ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31

гр. София, 07.01.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1883 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба от касатора ЗЕАД „Б. В. иншурънс груп“, [населено място] чрез процесуален представител адвокат З. К. за изменение на определение № 2419 от 18.09.2024 г. по т. дело № 1883/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационното производство съразмерно на недопустимата част на касационната жалба. Поддържа становище, че присъденото възнаграждение за адвокат в размер 12 330,79 лв. е прекомерно, тъй като че ответникът не е изложил съображения в отговора на касационната жалба за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а отговорът е изцяло съобразно доводите на касатора. Релевира доводи, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение касае общият размер на исковете /главница 539 154,19 лв. и лихва за забава 26 460 лв./, докато предмет на делото са само частично предявените искове.

Ответникът „Т. С. ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. Д. оспорва молбата за изменение на определението по чл. 248 ГПК и поддържа становище за нейната неоснователност по следните съображения: касаторът не е посочил сумата, с която иска да се намали присъденото възнаграждение; за допустимостта на касационното производство съдът следи служебно и не е необходимо възражение; разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение и при прекратяване на делото; адвокатският хонорар не е прекомерен, тъй като търсената от ответника защита е да бъдат отхвърлени частичните искове, тъй като това би изключило възможността да бъдат предявени искове за останалата част от вземането поради силата на пресъдено нещо съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2.

Подадената от касатора молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:

С определение № № 2419 от 18.09.2024 г. по т. дело № 1883/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е оставя без разглеждане касационната жалба на ЗЕАД „Б. В. иншурънс груп“ срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от ЗЕАД „Б. В. иншурънс груп“ срещу „Т. С. ЕАД, [населено място] частични искове за заплащане на следните суми: сумата 10 000 лв., представляваща част от сумата 15 392,12 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000164/23.06.2016 г., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 472 лв., представляваща част от сумата 722 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата 20 000 лв., представляваща част от сумата 55 065,65 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000172/04.07.2016 г., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 1 000 лв., представляваща част от сумата 2 585 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; както и в частта, с която ЗЕАД „Б. В. иншурънс груп“ е осъдено да заплати на „Т. С. ЕАД сумата 12 981,56 лв. – разноски за двете съдебни производства. С посоченото определение ЗЕАД „Б. В. иншурънс груп“ е осъдено да заплати на „Т. С. ЕАД сума в размер 12 330,79 лв. – направени разноски за касационното производство, съразмерно на недопустимата част на касационната жалба.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Доводът на ответника, че адвокатският хонорар не е прекомерен, тъй като търсената от ответника защита е да бъдат отхвърлени частичните искове, защото това би изключило възможността да бъдат предявени искове за останалата част от вземането поради силата на пресъдено нещо съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, е неоснователен.

От една страна, силата на пресъдено нещо по частичните искове с размер под определения минимален размер за касационно обжалване, е възникнала с постановяване на въззивното решение, което в съответната част е влязло в сила поради неговата частична необжалваемост – чл. 296, т. 1 ГПК.

От друга страна, с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., EU:C:2024:71 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, EU:C:2017:890 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /предишно наименование Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения/, в частност чл. 2, ал. 7 от наредбата, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа с оглед уговорения паричен еквивалент на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай уговореното и заплатено от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение за касационното производство е в размер 31 906,12 лв. с включен ДДС. Настоящият съдебен състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото с оглед частичната недопустимост на касационната жалба поради необжалваемост на въззивното решение по част от предявените частични искове, приема, че договореното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и е налице основание за неговото намаляване със сумата над 3 000 лв. /равностойност на 1 533,88 евро/ до присъдените 12 330,79 лв. /равностойност на 6 304,63 евро/, т. е. със сумата 9 330,79 лв. /равностойност на 4 770,76 евро/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ определение № 2419 от 18.09.2024 г. по т. дело № 1883/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта, с която ЗЕАД „Б. В. иншурънс груп“ е осъдено да заплати на „Т. С. ЕАД сума в размер 12 330,79 лв. – направени разноски за касационното производство, съразмерно на недопустимата част на касационната жалба, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намалява разноските, които касаторът ЗЕАД „Б. В. иншурънс груп“ следва да заплати на „Т. С. ЕАД за касационното производство от 12 330,79 лв. /равностойност на 6 304,63 евро/ на 3 000 лв. /равностойност на 1 533,88 евро/, т. е. със сумата 9 330,79 лв. /равностойност на 4 770,76 евро/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.