Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 6

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323

София, 27.01. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.11.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 4381/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Т. Т. срещу определение № 2098/19.08.2024 г. по в. ч.гр. д. № 2135/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 537/11.07.2024 г. по гр. д. № 817/2023 г. на Софийския окръжен съд, с което на основание чл. чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател с вх.№ 10255/14.12.2023 г. и е прекратено образуваното въз основа на нея производство по делото.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно определение, което подлежи на обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Т. срещу Районен съд - Костинброд, с която е поискано ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 56 000 лв., ведно с лихвите за просрочие, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на отказано разглеждане на предявен от него срещу Държавата иск по ЗОДОВ, под предлог че исковата му молба е нередовна.

След двукратно оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовности исковата молба е върната.

По частна жалба на Д. Т. състав на Софийският апелативен съд е отменил определението за връщане, то е установил, че исковата молба е нередовна на друго основание и е върнал делото на СОС с указания за отстраняване на нередовности. След като две указания на СОС до ищеца Д. Т. за отстраняване на нередовност не са били изпълнени, с обжалваното определение СОС повторно е върнал исковата молба.

Въззивният съд САС е приел, че първоинстанционният съд е изпълнил точно указанията на САС за отстраняване на нередовностите на исковата молба и е приел, че тези указания са законосъобразни – в съответствие с данните по делото.

САС е установил, че разпореждането на СОС за отстраняване на нередовности е съобщено надлежно на ищеца чрез неговата съпруга на 26.06.2024 г. и в срока за изпълнението им, който е изтекъл на 03.07.2024 г., те не са изпълнени (нередовностите не са отстранени).

Така САС е обосновал крайния си извод, че първоинстанционният съд (СОС) законосъобразно е упражнил правомощията си по чл. 129, ал. 3 ГПК.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

След като Д. Т. е подал касационната си частна жалба, той е поискал да му бъде предоставена правна помощ и САС е уважил това искане и след определяне на адвокат от САК го е назначил за служебен защитник.

С частната си жалба Д. Т. се е позовал на чл. 280, ал. 1 ГПК и е направил следното изложение, в което не е уточнено на кое от трите предвидени в разпоредбата основания частният жалбоподател се позовава:

1. „В КОНТЕКСТА НА КОНСТИТУЦИЯТА И УСТАНОВЕНАТА ОТ ВКС СЪДЕБНА ПРАКТИКА, ОТНОСНО ИСКОВЕТЕ П. З. НА ГРАЖДАНИТЕ - СЛЕДВА ЛИ СЕЗИРАНИТЕ П. З. СЪДИЛИЩА, ДА СПАЗВАТ РАЗПОРЕДЕНАТА О. З. СЪОТВЕТНА ЙЕРАРХИЯ И РОДОВА КОМПЕТЕНТНОСТ ИЛИ МОГАТ ДА НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С НЕЯ?? И АКО ИСКОВЕТЕ П. З. СА НАД 25 000 ЛЕВА, ДЛЪЖНИ ЛИ СА СЪДИЛИЩАТА ДА ИЗПЪЛНЯВАТ РАЗПОРЕДБИТЕ НА ГПК - ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ИМ ОТ СЪОТВЕТНИЯ ОКРЪЖЕН СЪД?? И КАКВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ГОРНИТЕ ВЪПРОСИ ИМА ПРАКТИКАТА НА СЕС ПО ЧЛЕНОВЕ -11, 20, 21 И 47 ОТ ХАРТАТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕС И ПРАКТИКАТА НА ЕСПЧ ПО ЧЛЕНОВЕ - 6, 10 И 14 ОТ КОНВЕНЦИЯТА-ЕКЗПЧОС??“; 2. „В КОНТЕКСТА НА КОНСТИТУЦИЯТА, БЪЛГАРСКИТЕ ЗАКОНИ И ПРАКТИКАТА НА СЕС И ЕСПЧ ИМАТ ЛИ ПРАВО СЪДИЛИЩАТА, ДА ОПРЕДЕЛЯТ ПРАВОТО НА ИСК СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА??“; 3. „В КОНТЕКСТА НА КОНСТИТУЦИЯТА, БЪЛГАРСКИТЕ ЗАКОНИ И ПРАКТИКАТА НА СЕС И ЕСПЧ, МОГАТ ЛИ ПЪРВОИНСТАНЦИОННИТЕ СЪДИЛИЩА ДА ИЗИСКВАТ ОТ ГРАЖДАНИТЕ?? И НЕЗПЪЛНЕНИЕТО ИМ ОТ ИЩЕЦА ВОДИ ЛИ АВТОМАТИЧНО ДО НЕПРЕОДОЛИМА ПРЕЧКА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ИСКА МУ??“; 4. „В КОНТЕКСТА НА КОНСТИТУЦИЯТА, БЪЛГАРСКИТЕ ЗАКОНИ И ПРАКТИКАТА НА СЕС И ЕСПЧ, ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИ СА СЪДИЛИЩАТА ДА УВАЖАТ ПРАВОТО НА ИСК НА ИЩЦИТЕ П. З. КОГАТО Е ПОСОЧЕНА И ПРИЗНАТА ОТ СЪДА - ТОЧНА ЦЕНА НА ИСКА?? ИЛИ ТОВА ПРАВО МОЖЕ ДА СЕ СУСПЕНДИРА ОТ СЪДИЛИЩАТА С БЕЗКРАЙНИ ИСКАНИЯ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИ И НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ В ЗАКОНА - КОНКРЕТИЗАЦИИ, УТОЧНЕНИЯ, ДЕТАЙЛИЗАЦИИ, ПРЕПОВТАРЯНИЯ И ПРЕНАПИСВАНИЯ НА ВЕЧЕ ПОДАДЕНИ ИСКОВЕ П. З. КАКТО Е В СЛУЧАЯ??“; 5. „В КОНТЕКСТА НА КОНСТИТУЦИЯТА, БЪЛГАРСКИТЕ ЗАКОНИ И ПРАКТИКАТА НА СЕС И ЕСПЧ, КАКВИ СА ПРЕЧКИТЕ ЗА ВАЛИДНОТО УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ИСК ПРЕД СЪДА???“; 6. „В КОНТЕКСТА НА КОНСТИТУЦИЯТА, БЪЛГАРСКИТЕ ЗАКОНИ И ПРАКТИКАТА НА СЕС И ЕСПЧ, МОГАТ ЛИ СЪДИЛИЩАТА ПО СВОЙ ИЗБОР ДА ПРЕЦЕНЯВАТ ЗА КОИ ИСКОВЕ П. З. ДА ПОИСКАТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ И НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ В ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ЗАКОНИ - КОНКРЕТИЗАЦИИ, УТОЧНЕНИЯ И ПРЕПОВТАРЯНЕ НА ИСКОВЕТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ??“; 7. „ДОПУСКАЛИ ПРАКТИКАТА НА ВКС ПО ИСКОВЕ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА И В ЧАСТНОСТ СРЕЩУ СЪДИЛИЩА, РЕШАВАЩИЯ СЪД ДА МОЖЕ ДА ТЪЛКУВА СВОБОДНО РАЗПОРЕДБИТЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН, ОТНОСНО РЕДОВНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ ИЛИ СЪДИЛИЩАТА СА ОГРАНИЧЕНИ ОТ КОНКРЕТНО РАЗПИСАНИТЕ ПРАВНИ НОРМИ на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 и двата във връзка с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК??“; 8. „КАКВА Е ЕВРОПЕЙСКАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА И В ЧАСТНОСТ НА ЕСПЧ И СЕС ПО ОТНОШЕНИЕ НА СВОБОДАТА НА ИЗРАЗЯВАНЕ В СЪДЕБНИ ИСКОВЕ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА И КАК ТРЯБВА ТЯ ДА СЕ ПРИЛАГА В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ВКС??“; 9. „ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СПОРЕД ПРАКТИКАТА НА ЕСПЧ И СЕС - ВСИЧКИ СЪДИЛИЩА С ГОДИНИ ДА ОТКАЗВАТ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ИСКОВЕ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА ПОД ПРЕДЛОГ - НЕРЕДОВНОСТ НА ИСКОВЕТЕ, КАКТО Е В НАСТОЯЩИЯ КАЗУС?? И ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СПОРЕД ПРАКТИКАТА НА ЕСПЧ И СЕС ДА СЕ ОТКАЗВА ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ, ЗАРАДИ НЕРЕДОВНОСТ НА ИСК??“; 10. „Е ЛИ НАРУШЕНИЕ НА ПРАКТИКАТА НА ЕСПЧ И СЕС, ТЪЛКУВАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ НА ВКС С КОЕТО ТОЙ СИ Е ПОМИСЛИЛ, ЧЕ СЕ Е САМООСВОБОДИЛ ОТ ОТГОВОРНОСТ ПРЕД ТЯХ ПО НЕДОПУСНАТИ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ЖАЛБИ??“11. „НАРУШЕНИЕ НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ЛИ Е СПОРЕД ПРАКТИКАТА НА ЕСПЧ И СЕС, КОГАТО ВКС НЕ УВЕДОМЯВА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ НА КАСАЦИОННИ И ЧАСТНИ ЖАЛБИ, ЧЕ ТЕ НЕ СА ДОПУСНАТИ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ. И ВСЛЕДСТВИЕ НА ТОВА ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ СА ПРОПУСНАЛИ СРОКОВЕТЕ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЪДИЛИЩА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА??“; 12. „НАРУШЕНИЕ НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ЛИ Е СПОРЕД ПРАКТИКАТА НА ЕСПЧ И СЕС, КОГАТО СЪДИЛИЩАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИ Н. П. ЦЕНЗУРА И ДИРЕКТНА ОМЕРТА, ПО О. П. ВЪПРОСИ, ПРЯКО КАСАЕЩИ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА КОИТО СЕ БАЗИРАТ ИСКОВЕТЕ МИ П. З. СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА И НЕЙНИТЕ СЪДИЛИЩА??“; 12. „НАРУШЕНИЕ НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ЛИ Е СПОРЕД ПРАКТИКАТА НА ЕСПЧ И СЕС, КОГАТО ВКС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТКАЖЕ ДА ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ - ЖАЛБА СРЕЩУ МНОГОКРАТЕН ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ПО ДОЛУСТОЯЩИ ОТ НЕГО СЪДИЛИЩА??“;.

От това изложение настоящият съдебен състав намира, че може да бъде уточнен процесуалноправният въпрос: дали преценката на съдилищата за редовността на исковите молби по ЗОДОВ, с които са сезирани, следва да бъде законосъобразна и дали в противен случай те не засягат правата на ищците?

Въпросът е обуславящ, но както беше посочено за мотивите на въззивния съд, той е извършил преценка за законосъобразността на дадените от състава на първоинстанционния съд (СОС) указания за отстраняване на нередовности (в изпълнение на указанията на предходния съдебен състав на САС ) и ги е намерил за законосъобразни, поради което е приел, че неотстраняването на нередовностите в определения от закона и съда срок има за последица законосъобразното упражняване от първоинстанционния съд на правомощието му по чл. 129, ал. 3 ГПК да върне нередовната искова молба.

Изводите на въззивния съд са в съответствие с установената практика на ВКС, а частният жалбоподател не е посочил практика на ВКС, на Конституционния съд и на СЕС в противоположен смисъл, поради което и с това изложение не е осъществено някое от посочените (лично) от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Назначеният служебен защитник също е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради това, че исковата молба е върната преди към образуваното по нея дело да бъде приложено приключеното дело, от което ищецът твърди, че е претърпял вреди и така съдът е извършил преценка на редовността на исковата молба преди да приобщи доказателства към нея, като въззивният съд, който извършва проверка на обжалваното определение при условията на пълен въззив, е следвало да събере тези доказателства. Така е обоснован доводът, че въззивното определение е незаконосъобразно поради непълнота на доказателства.

Служебният защитник се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 (всъщност т. 1) ГПК по въпроса, че е нарушена трайната съдебна практика на ВКС по въпроса, че когато първата инстанция не е приела доказателства, поискани от страната, въззивната инстанция следва да повтори тези процесуални действия преди да се произнесе, с което се твърди допуснато противоречие с решение № 81/08.07.2014 г. по гр. д. 5665/2013 г. на III г. о. на ВКС.

Въпросът не е обуславящ.

Въззивният съд не е извършвал и не е следвало да извършва преценка за редовността на исковата молба въз основа на посочените и представени с нея доказателства, а в съответствие с установената практика на ВКС въз основа на фактическите твърдения, изложени в нея и исканията в нея до съда, като е приел, че исковата молба е нередовна, защото от твърденията и исканията не могат да бъдат индивидуализирани искове.

Само за пълнота следва да се посочи, че този въпрос не е разрешен в противоречие с посоченото решение на ВКС, в което е даден отговор на различен правен въпрос – че въззивният съд е длъжен да основе решението си на доказателствата по делото.

САС не е разглеждал спора по същество, не е постановявал решение и не е извършвал преценка на доказателства, а се е произнесъл по законосъобразността на връщането на исковата молба.

Служебният защитник се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за нарушаване на правата на човека с оплакване, че ищецът не е разполагал с доходи, необходими за воденето на делото и първата инстанция не му е изпратила указания за възможността да ползва правна защита.

Твърди се допуснато противоречие с решение № 3/17.05.1994 г. на КС на Р.Б. по конст. д. № 1 /94 г., с което е прието че правото на защита е основно, всеобщо, лично право на гражданите; с решение по конст. д. № 12/2014 г. с което е прието, че правото на защита е средство на защита на други нарушени или застрашени права на гражданите и с решение на СЕС по дело С-279/09, според което принципът на ефективна защита по чл. 47 от Хартата на основните права и свободи може да обхваща право от освобождаване от заплащане на разноските.

Въпросът не е обуславящ.

При служебна проверка настоящият съдебен състав установи още, че СОС е освободил ищеца, който е в работоспособна възраст (роден е през 1977 г.) и не сочи причини за това, че не получава доходи, от такси и разноски по делото по неговия иск по ЗОДОВ (чиято държавна такса съгл. чл. 9а от ЗОДОВ и чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 10 лева), въпреки което той е направил повторно искане за това до въззивния съд (САС), Както и че във всички изпращани до него съобщения по образец се съдържа указване на възможността да заяви желание да ползва правна помощ. Към това следва да се отбележи и че исковата молба не е върната поради невнасяне на дължима държавна такса.

Служебният защитник се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за това дали по гражданско дело, в което се твърди нарушен достъп до конкретно дело и има твърдение за отговорност на държавата за вреди от органите на съдебната власт, съдът, разглеждащ исковата молба за отговорност на държавата, е задължен служебно или по искане на ищеца да изиска и приложи делото, към което се препраща във връзка с обстоятелствата в исковата молба и наличието на което дело е предпоставка за допустимостта на исковата молба.

Въпросът не е обуславящ, защото с обжалваното определение е извършена преценка на законосъобразността на определението (разпореждането) за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстраняване на нередовности в твърденията и исканията на ищеца, която не се извършва въз основа на преценка на посочените и представени доказателства. Наличието (прилагането) на посочено в изложението на искова молба гражданско дело не е предпоставка за допустимост на исковата молба.

Поради изложеното дотук изложението на служебния защитник не е годно да обоснове основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.

По преписката е представена молба с вх. № 25740/10.10.2024 г., подадена лично от частния жалбоподател Д. Т. Т., в която е посочено, че не поддържа извършените от назначения му процесуален представител действия, извън приподписването на подадената частна касационно жалба. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не следва да зачита извършените от служебния защитник действия.

Крайният извод е, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване определение № 2098/19.08.2024 г. по в. ч.гр. д. № 2135/2024 г. на Софийския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.