ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10

[населено място], 03.01.2025 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н.

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1612 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. Г. срещу решение № 150 от 15.04.2024г. по в. гр. д. № 161/2024г. на Окръжен съд – Русе. С решението, като е отменено частично и е потвърдено частично решение № 1796 от 17.12.2023г. по гр. д. № 4385/2022г. на Районен съд – Русе, е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД в поддържания във въззивното производство размер от 13 500 лева, със законната лихва за забава от 05.08.2021г. Обезщетението е било претендирано поради претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.04.2021г. в [населено място] по причина на водача на атракционно влакче, гражданската отговорност на когото е била застрахована при ответното застрахователно дружество.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно от въззивния съд е било прието, че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника, тъй като по делото не е имало доказателства, които да установят наличието на идентичност между превозното средство, участвало в пътнотранспортното произшествие, и застрахованото превозно средство. Въззивният съд е достигнал до този неправилен извод в резултат на непълно и изолирано обсъждане на писмените доказателства, без да се отчита взаимната връзка по между им. Не е била съобразена издадената на името на Н. С. С. фактура от 20.12.2017г., която не е била оспорена от страните, и даденото в нея описание на превозното средство (с рама, идентична с тази на застрахования автомобил). Не са обсъдени техническият паспорт на моторното превозно средство, декларацията за съответствие, разрешението от [община] за ползването, както и документите по а. н.х. д. № 1549/2021г., от които се установява, че се касае за бавно движещо се превозно средство, което не подлежи на регистрация (чл. 1, ал. 4, т. 7 от Наредба № І-45/24.03.2000г.). Че превозното средство е било без регистрация е било посочено и в застрахователния договор. Така съдът неправилно се е позовал единствено на справката, предоставена от Сектор „Пътна полиция“, и неправилно е приел, че товарният автомобил е бил с дата на първоначална регистрация 13.09.2000г., без последващи промени. Касае се за МПС, което собственикът и производител „Бриз“ АД е преработил. Събраните доказателства водят до извод, че процесното МПС, с което е било причинено виновно пътнотранспортното произшествие на 22.04.2021г., е идентично със застрахованото. В касационната жалба са изложени съображения и срещу възражението на ответника за съпричиняване на вредите по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото правен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираният въпрос е: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г.. на ОСГК на ВКС, решение № 190 от 07.02.2020г. по гр. д. № 24/2019г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 5 от 11.05.2020г. по гр. д. № 1241/2019г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 133 от 23.10.2019г. по гр. д. № 3565/2018г. на ВКС, ГК, І г. о. и др., с които на поставеният въпрос е отговорено положително.

От насрещната страна „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъжда се заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Не е подаден отговор от Н. С. С. подпомагаща страна на застрахователното дружество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

С исковата си молба по делото, подадена на 18.08.2022г., П. П. Г. е поискала присъждане на обезщетение от 15 000 лева, със законната лихва от 05.05.2021г., за претърпените от нея неимуществени вреди, резултат на пътен инцидент от 22.04.2021г., настъпил в [населено място], Парка на младежта. Тялото на детето, тогава на 10 години, изпаднало от купе на атракционно влакче, при което последвало триене в гума на влакчето и в земята, тъй като кракът на детето останал заклещен в оставени под седалката резервни гуми. От триенето били получени охлузни рани по корема, поясната област, левия лакет, лявата подбедрица, дясното коляно, както и пукнатина на лявата илиачна кост. Детето се възстановявало физически повече от два месеца, понесло значителни психологически травми. В исковата молба е било посочено още, че превозното средство, с рама № ХВ9ЕD308004212, е било собственост на ЕТ“Ниси – Н. С. и управлявано от него. То било застраховано по задължителна застраховка „Гражданско отговорност“ в „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с полица № ВG/07/520001889771, с период на валидност 12.07.2020г. – 11.07.2021г. На 05.05.2021г. било подадено искане за обезщетение. С писмо рег. № РК-006-99/3/17.05.2021г. застрахователят поискал представянето на влязло в сила наказателно постановление срещу водача и посочване на банкова сметка, но не извършил плащане.

Към исковата молба е било представено, освен другото, уведомителното писмо от 17.05.2021г. на застрахователя, както и второ писмо с РК-006-99/6/ 23.07.2021г., с което П. П. Г. е била уведомена, че срещу водача на атракционния влак е образувано административно наказателно производство и при произнасяне по претенцията е необходимо да се узнае резултата от съдебната проверка на постановлението. Представен е бил и констативен протокол за ПТП с пострадали от 22.04.2021г., в който е била посочена застрахователната полица, установяваща застраховка „Гражданска отговорност“ относно превозното средство.

С представен отговор на исковата молба застрахователното дружество е заявило, че оспорва застрахователното правоотношение, тъй като полицата се отнася до превозно средство с ДК [рег. номер на МПС] , марка „УАЗ“, модел 452А, собственост на „Бриз“ АД, а инцидентът е станал с атракционно влакче „WARAN“, собственост на ЕТ“Ниси – Н. С. . Оспорено е било наличието на виновно противоправно поведение на водача, както и е направено възражение, че единствено действията на детето са довели до падането и последвалите наранявания, евентуално че е налице съпричиняване от 90%. Не са упражнили надзор и пътувалите във влакчето педагози. Възразено е било също, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено.

Като приложение към исковата молба от застрахователя е била представена комбинирана застрахователна полица № ВG/07/520001889771 от 08.07.2020г. относно товарен автомобил „UAZ 452А“, със застраховащ с „Бриз“ АД. Превозното средство е било посочено с рама VIN 35960.

В проведеното първо открито съдебно заседание на 16.03.2021г. от името на ищцата е било уточнено, че се касае за едно и също превозно средство и неговата рама е 35960, а не посочената в исковата молба.

По делото са били изслушани съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа експертиза, както и са били разпитани свидетели.

Допълнително са били приети като писмени доказателства технически паспорт на влаковата композиция Локомотив + 2 бр. вагони, съгласно който машината е била вариант на стандартен автомобил УАЗ 469 със запазени технически параметри на двигател, трансмисия, органи на управление, сигнализация и ходова част. Паспортът е бил издаден от „Бриз“ АД, удостоверило с декларация за съответствие, че продуктът е произведен от дружеството, сертифициран и предаден на Н. С. (декларация от 12.11.2017г.). Приети са били и технически данни, както и фактура № 55 от 20.12.2017г., издадена от „Бриз“ АД, относно атракционната влакова композиция с рама № 35960, с удостоверено авансово плащане от получателя на фактурата Н. С. С. Документите са били във връзка с експлоатацията на превозното средство, за което е имало разрешение от [община]. Приета по делото е била и справка от Гаранционен фонд, съгласно която към 22.04.2021г. МПС с номер на рама 35960 е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователно дружество Евроинс“ АД.

Съгласно писмо от 12.05.2023г. от Сектор „Пътна полиция“ – [населено място], също прието по делото като доказателство, след извършена справка в АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ е било установено, че товарен автомобил „УАЗ 452А“ с рама № 35960, с рег. [рег. номер на МПС] е бил регистриран първоначално в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас на 13.09.2000г. и няма данни за извършени други промени в регистрацията. Собственик е било дружеството „Бриз“ АД.

С решение № 1796 от 17.12.2023г. съставът на Районен съд – Русе е счел предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за частично основателен – за сумата от 7 500 лева, със законната лихва от 05.08.2021г. до окончателното плащане. Прието е било, че Н. С. С. водач на атракционното влакче, е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 132, ал. 2 от ЗДВП), като не осигурил всички условия за безопасно превозване на пътниците. Във вагончето на ищцата под седалките срещу нея били оставени резервни гуми, на които детето се закачило при преместване от мястото си. Тези гуми не е следвало да се намират във вагона, в който се превозват пътници, тъй като това би нарушила тяхната безопасност. За дължимото обезщетение, според първоинстанционния съд, е носил отговорност отговорност застрахователят – ответник по сключения застрахователен договор. „Бриз“ АД е застраховало при ответника атракционната композиция, която били закупена от Н. С. С. Базовото обезщетение е била прието в размер 15 000 лева, но то е била намалено на 7 5000 лева поради съпричиняване (50%) – детето е станало от мястото си, въпреки изричния инструктаж, направен от учителите и от шофьора. С първонстанционното решение са били обсъдени обстоятелствата по издаденото и в последствие отменено наказателно постановление на водача на атракционната композиция, съгласно приложеното а. н.х. д. № 1549/2021г. на Районен съд – Русе.

П. П. Г. е обжалвала първоинстанционното решение в частта на отхвърления иск за обезщетение за сумата над 7 500 лева до 13 500лева, със законната лихва от 05.08.2021г. до окончателното плащане. Оплакванията са били срещу размера на възприетия принос, който, според страната, е трябвало да бъде 10%.

Застрахователното дружество е обжалвало първоинстанционното решение в осъдителната му част с оплакване, че не е била разгледано възражението относно застрахователното правоотношение. Акцентирано е било върху съдържанието на застрахователната полица и писмото на МВР, Сектор „Пътна полиция“ от 15.05.2023г. Според дружеството е ставало въпрос за различни вещи, с различни собственици. Възразено е било още и срещу изводите за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача и приетия размер на съпричиняването.

Оплакването на застрахователното дружество, че неправилно е било възприето съществуване на валидно застрахователно правоотношение, е било прието от въззивния съд за основателно. След частична отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение искът на П. П. Г. по чл. 432, ал. 1 от КЗ е бил изцяло отхвърлен (решение № 150 от 15.04.2024г. по в. гр. д. № 161/2024г. на Окръжен съд – Русе). При позоваване на застрахователната полица и писмото на МВР, Сектор „Пътна полиция“ е бил направен извод, че по делото няма доказателства, които да установят наличието на идентичност между превозното средство, участник в настъпилия пътен инцидент, и застрахованото МПС. Приетите по делото технически паспорт, декларации за съответствие, разрешение от [община], сочат придобиването на собственост върху атракционното влакче и получаването на разрешение за експлоатация. Единствено във фактурата от 20.12.2017. е посочен номер на рама, идентичен с номера на рамата на застрахования товарен автомобил, но това е частен удостоверителен документ, който не носи подпис на страните по делото и не се ползва с доказателствена сила.

При тези установени обстоятелства са налице препоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, като мотивира решението си, е въпрос от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловил изводите на съда. В контекста на оплакването в касационната жалба, че доказателствата по делото не са били обсъдени в пълнота, въпросът отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и със задължителната практика на този съд в тълкувателни решения (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

С оглед допуснатото касационно обжалване на П. П. Г., действаща със съгласието на П. Р. Г., неин баща, следва да бъде дадена възможност да представи документ за внесена държавна такса в размер на 270 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба. Таксата е съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, при обжалваем интерес по делото от 13 500 лева.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 15.04.2024г. по в. гр. д. № 161/2024г. на Окръжен съд – Русе.

УКАЗВА на касатора П. П. Г., действаща със съгласието на П. Р. Г., неин баща, в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на 270 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба.

ДА СЕ уведоми за делото дирекцията „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на П. П. Г. на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

При непредставяне в срок на документ за внесена дължимата държавна такса делото да се докладва на състава за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:1.

2.