Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Т. П. Членове:

К. К. Т. Д. при секретар

Р. А. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

К. К. по административно дело № 3502/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/.

Образувано е по жалба от И. П. К. с адрес в гр.Разлог, обл.Благоевград, постоянно пребиваващ в гр.Телфорд, Обединено кралство Великобритания. Жалбата е срещу решение №4651-НС от 28.03.2026г. на Централна избирателна комисия /ЦИК/, частта му, в която са определени местата на избирателни секции в Обединено кралство Великобритания и С. И. при произвеждане на изборите за народни представители на 19 април 2026г. С жалбата се изразява несъгласие с обжалваната част от решението на ЦИК да не бъде определена избирателна секция в гр.Телфорд, Обединено кралство Великобритания и се иска да бъде открита избирателна секция на това място.

Ответникът - Централна избирателна комисия, в съпроводителното писмо прави възражение за недопустимост на жалбата поради нейното просрочие. Не изразява становище по съществото на спора.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, преценява следното:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК. Неоснователно е възражението на ответника ЦИК за недопустимост на жалбата поради нейното просрочие. В случая няма спор, че обжалваното решение е обявено на 28.03.2026г. и тридневният срок по чл. 58, ал. 1 от ИК изтича на 31.03.2006г. Жалбата е постъпила като имейл в информационната система на ЦИК в 00ч. и 50мин. на 01.04.2026г. Но предвид двучасовата часова разлика между България и Обединено кралство Великобритания, жалбата е подадена на 31.03.2006г. в 22ч. и 50мин. Доколкото е допустимо жалбата да се подаде по пощата от друга държава, когато се отчита датата на подаването й в съответната държава, то следва да се приеме, че тя е подадена на 31.03.2006г. в 22ч. и 50мин. – следователно в тридневният срок по чл. 58, ал. 1 от ИК. Затова настоящият състав счете, че разглеждането на оспорването от състав на Върховния административен съд е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установена от фактическа страна следното:

С обжалваното решение №4651-НС от 28 март 2026г., ЦИК е определила местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната, и броя на избирателните секции във всяко място при произвеждане на изборите за народни представители на 19.04.2026г. В обжалваната част за Обединено кралство Великобритания и С. И. са определени общо 28 избирателни секции, от които 8 в дипломатическите и консулските представителства (ДКП) и 20 извън ДКП, като сред тях липсва избирателна секция в гр.Телфорд, Обединено кралство Великобритания.

Обжалваното решение е издадено от ЦИК на основание чл. 57, ал. 1, т. 17 , чл. 12 във връзка чл. 14 - чл. 16 и чл. 17, ал. 1 от ИК. За да се произнесе, решаващият орган е взел предвид решение №4445-НС/19.02.2026г. относно условията и реда за образуване на избирателните секции извън страната за изборите за народни представители на 19 април 2026 г., решение №4511-НС/27.02.2026г., с което е обявен списъкът на местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната по реда на чл. 14, ал. 1 и по чл. 14, ал. 2, т. 2 от Изборния кодекс. Както и приетите и обработени заявления за гласуване извън страната, подадени до изтичане на срока за подаването им на 24 март 2026 г., мотивираните предложения на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства (ДКП) за образуване на секции извън страната, постъпили чрез Министерството на външните работи (МВнР), ведно с приложените към тях обобщени таблици и становища, обобщената информация относно получените съгласия, разрешителните режими и изискванията на приемащите държави за произвеждане на изборите извън страната, предоставена от МВнР, данните за броя на гласувалите избиратели на изборите за народни представители на 27.10.2024 г., използвани при преценката на натовареността и реалната избирателна активност по отделни места.

След запознаване със съдържанието на оспореното решение, изложените в него фактически и правни основания за постановяването му и представените в хода на производството писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 17 и чл. 12 от ИК, в изискуемата писмена форма.

Спазени са законовите изисквания за кворум и мнозинство – решението е прието с 14 гласа „за“ и 0 гласа „против“.

При постановяване на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В обжалваното решение са посочени правните основания за издаването му, изложени са относими и съобразени със събраните в хода на производството факти и обстоятелства мотиви. Взети са предвид документите, приложени към приетата по делото административна преписка.

Съдът намира, че обжалваното решение съответства на приложимите материалноправни норми. Съобразно текста на чл. 12 от ИК, ЦИК не по-късно от 21 дни преди изборния ден определя местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната и броя на избирателните секции във всяко място. Процедурата е подробно регламентирана в нормите на раздел ІІІ от глава втора на ИК и в конкретната хипотеза тя е надлежно изпълнена.

ЦИК е взела решение по чл. 57, ал. 1, т. 17 след съобразяване с условията и реда за образуване на избирателните секции извън страната при произвеждане на изборите за народни представители на 19.04.2026г., приети с решение № 4445-НС от 19.02.2026 г. на ЦИК. Така приетите от ЦИК условия включват: съобразяване с предложенията на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства информация, свързани с местоположението на избирателните секции извън страната въз основа на териториалното разпределение на българската общност в съответното населено място; данните за получени съгласия на приемащата държава, ако такова се изисква; предложенията на организациите на българските граждани в съответното място за местоположението на избирателните секции до ръководителите на дипломатическите и консулските представителства; данните за потърсено съдействие от местните администрации в приемащите страни на местата, където се разкриват избирателни секции, по всички въпроси, за които такова съдействие е необходимо и др.

С обжалваното решение ЦИК е съобразила, че съгласно чл. 14, ал. 5 от ИК, в държавите, които не са членки на Европейския съюз (ЕС), се образуват до 20 избирателни секции извън ДКП на Р. Б. в съответната държава. Затова достигането на прага от 40 заявления по чл. 14, ал. 3 ИК е необходимо, но не и достатъчно условие за определяне на място за образуване на избирателна секция за гласуване в държава извън ЕС.

Съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ИК, с решение на Централната избирателна комисия по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в местата в държавите, които не са членки на Европейския съюз, извън дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции въз основа на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1 от ИК. Предвидено е, че ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Р. Б. въз основа на териториалното разпределение на българската общност, отдалечеността на избирателните секции и изискването на чл. 14, ал. 5 ИК, изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 22 дни преди изборния ден. Видно от събраните по делото доказателства, а и от съдържанието на сезиращата съда жалба в тази и част, при произнасянето си ЦИК се е съобразил с предложението на посолството на Р България и с мнението на представители на българската общност и на Мрежата на изборните доброволци, като единственото разминаване с предложението на последните е отпадането на Брайтън и включването на Стратфорд. По отношение на други невключени места са взети предвид близостта и покриването на територия от по-големи центрове с по–добра транспортна достъпност.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ИК определянето на местоположението на избирателните секции извън страната се осъществява от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на териториалното разпределение на българската общност в съответното място. Алинея трета на същия текст регламентира възможността организации на българските граждани в съответното място да правят предложение за местоположението на избирателните секции извън страната до ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, като действията в тази насока могат да бъдат предприети не по-късно от 25 дни преди изборния ден. При запознаване със събраните доказателства се установява, че действията на компетентните длъжностни лица са съобразени с така разписаната от законодателя правна регламентация. Не са представени доказателства за несъобразяване на териториалното разпределение на българската общност на засегнатата от решението територия. Напротив, видно от мотивите към решението, при произнасянето си посолството на Р България, а в последствие и ЦИК са взели предвид предложението на доброволческата мрежа, възползвала се от правата по чл. 13, ал. 3 от ИК с изключение на едно населено място, което не се оспорва. Отправеното до компетентните държавни органи предложение няма обвързваща сила за тях, т. е. решението им се взема в условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на контрол от съда относно неговата целесъобразност.

Настоящият съдебен състав намира за необосновано твърдението на оспорващия за допуснато нарушение, изразяващо се неопределяне на избирателна секция в гр.Телфорд, Обединено кралство Великобритания. В случая се установява, че са 66 местата извън дипломатическите и консулските представителства с подадени повече от 40 заявления по чл. 14, ал. 3 ИК. Според чл. 14, ал. 5 от ИК в държавите, които не са членки на Европейския съюз, се образуват до 20 избирателни секции извън ДКП на Р. Б. в съответната държава. При законовото ограничение за най-много 20 избирателни секции, е очевидно, че не могат да бъдат разкрити 66 избирателни секции. Същественото в случая е, че при взетото решение къде да бъдат избирателни секции в Обединено кралство Великобритания и С. И. ЦИК е възприела изцяло постъпилото предложение от дипломатическото представителство на Р. Б. в Обединено кралство Великобритания и С. И. и е мотивирала своя акт на база неговото съдържание, което е осъществено в пределите на нейната оперативна самостоятелност. При обжалване съдът не може да извършва проверка по целесъобразност и да ревизира решението на ЦИК, което е надлежно обосновано и изцяло е в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 3 и 5 от ИК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореният административен акт в атакуваната му част е постановен в съответствие с приложимия материален закон и при спазване изискуемите административнопроизводствени правила.

Решението на ЦИК е съобразено и с целта на закона, а именно: при предвидените законови ограничения относно броя на изборните секции на територия на държава извън Европейския съюз да се осигури възможност на максимален брой гласоподаватели, заявили желание да гласуват на територията на Обединено кралство Великобритания и С. И. да реализират активното си избирателно право.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна. При постановяване на решението не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Затова и на основание чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 12 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. К. срещу решение №4651-НС от 28.03.2026г. на Централна избирателна комисия, частта му, в която са определени местата на избирателни секции в Обединено кралство Великобритания и С. И. при произвеждане на изборите за народни представители на 19 април 2026г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Т. П.

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ Т. Д.