ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260

София, 28.01.2025 г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на 27.01., през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д. № 762` по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.А. Т. от САК частна жалба на ответника „Енерго-П. П. АД, [населено място], срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 172/06.03.2023г. по възз. т.д. № 543/2022г. на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение № 353/23.11.2022г. чрез присъждане на допълнително на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство над присъдените с въззивното решение 6000лв. до претендирания размер от 7416лв.

В частната жалба е релевирано, че дължимото адвокатско възнаграждение е неправилно определено на база сбора от цената на исковете, вместо на база цената на всеки обективно съединен иск. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение за въззивното производство в размер на 7416лв. с вкл.ДДС.

С постъпилия в срок писмен отговор подпомагащата страна „НЕК“ АД моли за постановяване на съдебен акт, който отговаря най-точно и справедливо на закона, актуалната съдебна практика и работата на защитата с оглед фактическата и правна сложност по конкретния спор.

Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, ищеца „ВГ-1“ ЕООД, [населено място].

Съставът на I т. о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид постановяване на решение по т. д.№ 763/2024г. на ВКС, образувано по касационна жалба срещу въззивното решение.

С въззивното решение, по релевираното от ищеца възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, са редуцирани от 7416лв. с ДДС на 6000лв. направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Този извод е обоснован с размера на минималното адвокатското възнаграждение по НМРАВ - 5642.40лв. с вкл.ДДС, на база материален интерес от 158 599лв., представляващ сбор от претендираните вземания за главници и за обезщетения за забава, като е съобразена и фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения във въззивното решение е прието, че в конкретния случай е прекомерно адвокатско възнаграждение за размера над 6000лв.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на ответника за изменение в частта на разноските на въззивното решение чрез допълнително присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение за размера над присъдения с въззивното решение до пълния предявен размер. За да приеме, че липсва основание за изменение на въззивното решение в частта за разноските, въззивният състав е посочил, че по релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във въззивното решение е направена дължимата преценка за фактическата и правна сложност на спора; материалният интерес по делото е сборът на претендираните вземанията, тъй като липсват различни по вид интереси, предявени за съдебна защита, като по акцесорните искове за мораторни лихви не са извършвани никакви самостоятелни процесуални действияа, поради което за тях не е справедливо и обосновано да се уговаря и съответно дължи отделно възнаграждение. Позовал се е на определение № 29/20.01.2020г. по т. д.№ 2982/2019г., II т. о., в което е прието, че, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.

Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК е изяснено в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Указано е, че то се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото; Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен; След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая, направените от ответника във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение са размер на 7416лв. с ДДС. Пред инстанциите по същество не е имало спор относно правото на процесуалния представител на ответника да начисли и получи адвокатско възнаграждение с ДДС, поради което възнаграждението се дължи ведно с 20 % ДДС. Заплатеното от ответника адвокатското възнаграждение е незначително надхвърлящо служещия само за ориентир минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, ред. към момента на сключване на договора за правна помощ /05.01.2022г./, определен за защитавания материален интерес. Като се има предвид конкретната фактическата и правна сложност на спора във въззивното производство - извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, както и вида и качеството на предоставената правна помощ, се налага извод, че е липсвало основание за рездуциране на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение за въззивното производство след прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските чрез допълнително осъждане на „ВГ - 1“ ЕООД да заплати, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Енерго-П. П. АД допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство по чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 1416лв. (над присъдените с решението в размер на 6000лв.).

Предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК, разноски на страните не се присъждат.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 172/06.03.2023г. по възз. т.д. № 543/2022г. на Апелативен съд – Варна и вместо него.

Изменя решение № 353/23.11.2022г. по възз. т.д. № 543/2022г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, като осъжда „ВГ - 1“ ЕООД да заплати, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Енерго-П. П. АД допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1416лв. (над присъдените с решение № 353/23.11.2022г. по възз. т.д. № 543/2022г. на Апелативен съд – Варна в размер на 6 000лв.).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: