ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 24

гр. София, 06.01.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1310 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] срещу решение №1291 от 05.03.2024г., постановено по в. гр. д. №8232 от 2022г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено частично решение №20010789 от 07.02.2022г., постановено по гр. д. №49300/2020г. по описа на Районен съд - София, и вместо това е признато за установено, на основание чл. 439 ГПК, по отношение на Л. С. М., че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист на 21.09.2010г. по ч. гр. д. №41575/2010г. по описа на СРС в общ размер 16 586.46 лева, от които 14 207.83 лева – главница по договор за потребителски кредит от 23.06.2009г.; 1 304 лева – договорна лихва за периода от 23.07.2009г. до 13.08.2010г.; 88.23 лева – наказателна лихва за периода от 23.12.2009г. до 13.08.2010г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /19.08.2010г./ до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 312 лева заплатена държавна такса и 674.40 лева юрисконсултско възнаграждение, като ответникът е осъден да плати на ищцата разноските по делото в общ размер за двете инстанции от 3 122.64 лева.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 3 ГПК въззивният съд не е анализирал всички относими доказателства по делото, не е съобразил прекъсванията на давностния срок с извършените изпълнителни действия след м. 09.2017г. /на 30.08.2017г.- запор върху вземания на длъжника; на 16.08.2018г.- постъпили суми от принудително изпълнение; на 01.02.2019г. и на 01.04.2021г.- искане за извършване на изпълнителни действия/, като неправилно е приел, че в хода на делото и преди приключване на устните състезания във въззивното производство е изтекла общата 5-годишна погасителна давност. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора- „1. Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност постъпването на сума от принудително изпълнение, както и искането на взискателя за прилагане определен изпълнителен способ? и 2. Длъжен ли е съдът да съобрази всички релевирани факти от значение за спорното право в исковия процес и да мотивира кои от тях не възприема и по каква причина?“, като твърди, че е налице допълнителното основание за допускане до касация по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №2/26.05.2015г., тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и цитираните решения по чл. 290 ГПК.

Ответникът Л. С. М. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, посочени в жалбата. Заявява, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от дружеството касатор срещу Л. М. искове с правно основание чл. 439 ГПК и да уважи същите, въззивният съд стига до извод, че общата 5-годишна погасителна давност за процесните вземания е изтекла на 08.12.2022 г. – в хода на процеса. Решаващият съдебен състав приема за безспорно, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от 21.09.2010г. по ч. гр. д. №41575/2010г. по описа на СРС, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, влязла в сила на 22.01.2011г., като по молба на кредитора „Юробанк и ЕФ Д. Б. АД на 07.12.2010г. е образувано изпълнително дело №6318 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 от КЧСИ. Съдът приема, че по това дело са предприети изпълнителни действия на 07.01.2011г., 11.01.2011г., 19.01.2011г. /наложени запори на банковите сметки на длъжника/; на 01.07.2013г. /наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника/. На 26.02.2016г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер е подал молба да бъде конституиран като взискател по делото, а на 05.07.2017г. е поискал делото да бъде прекратено поради настъпила перемпция и да бъде образувано наново. Въз основа на молбата е образувано ново изпълнително дело №4596/2017г., по което през м. 08.2017г. и м. 09.2017г. /последното на 29.09.2017г./ са наложени запори на банкови сметки на длъжника.

Решаващият съдебен състав намира, че от образуването на изпълнителното дело на 07.12.2010г. до 26.06.2015г. давност не е текла, а след този момент давността е прекъсвана с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземанията. Като съобразява разясненията по т. 10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, вкл. насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н. С оглед доказателствата, въззивният съд стига до извод, че давността за процесните вземания е била прекъсвана през месец август и месец септември 2017г., когато са връчени няколко запорни съобщения на трети задължени лица. Излага доводи, че давността не е била прекъсната с предявяване на иска по чл. 439 ГПК, който е отрицателен установителен иск. Предвид изложеното и при съобразяване на периода на обявено извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г./, съгласно който в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давността е спряла да тече, съдът от стига до извод, че 5-годишният давностен срок е изтекъл в хода на делото - на 08.12.2022г., преди приключването на устните състезания, като този новонастъпил факт следва да се зачете по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият от поставените от касатора въпроси не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, тъй като не е обсъден от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Съдът изобщо не е преценявал факти като плащане на суми в изпълнителното производство и искания на взискателя за прилагане на нови изпълнителни способи. В тази връзка са и наведените оплаквания в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения.

Вторият процесуалноправен въпрос, уточнен от съда съгласно правомощията му - за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните, отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. Въпросът е поставен в контекста на подробно изложените оплаквания за липса на анализ на относими доказателства, представени за установяване на твърдяното прекъсване на давностния срок след м. 09.2017г., приети по делото и обсъдени от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. С цитираната в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК практика по чл. 290 ГПК, както и задължителна съдебна практика- т. 2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Налице е и трайна съдебна практика, вкл. цитираната от касатора, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе от доводите и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба. С оглед изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка за съответствие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 331.73 лева.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1291 от 05.03.2024г., постановено по в. гр. д. №8232 от 2022г. по описа на Софийски градски съд, в обжалваната част.

УКАЗВА на касационния жалбоподател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 331.73 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.