РЕШЕНИЕ

№ 35

[населено място], 29.01.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б. ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

АННА НЕНОВА

при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1585/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „А. С. 77 ЕООД, за отмяна на арбитражно решение № 1/30.05.2023 г. по арбитражно дело при арбитър ad hoc Г. Н. Г. - № 1/2022 г. , с което ищецът е осъден да заплати на „Агродрип„ ООД суми, дължими като възнаграждение за изпълнени СМР, обезщетение на вреди от забава и неустойка за лошо изпълнение, на основание сключени между страните три договора - рег. № 47/22.10.2019 г., рег. № 44/ 27.10.2020 г. и рег. № 45/28.10.2020 г. Ищецът формално сочи основанията на чл. 47, т. 1, пр. 1 и т. 6 ЗМТА, като се позовава на следните обстоятелства:

Съгласно арбитражната клауза в договорите, на които са основани претенциите, всички спорове, породени от същите следва да се отнасят за разрешаване пред Международен арбитражен съд при „Алианц за правно взаимодействие“ - София, съобразно Правилника за работа на този съд - такъв Правилник не е предоставен на страната, не й е известен да съществува, не е достъпен на сайта на Международен арбитражен съд „Алианц за правно взаимодействие„ – София. Ищецът твърди, че дейността на арбитър ad hoc Г. е „обвързана от дейността на този арбитражен съд„ , но доколкото той не съществува, е налице основанието по чл. 47, ал. 1 , т. 1, пр. първо ЗМТА / недееспособност на страната, която иска отмяната, при сключване на арбитражното споразумение /.

Същевременно, липсата на Правилник, по който да е провеждано арбитражното производство, доколкото арбитър Г. се е позовал на чл. 24 ЗМТА - разглеждането на делото по начин, който самият той смята подходящ, но без да посочи точно какъв, според страната удовлетворява основанието по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА .

Насетне в исковата молба ищецът се позовава на: 1/ недопуснати му от арбитър Г. доказателствени искания, по които липсва произнасяне, в нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗМТА и накърняване принципа за равнопоставеност на страните, доколкото е допуснал дори преклудирани искания на ищеца ; 2/ будещи съмнения за безпристрастност действия на арбитър Г.: а / неосъществено призоваване на електронния адрес на страната, след като арбитърът не разполага с деловодство и по начало не е ясен приложимия начин на призоваване, вкл. след отправено изрично искане за това ; призоваване по телефон - при това от процесуалния представител на противната страна / без да се твърди, че „А. С. 77„ООД е било подведено от същия или по причина конкретния начин на призоваване негов представител не се е явил в което и да било проведено по арбитражното дело заседание; б/ неуважено от арбитър Г. искане за отвод, тъй като в качеството си на адвокат на „Агродрип„ООД многократно е защитавал дружеството /посочени 8 дела /, като не е представил и декларация по чл. 13 ЗМТА; в/ отказ на арбитър Г. да предостави на „А. С. 77„ ООД протоколите от заседанията на хартиен носител; г/ отложено първо заседание по арбитражното дело, с определение от 15.12.2022 г., доведено до знанието на ищеца на датата на първоначалното му насрочване - 20.12.2022 г., въпреки отправена от ищеца предходна молба, за изрично потвърждаване датата на заседанието, на електронния му адрес; д/ с оглед отложеното заседание от 20.12.2022г., молбата на ищеца „Агродрип„ ООД, с доказателствени искания, е била уважена с определение на арбитъра от 22.12.2022г., без възможност за становище на ответника, като не се оспорва връчването й нему на 20.12.2022 г., нито се твърди депозирано, но неразгледано становище на страната; на 18.01.2023г. – преди провеждане на заседание по делото, за което страната не спори, че е била уведомена на електронния си адрес, процесуалният представител на „А. С. 77„ ЕООД и воденият от него свидетел / непосочени с имена / са присъствали на упълномощаване процесуалния представител на противната страна – адв. П. от арбитър Г., да го представлява по наказателно дело в [населено място].

В обобщение - поради нарушаване разпоредби на ЗМТА и достатъчно данни за съмнение в безпристрастността на разгледалия делото арбитър ad hoc - Г. Г. – страната намира, че е налице основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА / образуване на арбитражния съд и на арбитражната процедура в нарушение на императивни разпоредби на ЗМТА / доколкото няма спор, че липсва изрично споразумение между страните за арбитражната процедура /. Нарушение на тази разпоредба се твърди и поради разглеждането на делото по неясни процесуални правила, вкл. относно реда за призоваване на страните, предвид това, че не е прилаган, а и не е известно на страната да съществува Правилник на Арбитражен съд при Международен арбитражен съд „Алианц за правно взаимодействие„ – София. Формално посоченото основание по чл. 47, ал. 1, т. 1 ЗМТА не е обосновано с относими към същото обстоятелства.

Следователно, искът следва да се разгледа на основание чл. 47, ал. 1, т. 6, пр. второ ЗМТА. Предявен е в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от датата на постановяване на самото арбитражно решение.

За да се произнесе по доводите и възраженията на страните, настоящият състав съобрази следното:

Арбитражната клауза, идентична по съдържание и в трите договора, сключени между страните, гласи : „Всички спорове, възникнали между страните или породени от клаузите на този договор се отнасят за разрешаване пред М. А. съд при „Алианс за правно взаимодействие„ – София, съобразно Правилника за работа на съответния АС, за дела, основани на арбитражни споразумения от Едноличен арбитър / решаващ орган /, посочен от ищеца или пред договорен – инцидентен Арбитраж / aд хок /, който Арбитражен съд страните определят в състав – Арбитър ад хок Г. Н. Г. / с посочени ЕГН и адрес на същия/, чиито решения са окончателни и задължителни за страните. Правото на избор, относно избора на Арбитраж, е изрично право на ищеца „.

Арбитражното производство е инициирано с директно адресиране на исковата молба до арбитър ad hoc Г. Н. Г.. С отговора на исковата молба ответникът и настоящ ищец „ А. С. 77“ ЕООД не е възразил срещу компетентността на арбитража, а за неяснота по каква процедура ще бъде разглеждан спора, считайки че и арбитърът ad hoc е обвързан с приложение на Правилника за работа на посочения в арбитражната клауза институционален арбитраж. Ответникът е предявил и отвод на арбитър Г., с молба, резулирана за получена на 19.12.2022 г., по съображения, че същият е бил процесуален представител на ищцовото дружество по няколко дела, водени в Районен и Окръжен съд – Пловдив / посочени с номера /. С оглед дългогодишната свързаност между ищеца и арбитъра са заявени съмнения в безпристрастнотта на последния. Процесуално представителство, предходно осъществявано от Г. Г. по отношение ищеца, не се оспорва по делото, вкл. е признато в декларацията на арбитъра от 21.09.2022 г.. С определение от 22.12.2022г. арбитър Г. е изложил съображения за неоснователност на искания отвод, оставяйки го без уважение, акцентирайки основно на персоналния му, предварителен избор за арбитър от всяка от страните, обвързващ ги със силата на закон / чл. 20а ЗЗД /. Този изначален избор предполага, според арбитъра, формирано информирано доверие на всяка от страните в личността на арбитъра. Изложени са мотиви, че така уговорена арбитражната клауза има последиците на тристранен договор – между страните и арбитъра и последният се явява обвързан от задължение да разгледа правния спор. Изложеното очевидно е в смисъл, че преценката на личността на арбитъра ad hoc е следвало да се извърши въз основа на всички значими обстоятелства, към момента на сключване на арбитражната клауза и доколкото процесуалното му представителство за ищеца не съставлява нововъзникнало, спрямо този момент, обстоятелство, то не съставлява основание за отвод. „Агро строй 77“ ЕООД не оспорва, че не е обжалвало отказа на арбитър Г. да се отведе от разглеждане на делото, като твърди, че не е упражнило това си потестативно право поради неуведомяване за определението на арбитъра от 22.12.2022г. Това твърдение, обаче, е невярно, видно от депозирано становище на дружеството по арбитражното дело, съдържащо коментар относно мотивите за отказа, с акцентиране върху квалифицирането на обстоятелствата по отвода като новоузнати от дружеството, макар и не нововъзникнали.

Преобладаващо, посочените обстоятелства страната съотнася към довода си наличие на основание за отвод на арбитър Г., наред с обстоятелствата, директно обосновали искането за отвод: видна в поведението му пристрастност спрямо ищеца в арбитражното производство, за сметка на отношението му към „А. С. 77“ ЕООД. Наличието на основание за отвод на арбитъра, обаче, не е обстоятелство от естество да бъде подведено под някоя от хипотезите на чл. 47, ал. 1 ЗМТА и конкретно - към хипотезата на т. 6, сочена от ищеца, освен когато и до приключване на арбитражното производство страната е останала в неизвестност за обосноваващите отвода обстоятелства / така решение по т. д.№ 2179/22 г. на ІІ т. о. на ВКС /. Не такъв, обаче, е настоящият случай. За страните, които поддържат основание за отвод на арбитражния състав, въз основа на обстоятелства, станали им известни след конституирането му / каквито са настоящите /, е предвидена защитата по чл. 14 и сл. ЗМТА. В случая „Агро строй 77„ ЕООД се е възползвал от правото си да поиска отвод на арбитъра, но не и от правото си да обжалва отказа му да се отведе. Пропускът му да проведе защитата си докрай не може да обоснове разширително тълкуване на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА.

По начало, сочените от ищеца обстоятелства, съгласно преждеизложеното в п. 2, са заявени в обосноваване пристрастност на арбитъра. Не са обвързани с твърдение за нарушение на сключено между страните споразумение / такова не се спори, че няма / или на конкретни разпоредби на ЗМТА, относно арбитражната процедура. Ищецът се позовава на уговорено приложим Правилник за работата на М. А. съд при „Алианс за правно взаимодействие„ – София. Този АС, обаче, е уговорен между страните като възможен избор на арбитражна институция, наред с възможен избор на арбитър ad hoc Г. Г., който избор е предоставен на ищеца, респ. на всяка от договарящите страни, за която би възникнал интерес от правна защита. В случая, ищецът е избрал арбитър ad hoc Г. Г., поради което визираният в клаузата Правилник на институционален арбитраж е неприложим за конкретното производство. Изрично определеният от страните арбитър изключва / освен в хипотеза на основания за отвод, останали неизвестни за страната до приключване на арбитражното производство / възможно основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6, пр. първо ЗМТА.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 6, пр. второ ЗМТА предвижда, че арбитражното решение се отменя, когато арбитражната процедура не е съобразена със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение – когато не са приложени императивни разпоредби на този закон. По приложението на чл. 47, ал. 1, т. 6, пр. второ ЗМТА е установена последователна практика на ВКС. С решения по т. д. № 920/2012 г., II т. о., т. д. № 2651/2014 г., I т. о., т. д. № 246/2017 г., II т. о., т. д. № 1546/2018 г., II т. о. и т. д. № 82/2020 г., I т. о. се приема, че основания за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА са отклонения от приложимите правила, които засягат образуването на арбитражния съд или арбитражната процедура като цяло, т. е. когато е приложен процесуален ред, различен от предписания от закона или уговорения в споразумението, като не са основания за отмяна отделните процесуални нарушения в арбитражното производство. Това произтича от естеството на арбитража, като средство за извънсъдебно уреждане на спорове, основаващо се на волята на страните и разпоредителната им власт спрямо техните частни правоотношения. Производството по чл. 47 ЗМТА не е такова по обжалване на арбитражното решение и извън правомощията на ВКС е проверката на правилността на отделните процесуални действия на решаващия орган. Уредбата на арбитражната процедура, съгласно глава V на ЗМТА е преимуществено с диспозитивни норми, от съдържанието на които страните могат да се отклонят чрез сключено помежду им споразумение или чрез непротивопоставяне на допуснато нарушение в хода на арбитражното производство – изрично писмено и веднага. Тази уредба, както изрично повелява чл. 24, пр. трето ЗМТА, обаче, е подчинена на императивното правило за осигуряване равна възможност за защита на всяка от страните в процеса, от което те не могат да се отклонят – предварителен отказ от такова право би бил недействителен / така в решение по т. д.№ 27/2022 г. на І т. о. на ВКС /. Последното не означава да се извърши преценка за наличие на пропорционалност в разрешените на всяка от страните процесуални възможности за защита, а дали страната е била обективно лишена от каквато и да било защита / напр. недадена възможност за отговор, неразгледан отговор /, на каквото не е приравнима хипотезата на мотивиран отказ на арбитражния състав по доказателствено искане на страната или обосноваване на същия с преклузия относно процесуално действие на страната.

Съгласно чл. 24 ЗМТА, при липса на изрично споразумение между страните относно арбитражната процедура се прилагат разпоредбите на глава V от закона, както е сторил и арбитър Г., позовавайки се на разпоредбата. Обоснован с конкретни обстоятелства довод, за нарушена защита на страната, в преждепосочения смисъл, като възможно основание по чл. 47, ал. 1, т. 6, пр. второ ЗМТА, исковата молба не съдържа. На ответника е предоставено право на отговор и същият е съобразен от арбитъра. С определение от 11.11.2022 г. са приети представените от ответника доказателства и уважено доказателственото му искане за свидетели. Разпитан е доведеният от ответника свидетел. По направеното искане за техническа експертиза има мотивирано произнасяне, с определение в протокол от открито заседание на 18.01.2023г.. Правилността на преценката на арбитражния състав, че при така формулираните въпроси експертизата е неотносима към предмета на спора, е извън обхвата на настоящата проверка, за съответствие на арбитражната процедура с императивната норма на чл. 24 ЗМТА.

Предвид преждеизложеното, искът се явява неоснователен и следва да се остави без уважение. Ответникът е претендирал възмездяване, но не е доказал понесени за производството разноски от заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. С. 77 ЕООД против „Агродрип„ ООД, иск за отмяна на арбитражно решение № 1/30.05.2023 г. по арбитражно дело № 1/2022 г. на арбитър ad hoc Г. Н. Г. , с правно основание чл. 47, ал. 1 , т. 6 ЗМТА.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: