ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 46/09.01.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2176 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2143/11.04.2024 г. по гр. д. № 10535/2023 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 13639/07.08.2023 г. по гр. д. № 5849/2023 г. на Софийския районен съд, е осъдил Прокуратурата на Република България като процесуален субституент на държавата да заплати на Л. К. Л. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди от незаконното му обвинение в престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК, ведно със законната лихва 01.02.2020 г.

Решението се обжалва от Прокуратурата на Република България с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност, а повдигнатите въпроси са процесуалноправен и материалноправен. Процесуалноправният е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинноследствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение и които са от значение за определяне размера на обезщетението. Касаторът счита, че е разрешен в противоречие с т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и т. 3 и т. 11 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д № 3/2004 г. ОСГК на ВКС. Материалноправният е за приложението на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Касаторът счита, че решението противоречи на т. 11 ППлВС № 4/23.12.1968 г. и на решения на ВКС, цитирани в изложението по чл. 284, ал....