ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 246
гр. София, 22.01.2025 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 129/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10786/16.11.2023 г. на К. Н. В., [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат И. И., срещу въззивно решение № 375/12.10.2023 г. по в. гр. д. № 396/2023 г. на Окръжен съд - Плевен в частта, с която К. В. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца Л. И. Г. още 10 000 лева към първоначално присъдената с първоинстанционното решение сума от 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Въз основа на какви обстоятелства се определя справедливостта на обезщетението за вреди – кои са конкретните факти, относими към стойността на засегнатите блага; 2. Ако не е направено своевременно формално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, но от събраните по делото доказателства е очевидно, че такова е налице и има такъв довод в защитата на ответника, следва ли съдът да съобрази решението си с този доказан факт.
Ответникът по касация – Л. И. Г., чрез процесуалния представител адвокат З. М., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК,...