ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 47/09.01.2025 г.

гр. София, 08.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 2671 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. О., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 259 от 27.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 10/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1501 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3023/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Районен съд – Елена иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата 6000 лв., претендирана като частичен иск от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане на гр. д. № 180/2022 г. по описа на Районен съд - Елена в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа твърдение, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано. Прави се оплакване, че въззивният съд не е обсъдил наведените от страната доводи, искания, възражения и относимите към тях обстоятелства. Сочи се, че атакуваното решение е неправилно, поради наличието на данни за отвод на всеки един от членовете на съдебния състав в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните два въпроса:...