ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407

гр.София, 31.01.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2606 по описа за 2024 г., приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. К. срещу решение № 65 от 22.04.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №121 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение №7 от 11.01.2024 г. по гр. д. №220 по описа за 2023 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Република Бъгария е осъдена да заплати на касатора на основание чл. 2, ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му задържане под стража за 13 дни, наложено като мярка за неотклонение по ДП № 259-ЗМ-79/23 по описа на РУ Дулово, за горницата над 1 000 лв. до 5 000 лв., искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 5 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв.

Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е постановено в противоречие с материалния закон-основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса дали е спазен критерият „справедливост“ при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, когато съдът не е обсъдил вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането и общоприетите негативни последици от незаконното задържане под стража.

Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.

...