ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 261гр. София, 28.01.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 1041 по описа за 2024 година,
взе предвид следното.
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Сдружение „Тракийско дружество К. П. В. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.
Ищците оспорват жалбата.
По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ответника първоинстанционно решение, с което на основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ са отменени решенията на Общото събрание на сдружението, взети на 20.05.2021 г. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че ищците се явяват както членове на сдружението, така и редовно избрани делегати за събранието, чиито решения се оспорват, поради което безспорно установеното тяхно недопускане до участие в събранието има за последица провеждането му в нарушение на закона и устава като самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на взетите решения. По основния спорен по делото въпрос - дали към момента на провеждане на събранието ищците са притежавали качеството на членове на сдружението - във връзка с повдигнатото от ответника възражение за недопустимост, въззивният съд е обсъдил събраните в тази насока доказателства - документите по фирменото дело по регистрацията на сдружението (списъци на делегирани представители за проведени ОС до 2017 г. вкл., като след тази дата списъците са представени в търговския регистър), протокол от проведена отчетна сбирка на клуб по местоживеене „Левски“ и списък на актуалните членове към 09.05.2021 г., протокол от проведена отчетна сбирка на клуб по местоживеене „Аспарухово“ и списък на актуалните членове към 13.05.2021 г., протокол от проведена отчетна сбирка на клуб по интереси „Приятели“ и списък на актуалните членове към 07.05.2021 г., списъци на делегатите за ОС от 15.12.2016 г., от 05.07.2017 г., 04.04.2018 г., 08.05.2019 г., 15.07.2020 г., дневници за продажби за периода от 2016 г. до 2020 г. с отразени внасяния за всяка календарна година от клубовете „Левски“, „Аспарухово“ и „Приятели“ членски внос, делегатски карти. Обсъдил е и събраните гласни доказателства и е приел за установено, че и трите клуба съществуват повече от 10 години и са изпращали редовно свои делегирани представители в ОС, като голяма част от ищците са такива делегирани представители още от 2012 г., а следователно и членове на сдружението към тази дата. И трите клуба редовно са плащали годишния си членски внос съгласно данните в дневниците за продажби за релевантния период, предоставени от ТД на НАП Варна. Установил е също, че според протокола от проведено събрание на членовете на клуб „Левски“ на 09.05.2021 г. девет от ищците са били избрани за делегати на насроченото за 20.05.2021 г. Общо събрание, на събрание на клуб „Аспарухово“ от 13.05.21 г. за делегат е бил избран друг от ищците, а на 07.05.2021 г. други шест ищци са били избрани за делегати от клуб „Приятели“. Намерил е за неоснователно направеното от ответника оспорване на тези писмени доказателства, основано върху представените протокол № 27/28.04.2021 г. за проведено заседание на УС на сдружението, на което са били взети решение комисията по редовността на членството да стане постоянна до изтичане мандата на УС съгласно чл. 27, т. 4 и чл. 32 от Устава, и решение да се върне неправомерно събраният членски внос от клубовете, клуб „Левски“ да подаде заявление за членство и да бъдат изготвени делегатски карти, както и два броя писма за уведомяване на адресатите, че съгласно решение на УС от 22.03.2021 г. и въз основа на приет протокол за проверка на редовността на членството от постоянната комисия по редовността на членството в дружеството няма документи, показващи редовността на членството на посочените в протоколите за избор на делегати лица и същите не могат да бъдат такива, а съгласно решение на УС от 28.04.2021 г. неправомерно внесения от клубовете членски внос за 2020 г. е сторниран и ще им бъде върнат. В тази насока е изложил съображения, че съгласно чл. 22, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 ЗЮЛНЦ членството в сдружението се прекратява поради отпадане, като отпадането поради невнасяне установените имуществени вноски и системно неучастие в дейността се констатира по документи по реда, предвиден в устава на сдружението, правомощието за което съгласно устава остава в компетентността на Управителния съвет. Констатирал е, че от представените от ответника писмени доказателства, в частност протокола от заседание на УС от 22.03.2021 г. не се установява в какво се изразява нередовността на членството на делегатите на трите клуба и с какво е нарушена процедурата по внасяне на членския внос за 2020 г., след като в устава липсва краен срок за това, след изтичането на който ще се счита, че членственото правоотношение е прекратено, и не е посочено кой конкретно не е изпълнил задължението си за плащане на членски внос – отделни членове или цели клубове. С тези съображения съдът е обосновал и извод, за неоснователност на възраженията на ответника за прекратено членство на ищците поради неплащане на членски внос за 2020 г., като в допълнение е посочил, че дори и в тази насока да са взети някакви решения, те не намират основание нито в ЗЮЛНЦ, нито в действащия устав, поради което и не се установява липса на активна материалноправна легитимация на ищците.
Допускане на касационното обжалване се иска с оплаквания за недопустимост поради това, че ищците не са членове на сдружението, както и с довод, че в отклонение от чл. 26, ал. 2 ГПК с предявените искове се защитават права и на трети лица. Направено е и позоваване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
По чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са формулирани въпросите:
- чия е доказателствената тежест за установяване на членствено правоотношение на ищеца в сдружението с нестопанска цел, при иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и длъжен ли е съдът да укаже тази доказателствена тежест с доклада по делото; доказателствата за членство в сдружение следва ли да отговарят на изискванията на закона, устава на сдружението и решенията на Управителния съвет; тези доказателства подлежат ли на проверка, особено когато са оспорени изрично от ответната страна;
- следва ли съдът в решението си да обсъди и да се произнесе по всички въпроси, повдигнати от страните в хода по същество, както и да се произнесе по всички въведени от тях искания и възражения, вкл. и такива, свързани с нарушение на процедурата;
- дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасяне по незаявени оплаквания;
- длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви при постановяване на съдебното решение; длъжен ли е да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства и при такова оплакване какви следва да са мотивите на въззивното решение по съществото на спора;
- длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото?
Не се установяват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Решението се основава на съображенията, че не е установено твърдяното от ответника прекратяване на членствените правоотношения на ищците, изведени от събраните по делото доказателства. Правилността на тези съображения обаче не може да бъде предмет на проверка във фазата по чл. 288 ГПК, поради което преценката за наличие на вероятна недопустимост като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК може да бъде извършена само на база изложените от въззивния съд мотиви. От тази гледна точка, при приетото от съда съществуване на членствените правоотношения на ищците не се установяват данни за вероятна недопустимост поради липса на активна процесуална легитимация. Без значение за допустимостта на решението е и доводът за предявяване на исковете в защита на чужди права с оглед установената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, че при иск за отмяна на решение на сдружение с нестопанска цел ищецът може да се позове на нарушеното право на участие на други членове, когато това нарушение е било от значение за определянето на кворума на събранието или на мнозинството за вземане на съответното решение.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен бланкетното позоваване на очевидна неправилност с общо препращане към оплакванията в касационната жалба, не са изложени конкретни доводи за обосноваване на наличието на квалифицираната форма на неправилност с посочените по-горе признаци. Липсата на такова обосноваване е достатъчно основание за отказ да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция, за разлика от случаите на нищожност и недопустимост на въззивното решение, по общо правило не следи служебно за правилността му, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). С оглед последното в тежест на жалбоподателя е да посочи и обоснове кое от въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) отговаря и на квалифициращите признаци за „очевидна“ неправилност, посочени по-горе, което в конкретния случай не е сторено.
Не се установяват и основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първата група въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са включени в предмета на спора пред въззивната инстанция и да са обусловили правните изводи на последната, доколкото оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада не са направени във въззивната жалба, съответно не са и обсъждани от въззивния съд. Останалите въпроси, свеждащи се обобщено до задължението на въззивния съд да обсъди всички допустими и относими доказателства, факти и доводи на страните, като изложи самостоятелни мотиви, не удовлетворяват специалната предпоставка за допускане на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не се установява въззивният съд да се е отклонил от установената последователна практика на ВКС по този въпрос. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. посочените в касационната жалба протоколи от заседания на Управителния съвет на сдружението, като е изложил и съответните фактически и правни мотиви, обосноваващи крайния му извод за липса на прекратяване на членствените правоотношения поради неплащане на членски внос. Поради това не е налице противоречие с практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване, а проверката на правилността на така изложените от въззивния съд мотиви като въпрос по същество е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА жалбоподателят следва да заплати на упълномощения от ищцата М. Д. адв. Ю. Г. възнаграждение за касационното производство в размер на 1000 лв.
Съдържащото се в касационната жалба искане за отмяна на въззивното решение в частта за разноските представлява по същността си искане по чл. 248 ГПК, по което компетентен да се произнесе е въззивният съд след връщане на делото.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 23/22.01.2024 г. по т. д. № 338/2023 г. по описа на Варненски апелативен съд.
О. С. „Тракийско дружество К. П. войвода“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на адв. Ю. Г., [населено място], [улица], на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата възнаграждение в размер на 1000 лв.
Връща делото на Варненски апелативен съд за произнасяне по съдържащото се в касационната жалба искане по чл. 248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: .............................................
Членове:
1 ............................................
2. ...........................................