своевременно в съдебното заседание, в което е представен препис от преводното нареждане, съдебното дирене е обявено за приключено и е даден ход на устните състезания, а едва с представената писмена защита. Независимо от това посочил, че съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗЗД паричното задължение може да бъде изпълнено от всяко трето лице, като във всички случаи заплатеното възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната. Възражението за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения приел за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществените процесуални действия от пълномощника на В. Г. Н..

Обжалваното определение е правилно.

В актуалната си практика Върховният касационен съд е разяснил, че при установяването на разноските и присъждането им съгласно чл. 78 и сл. от ГПК от значение е основанието им, което легитимира страната по делото да ги претендира, а не и трети за спора лица. От значение е още дали разноските са реално извършени, в която връзка не е от решаващо значение кой е платил възнаграждението в полза на поелия защитата по делото адвокат. Основанието за сключване на договор за правна помощ с адвокат е осъществяването на процесуално представителство и защита по делото. Присъждане на разноски, съгласно чл. 78 и сл. от ГПК се следва на защитаваната в процеса страна /а не на друго лице/, ако от договора може да се направи извод, че уговореното възнаграждение е на това основание, както и че възнаграждението е реално заплатено. Не е от значение кой е платил възнаграждението на поелия защитата по делото адвокат. Обстоятелството, че плащането е извършено от трето лице, е ирелевантно в отношенията между страните по делото. Касае се до парично задължение на довереника към доверителя, което няма пречка да бъде изпълнено и от трето лице /чл. 73 от ЗЗД/. Поради това, във всички случаи изплатеното възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната, щом е установено основанието за плащане и размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен от страната и нейния пълномощник. В този смисъл определение № 825/14.12.2013г. по ч. гр. д. № 1070/2013г. на ВКС, III ГО; определение № 4428/04.10.2024г. по ч. гр. д. № 2835/2024г. на ВКС, III ГО; решение № 29/28.06.2018г. по т. д. № 1738/2017г. на ВКС, I ТО. Настоящият състав споделя даденото в практиката на ВКС правно разрешение и приема за неоснователни доводите на частния жалбоподател, че част от присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение за всички инстанции не е реално извършен разход по делото, защото е платено не от страната, а от трето за спора лице. При липса на спор по делото относно основанието и уговорения между страната и адвоката размер на възнаграждението, както и за реалното му плащане, предпоставките за присъждане на разноски по чл. 78 от ГПК са налице. Обстоятелството, че поетото от страната задължение за плащане на адвокатско възнаграждение е изпълнено не от страната, а от трето лице, не рефлектира върху отговорността на насрещната страна по делото за дължимите по него разноски.

В случая, по делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 289-291/, сключен на 15.09.2015г. между В. Н. и Адвокатско дружество „К., С., Б.“, представлявано от адв. Ж. К. за процесуално представителство по в. гр. д. № 7/2015г. на АС – В. Т. в който страните договорили възнаграждение за една инстанция в размер на 164 241.60 лева без ДДС. Това възнаграждение страните уговорили да се изпълни ефективно в полза на довереника с лични или заемни средства до приключване на устните състезания по делото в размер на сумата от 65 000 лева без ДДС, а за разликата се съгласили да не се заплаща от доверителя към този момент, тъй като е материално затруднено лице и за тази част предоставената правна помощ да е безплатна. Представени са и доказателства за реалното му заплащане /фактури от 26.10.2015г. и вносни бележки от 10.11.2015г. и от 14.12.2015г. на л. 285-286/, като обстоятелството, че наредител на част от сумата е трето лице, не променя задълженото лице по договора за адвокатска защита, нито е основание да не се присъдят следващите му се на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 18.09.2023г. между В. Н. и Адвокатско дружество „Е. и партньори“, представлявано от адм. М. Е. за процесуално представителство в производство по отмяна пред ВКС и във възобновеното производство пред АС – В. Т. в който страните договорили възнаграждение в размер на 6000 лева с ДДС. В този размер възнаграждението е платено с преводно нареждане на л. 46, като обстоятелството, че наредител на сумата е трето лице, не променя задълженото лице по договора за адвокатска защита, нито е основание да не се присъдят следващите му се на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски.

По въпроса за приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК и обстоятелствата, които съдът отчита при преценка на фактическата и правна сложност на делото при направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение е налице формирана практика на ВКС, според която критерият по прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК е комплексен. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Правомощието на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд, като наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл. 36 от ЗА/. В този смисъл определение № 213 от 20.01.2025г. по ч. гр. д. № 4424/2024г. на ВКС, III ГО и цитираните в него.

По делото не е налице законовата хипотеза на чл. 78, ал. 5 от ГПК с оглед предмета на делото, цената на предявените искове /първоначална цена 5 457 052 лева и обжалваем интерес за В. Н. 3 731 703 лева/, броя на реализираните инстанции и проведените във всяка съдебни заседания; действителната фактическа и правна сложност на делото с оглед на въведените в спора факти и изложените правни твърдения, както и с оглед конкретно извършените от процесуалните представители на страната процесуални действия и количеството извършена работа. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима, само когато е налице прекомерност, каквато по изложените доводи на съда не се установява в процесния случай, поради което доказаният и присъден разход, за представляване на страната от адвокат пред всички инстанции, не следва да бъде намаляван от съда.

Ето защо като е оставил молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските без уважение, Апелативен съд – В. Т. е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Приложимият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл. 28 от ЗОПДИППД.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 623/20.11.2025г. постановено по в. гр. д. № 414/2024г. по описа на Апелативен съд – В. Т. с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение подадената от Комисия за отнемане на незаконно придобито молба за изменение на постановеното по делото решение № 216/07.08.2025г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.